Saturday, January 12, 2019

Германското училище в Бургас / The German High School in Burgas

scroll down for English


Публикуваната в интернет програма на Община Бургас за инвестиции в културна инфраструктура показва, че общината планира през 2019 г. реконструкция на изоставения от години имот на бившето Германско училище.
ИНВЕСТИЦИИ В КУЛТУРНА ИНФРАСТРУКТУРА. Библиотека и музей на съвременното изкуство -www.burgas.bg/bg/news/details/1/36925?fbclid=IwAR3WN5z-ru56yK2LKY1qNJdTQnkkzJ98ZktgaD7qWaKC-Lwj7-MWf-TsgYU

Според плана на Бургас от 1910 г. въпросният имот, разположен между днешните улици "Средна гора", "Св.Св. Кирил и Методий" и "Оборище", 
е отреден за изграждане на училище и откупен от братя Хазърбасанови.







Координати:   42°29'52"N   27°28'37"E

http://wikimapia.org/23816876/bg/Бивша-немска-болница

По документи, през 1930-те години негов собственик е "Песталоци" АД - Германско училищно настоятелство. 
Масивната сграда е построена през 1935 г. като училище, 
след архитектурен конкурс за училищата в София и Бургас с участие на немски архитекти, проведен през 1933-34 г. и спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов.  Сградата прекратява функцията си на училище през есента на 1944 г. 
Използва се първоначално за военна болница, а през следващите десетилетия - за акушеро-гинекологично отделение и др. 

След 1989 г. имотът на площ от 2470 кв.м., с  две масивни сгради на 3 и на 2 етажа, с трафопост и портална дървена сграда, остава държавна собственост, но използването му по предназначение е преустановено. 
В: Сградите се рушат и опустошават. БУРГАЗЛИИ ДА КАЖАТ КАКВО ДА СЕ СЛУЧИ С НЕМСКАТА БОЛНИЦА
ЧЕТВЪРТЪК, 23 ФЕВРУАРИ 2012 - СТЕФАН МИНЧЕВ - https://www.burgas.bg/bg/news/details/1/10756 (посетен на 27 декември 2012)

По мнението на Г-н Васил Дончев, публикувано във ФБ, "нескопосано затвореният ъгъл, използван от години за обущарска работилница, е бившият главен вход на сградата. Вътре е кръглата колона - по същия начин както и при софийското (Германско) училище. За адаптацията в библиотека и културен център е проведен архитектурен конкурс, завършил с незадоволителни резултати и без отчитане на архитектурната стойност на оригинала"














Сградата на бившето Дойче шуле е един от знаковите обекти на модерната архитектура в България от периода между двете световни войни и е творба на едни от най-изявените архитекти от този период - Станчо Белковски и Иван Данчов. Двамата възпитаници на Висшето архитектурно училище в Берлин-Шарлотенбург, Германия, са уловили майсторски духа на водещата за това време европейска архитектурна школа БАУХАУС.
Други особено ценни за българската култура паметници на модерната архитектура от същите автори са Германското училище в София (дн. Музикална акадамия), комплекс от гранд-хотел и концертна зала "България", доходна сграда на Застрахователното дружество "Балкан" с кинотеатър (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), сградите на "Алианс Франсез", Фондовата борса (дн. сграда на КТ "Подкрепа"), къщата на А.К. (дн. резиденция на посланика на САЩ) - всички в София. 
Без да са натруфени с декорации, творбите на тези именити български архитекти се отличават с категорично изявени обеми, тънък баланс на плът и отвори, типични за периода облицовки и мазилки; внимателно изследвани пропорции, лентовидно групирани прозорци, характерен ритъм на члененията на дървените дограми и детайли на металните аксесоари; плавни преходи в интериора, просторни и изпълнени със светлина пространства, характерни подови мозайки.
(Повече подробности за работата и живота на двамата архитекти могат да се прочетат на www.academia.edu/33917384/ ).

















