Tuesday, March 17, 2020

Ретроспектива на Eileen Gray с непоказвани досега нейни творби

На три етажа в галерията към Bard Graduate Center - New York, Upper West Side, от 29 февруари до 12 юли 2020 г.
https://www.dezeen.com/2020/03/10/eileen-gray-exhibition-bard-graduate-center-new-york-city/

Това е първата толкова изчерпателна изложба на  Gray в САЩ след представянето й от МОМА в Ню Йорк през 1980 г.
Изложбата е организирана в сътрудничество с центъра Georges Pompidou в Париж.

Куратор е французойката Cloé Pitiot, която показва кариерното развитие на Gray като художник, архитект и мебелен дизайнер, протекло от Ирландия, през Лондон и Париж до Южна Франция, където тя създава емблематичната модерна вила Е-1027 през 1929 г.
Успоредно се представят книгата на холандската графичка Irma Boom и филмът "In Conversation with Eileen Gray" (В разговор с Айлин Грей), изграден върху непубикувано интервю от 1973 г. 
https://en.wikipedia.org/wiki/Eileen_Gray

Вилата на Лазурния бряг  с кодовото наименование Е-1027, проектирана от Грей, се смята за един от най-ярките примери на интернационалния стил.
https://www.dezeen.com/2018/09/11/eileen-gray-modernist-e-1027-villa-le-corbusier-manuel-bougot-architecture-photography/
https://www.pinterest.com/pin/78179743505482576/


прословутата масичка от вилата Е-1027
https://en.wikipedia.org/wiki/Eileen_Gray#/media/File:Eileen-gray-e1027-table.jpg

няколко много интересни стола на Грей
https://www.pinterest.com/pin/137500594852482619/
https://www.pinterest.com/pin/63894888441598624/
https://www.pinterest.com/pin/648307308848416010/

https://www.pinterest.com/pin/395613148520007393/



С дискретните си минималистични форми ирландската дизайнерка повлиява модернизма, който е водеш стил в архитектурата и дизайна далеч след 1920-те и 1930-те години. 
Докато нейните съвременниците Льо Корбюзие и Марсел Бройер са циментирали имената си в модернистичната история така както и в своите дълготрайни проекти, наследството на Eileen Gray (1878-1976) е значително по-слабо проучено.
https://www.pinterest.com/pin/61220876158227247/

Wednesday, February 26, 2020

Modernism Week 2020: Защо историята на модернизма от средата на ХХ век трябва да включва повече жени архитекти

Едно мнение на Melissa Daniels        Feb 15, 2020

в статията се коментират следните обекти:
Le Maison au bord de l'eau - проект на Charlotte Perriand, 1934
изградена като прототип в 2013
интериор на Le Maison au bord de l'eau , 1934
показан от Фондацията Louis Vuitton - Париж 
La Maison au Bord de l'Eau
известна още като The House by the Water