През 2012 г. Община Бургас провежда широко допитване до гражданите си за подходяща адаптация на сградата към нови функции. Същата година, по искане на кмета Николов, Правителството предоставя собствеността върху терена на Община Бургас, за да се предприемат действия по опазване на имота, който след ремонт да се адаптира за общински културни и социални дейности.
През 2014 г. е проведен архитектурен конкурс за реконструкция на училището в модерен комплекс от библиотека и музей на съвременото изкуство, включващи освен читални с каталожна, книгохранилище, справочно-библиографски и краеведски отдели, и други анекси; изложбена, концертна и конферентна зали, ателиета и работилници за млади автори, лаборатория и кабинети; информационен център, звукозаписно и дигитално студио, копирен център, кинозала, лятна градина и подземен паркинг.
В: СТАРОТО НЕМСКО УЧИЛИЩЕ В БУРГАС СТАВА МУЗЕЙ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО. Бургаски репортер ориентири 02 ян. 2019 - www.burgas-reporter.com/articles/33452?fbclid=IwAR0mMGQFlbGDu90J8bAvVkIQf8IB_1q7kPOONuWrHgUzzmnvWYrxCiX5JnI

Между представените осем проекта е избран този на арх. Делян Жечев, който да събере на 80 % от разгънатата застроена площ от 5500 кв.м. разпръснатите в момента фондове на градската библиотека, а в останалата част да развие музей на съвременното изкуство. 
Основната проектна идея е изградена върху контраста между по-затворените обеми на библиотеката и напълно остъкленото прозирно тяло на музея. Проектантът твърди, че използва оригиналната сграда на бившето училище за библиотека със съществуващите широки прозоречни отвори, но стените - за разлика от оригиналните 
каменен цокъл и едропръскана мазилка, предвижда от видим бетон с подчертани технологични фуги на строителното изпълнение.
www.stroiteli.bg/tarsyat-izpalnitel-za-nemskoto-uchilishte-v-burgas/?fbclid=IwAR0r60BFFzfNaHGuf-VDRXykoBGw-G8K-2KQn1ta_r2yBxqqOGHM3J0wonU
 












В обясненията към проекта се казва: "За да подсилим важността и за да заинтригуваме минаващите хора, сме поставили стъклени елементи с рафтове с книги на фасадите. Контрукцията на елементите е метална с дървени рафтове, монтирани за нея....Чрез стъклената окачена фасада и ясно изписаните надписи на известни актьори, творби, български и чужди автори допринася за цялостта на архитектурната идея.... подсказваща функцията си, зове хората от всякаква възраст да влязат в нея и да вземат малко знание със себе си. .."
В: Строители Бг. Културно-оразователен център за съвременно изкуство и библиотека - Първа награда, гр. Бургас - dizarh.bg/bg/objects/view/конкурси/ културно-образователен-център-за-съвременно-изкуство-и-библиотека-първа-награда?fbclid=IwAR3O4
Строители Бг - 05.11.2015.   Търсят изпълнител за ”Немското училище” в Бургас - www.stroiteli.bg/tarsyat-izpalnitel-za-nemskoto-uchilishte-v-burgas/?fbclid=IwAR0r60BFFzfNaHGuf-VDRXykoBGw-G8K-2KQn1ta_r2yBxqqOGHM3J0wonU
















На 5.01.2019 г. Васил Макаринов и Теодор Караколев 
публикуваха от името на Фондацията "Български архитектурен модернизъм" снимка с неотрадния вид на бившето Дойче шуле с отворено писмо до кмета на Бургас. 
www.facebook.com/groups/1405586529745128/permalink/2019275231709585/


























В отговор Главната архитектка на Бургас - Веселина Илиева съобщи, че "..тази сграда много отдавна е загубила, в резултат на многобройните през годините намеси, значителна  част от първоначалния си образ. Но и той не блести с никакви архитектурни качества, които да я правят недвижима културна ценност .." - интервю на БНР от 11.01.2019 г.

Настоящата 2019 г. е обявена за година на БАУХАУС. В цял свят се отбелязва тържествено 100-годишният юбилей на знаменитата архитектурна школа, чрез който се утвърждават ценностите на модерната архитектура. Затова ми изглежда безумно да убеждавам главния архитект на Бургас, или други сънародници в културната ценност на модернизма, особено на този от периода между двете световни войни. 
Както вече бе отбелязано, Станчо Белковски и Иван Данчов са между българските архитекти, уловили много успешно духа на БАУХАУС в своите творби. В този контекст е препоръчително предстоящата реконструкция на бившето Дойче шуле в Бургас да респектира естетическата и художествена стойност на оригиналната творба, да се съотнася по стил с другите съществуващи произведения на тези архитекти, като се стреми към максимална близост поне до автентичния външен образ на сградата.

текст: Любинка Хр. Стоилова

In 2019 the Municipality of Burgas plans to reconstruct the abandoned property of the former German school in the city. The terrain was planned for school as early as in the 1910 Master Plan of Burgas.
In the 1930s it was owned by the German school board of Pestalozzi GmbH. In 1933-34 an architectural competition was held for the German schools in Sofia and Burgas with the participation of German architects. It was won by the Bulgarians Stancho Belkovski and Ivan Danchov.
After the autumn of 1944 the building was nationalised and used for a hospital.
After 1989 the site remained state property but was not used and gradually collapsed.
The edifice of the former Deutsche Schule in Burgas is a hallmark of the Bulgarian interwar Modernist architecture which follows the spirit of the interwar European architecture and then leading architectural school of BAUHAUS. 
Both designers are graduates from the Higher Technical School in Berlin Charlottenburg, Germany and are among the most prominent Bulgarian architects of the interwar period. Their works are valuable monuments of culture today.
In 2014 an architectural competition was held for the reconstruction of the former Deutsche Schule in Burgas in a modern complex of a library and a museum of contemporary art. By contrast between the more enclosed volumes of the library and the fully glazed body of the museum, the winning design uses the existing school building with its window openings but instead of the original walls with stone cladding and splashed plaster it provides new exposed concrete ones.
The current year 2019 is declared a year of BAUHAUS.
Worldwide, the centenary of the renowned architectural school is celebrated to approve the values of the Modern Movement architecture.
As already mentioned, Stancho Belkovski and Ivan Danchov are among the Bulgarian architects, who have adopted the spirit of BAUHAUS as their creative creed. In this context, it is recommendable that the upcoming reconstruction respects the artistic value of the authentic building to match in style with the existing works of these architects, aiming at maximum proximity to at least the exterior image of the original. 
LS

Friday, November 30, 2018

Professional High School of Interior Architecture and Woodworking, Plovdiv / Промишлено училище по вътрешна архитектура и дървообработване в Пловдив

































Professional High School of Interior Architecture and Woodworking 
       in Plovdiv
architects                         Svetoslav Grozev, Dimitar Popov
other/former name           Industrial High School
type                                  Education
date of commission          1930
date of completion           1933
listing/protection               no information
current use                       high technical school of interior architecture 
                                         and woodworking
current condition              The last floor was a later addition
                                         Relatively good general state
                                         Partial facade reconstruction in 2018 
                                         according to media publications, as follows: 
https://www.facebook.com/BGarch203040/photos/a.599960290173724/1103759553127126/?type=3&theater - 07.10.2018 
visitor information             open for students during the school hours
address                            70 Gladfstone street, 4002 Plovdiv, Bulgaria
submitted by                     Vasil Makarinov, Teodor Karakolev 
                                                      (text and photos)

During the inter-war period school buildings in Bulgaria were often built in modernist style. The Plovdiv’s Industrial High School was no exception.
The Industrial School was opened in 1933 for the resumed Plovdiv’s Industrial Fair (1892-93) after more than 40 years breakout. Since then till 1940s the school was used as an exhibition space so its history is strongly connected with the Fair.
The career of one of its architects – Svetoslav Grozev - was related to the history of the Plovdiv Fair. Since 1933 he was the main architect and decorator in-chief of the Fair’s halls. The halls that he designed in the second half of the 1930s and in the 1940s were among the highest examples of modernist architecture in Bulgaria. In the late 1940s they were demolished. Grozev designed some of the houses of the most wealthy industrials in Plovdiv – some of them, built in the 1930s, are still among the best examples of modernist architecture in Bulgaria.

The staircase glass enclosure was lighted by 4 vertical bands of windows. Thin strips of metal framework held the glass elements.
The system for opening of groups of windows by common iron levers strongly resembled the one applied in the Bauhaus Design School in Dessau (Walter Gropius, 1926).

In October 2018 all the metal-framed windows at the staircase were replaced with new PVC ones with thicker frames and elementary way of opening of separate window-wings. All other wooden-framed windows on the classrooms were also replaced by new ones with a random articulation that does not follow the authentic one.































\

















Промишлено училище по вътрешна архитектура и дървообработване 
в Пловдив
aрхитекти                         Светослав Грозав, Димитър Попов
вариант/бивше име         Индустриална гимназия
тип                                    образование
дата на поръчка              1930
дата на завършване       1933
регистрация/защита        няма информация
съвременна употреба     средно техническо училище по 
                                          вътрешна архитектура и дървообработване
съвременно състояние   последният етеж е надстоен допълнително
                                          относително добро общо състояние
                                          частична фасадна реконструкция, 2018 
                                          според публикации в медии, както следва: 
https://www.facebook.com/BGarch203040/photos/a.599960290173724/1103759553127126/?type=3&theater - 07.10.2018 
за посетители                  отворено за ученици по време 
                                          на обучение
адрес                                ул. "У. Гладстон", 4002 Пловдив, България
представено от                Васил Макаринов, Теодор Караколев 
                                                             (текст и снимки)

По време на Междувоенния период училищните сгради в България често са строени в модернистичен стил. Индустриалната гимназия в Пловдив не е изключение.
Промишленото училище бе открито през 1933 г. за възобновяване на Индустриалния панаир в Пловдив (1892-93) след повече от 40 години прекъсване. Оттогава до 40-е години на ХХ век училището се използва като изложбено пространство, така че историята му е тясно свързана с панаира.
Кариерата на един от архитектите - Светослав Грозев - е свързана с историята на Пловдивския панаир. От 1933 г. той е главен архитект и декоратор на основните зали на Панаира. Изложбените халета, които е проектирал през втората половина на 1930-е и през 1940-е години, са сред най-високите примери на модернистичната архитектура в България. В края на 1940-е години те са разрушени. Грозев проектира къщите на едни от най-богатите индустриалци в Пловдив - някои, изградени през 1930-е години, са все още сред най-добрите примери на модернизма в България.
Стълбищната клетка на училището беше осветена от 4 вертикални прозореца. Тънки ивици от метални шпроси поддържаха стъклените елементи. Системата за отваряне на групи прозорци чрез общи метални лостове силно напомня системата, прилагана в дизайнерското училище "Баухаус" в Десау (Валтер Гропиус, 1926). През октомври 2018 г. всички метални прозорци на стълбището бяха заменени с нови от PVC с по-дебели рамки и елементарен начин за отваряне на отделни прозоречни крила. Всички останали дървени прозорци в класните стаи бяха заменени от нови с произволни пропорции, които не следват автентичните.

КОМЕНТАРИ в българската група на ДОКОМОМО 
арх. Венцислав Илиев:
.. Обектът заслужава да бъде предложен на ДОКОМОМО Интереншънал за публикация като обект който е бил в риск, но сега е в още по-голям риск.
Ще си позволя коментар, който би бил интересен като тема за дискусия , именно "дограмата".
Обърнете внимание от снимките на какво прилича оригиналната дограма на стълбищната клетка  - единично стъкло на маджун върху винкел - съвсем като остъклена тераса от 70-те.
Единствения оригинален елемент е дръжката за отваряна на хоризонтална ос.
Разбира се че остъкляване в този вид сега е недопустимо и подлежи на подмяна.
Разбира се че подмяна във вида в който това е сторено е също толкова недопустимо - банална РVС дограма с измислен растер.
Замислете се обаче как ще направите елегантни  шпроси с фасадна ширина на оригиналния винкел, при това носещи стъклопакет. Отговорът сигурно ще бъде - окачена АL фасада с капачки.
Дали това решение ще бъде адекватно на автентичното !?! 
И дали то би ни задоволило повече от елементарната РVС ?
С това искам да обърна внимание, че преди да се впуснем в яростно критикарство, трябва и да се замислим върху някои "дребни" въпроси като този, който изложих по-горе.
И да ги предложим на разните  кметове като този на Пловдив, който твърди че не разбира от дограми. Не разбира, но съсипва.
Съсипва, но учителите и директора са доволни - бъдете сигурни в това, както съм сигурен, че нашите доводи за запазване  автентичността на тази интересна сграда ще им се сторят смехотворни  и досадни... А може би опасни и "джендърски".

... [Трябва] да се акцентира върху безобразната подмяна на дървената дограма на класните стаи със същите РVС недомислия.
Днес в България има поне 20 класни фирма, които могат да изработят нови дървени прозорци със стъклопакет или двукатни с единично стъкло като оригиналните.
Венцислав Илиев, 19.Х.2018


На 20.10.2018 г. Любинка Стоилова написа:
Много благодаря на арх. Венцислав Илиев за професионалния коментар
на казуса в Пловдив!
Модерната архитектура най-често е пуристична и със семпъл детайл.

Но не във всеки случай трябва прозорците да се подменят с PVC  дограма, 
при това по един груб "дърварски" начин.
Ако е била потърсена експертна помощ, е могло да се намери индивидуално решение за запазване на автентичния детайл - 
просто защото е оригинален и така са го измислили авторите.
Това би било възпитателно и за учещите в сградата, а би могло и да влезе в историята на училището като акция по запазване на оригинала. 
Наскоро по БНТ-2 в документален филм за дуалното техническо обучение у нас показаха работата именно в това училище, където учат не само да конструират и изработват нови мебели, но и да реставрират исторически образци. Нима тези ученици не учат как се реставрират метални елементи или те ще заместят детайлите на историческите мебели с пластмасови. 
Прав е арх. Илиев, че дървените прозорци в класните стаи е могло да се заменят с дървени със стъклопакети.
Но поне на едно място е могло да се реставрира дървен оригинален прозорец, при това с прякото наблюдение или дори участие на възпитаниците на училището.
В стълбищната част с характерните прозорци оригиналните метални профили е могло да се изчистят, маджунът и стъклата да се подновят, а за повишаване на топлоизолацията на стълбищната клетка да се търсят други технически решения.
Ето как е реновирана сграда със сходни прозорци в Ротердам.
https://en.wikiarquitectura.com/building/van-nelle-factory/
От 2014 г. обектът е в Листата на световното наследство с усилията на арх. Весел де Йонг - един от основателите на ДОКОМОМО интернешънъл.

Ето и пълният доклад за възстановяването през 2011 г. на оригиналните стоманени прозорци със специфичен детайл на отваряне в БАУХАУС Десау, които са били подменени със съвсем различни в периода 1976-1980 г. 
https://www.researchgate.net/publication/303224630_Steel_Window_Reconstruction_at_the_Bauhaus_Dessau

Обектът също е в Листата на световното наследство. При работата в Баухаус фирмата-производител на прозорци MONTANSTAHL GmbH осъществява контакт с фирмата MHB от Нидерландия, която има патент за профили от горещо огъната плоска стомана с фиберно укрепена пластмаса за прекъсване на топлинните мостове, изготвени от лазерно заварени материали от MONTANSTAHL (Brenne, 2012).
Ето оригиналния текст на доклада за възстановяване на прозорците:
MONTANSTAHL GmbH mediated contact to the company MHB from the Netherlands.

Company MHB is the owner of a patent for thermal break profiles from hot rolled flat steel and thermal break fiber reinforced plastic, prepared using laser-welded materials from MONTANSTAHL (Brenne, 2012). 

Преди две години с Васил Макаринов и Теодор Караколев изпратихме отворено писмо до кмета на Бургас против намеренията за топлоизолиране на Мъжката гимназия, проектирана от арх. Храбър Попов, чрез външно покриване на каменната фасадна облицовка, което стана повод за подписка http://www.desant.net/show-news/42095 .
Вероятно и сега, макар и постфактум, ще е добре да адресираме отворено писмо до кмета на Пловдив.
Известието в муждународната организация би трябвало да има възпитателен и превантивен характер у нас - както за администрацията, така и за гражданите, но най-вече за архитектурната и строителната общност.
Нали подмяната се извършва с пари по европейски програми

с цел не просто усвояване, а ефективност - икономическа, социална, културна.
Поздрав
Любинка Стоилова, обикновен оптимист

Women in the BAUHAUS and DADA /Жените в БАУХАУС и ДАДА

Catherine Slessor
представя мястото на жените в школата Баухаус:
https://www.dezeen.com/2018/11/20/bauhaus-women-catherine-slessor-opinion
До създаването на БАУХАУС немските жени, които проявяваха интерес към изкуствата, се обучаваха по домовете си.
Въпреки декларациите за равенство между половете на основателя Валтер Гропиус,  според когото няма да има "разлика между красивия и силния пол", когато Баухаус се открива през 1919 г. "красивият пол" все още е негласно  ограничен до някои "подходящи" специалности като тъкачество, керамика, играчки и книговезство.

Напоследък в интернет се емитират и клипове
 
bauhaus
Experiment und Improvisation

Bauhausfrauen
Wie wolen wir wohnen? Wie zusammen leben?
http://www.3sat.de/mediathek/?mode=play&obj=77098


http://www.3sat.de/mediathek/?mode=play&obj=77216

По-долу са представени няколко книги, които разглеждат мястото на жените в порочутата модерна школа на БАУХАУС.

Bauhaus Women: Art, Handicraft, Design
автор: Ulrike Müller
Изданието разглежда работата на 20 жени, които са повлияли сериозно за напредъка на Баухаус, докато те самите са били напълно непознати – архитектки, фотографки, художнички, дизайнерки, скулпторки.

Anni Albers 
автор: Ann Coxon
https://www.youtube.com/watch?v=xYYgQrCfen0
Стенни завеси, отпечатъци, бижута и рисунки - произведения на Ани Алберс, са център на внимание. 
Авторката им е представена като една от най-значимите фигури в областта на текстилното изкуство и дизайн на ХХ век.
Включени са нейни творби от годините й в Баухаус и в експерименталния Black Mountain College, както и есета от международни експерти с коментари на явленията в по-широк контекст, от които художничката е черпила вдъхновение.
След емиграцията си в САЩ, Албер усъвършенства специфичната си техника като проектира за Knoll, и става първата жена - художник на текстил, която има самостоятелна изложба в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1949 г.

Bauhaus 1919-1933
автор: Magdalene Droste
Най-важната колекция от архива на Баухаус се съхранява в Архитектурния музей за дизайн в Берлин: документи, продукти на работилниците от всички дисциплини  архитектурни планове и макети.
Книгата е синтезирала огромната колекция на архива като представя  историята на Bauhaus, включително новия Bauhaus в Чикаго, висшето училище по визуални изкуства (Институт по дизайн) в Улм, чрез работата на най-важните преподаватели, като Валтер Гропиус, Йоханес Итън, Марсел Бройер, Василий Кандински, Паул Клее.
Няколко глави са посветени и на обучението на жените – студентки и преподавателки в школата. 

За единствената българка, която e учила в Баухаус може да се прочете статията на
Любинка Стоилова,

"Българки в чуждестранния художествен живот"
публикувана в Проблеми на изкуството, 2 (1999): 57-61.

A paper about the only Bulgarian woman who has studied in Bauhaus is as follows: 

Ljubinka Stoilova.
"Bulgarian Artists within a Foreign Context", 

- Problems of Art Quarterly, 2 (1999): 57-61.
https://www.academia.edu/14314898/

Dada's Women / Жените на Дада

Тази книга представя движението ДАДА от ранния ХХ век - непосредствено след първата световна война. То дълго се смята за сфера, запазена за мъже, чиито жени се споменават само в бележките под линия или като техни съпруги, приятелки и сестри. Авторката разказва за начините, по които Emmy Hennings и Sophie Taeuber - в Цюрих, Hanna Hoech - в Берлин, Celine Arnauld - в Париж, се включват във важни прояви на изящните и сценичните изкуства и литературата.
Утвърждава се, че те са новаторки, а не имитаторки. Осветлява се тяхната иновативност и как техните подходи и техники се превръщат в характеристики на ДАДА-съпротивата срещу естетическите и културни конвенции.

























Като оригинален аспект към ДАДА, книгата разширява оценката ни и разбиранията за това авангардно движение.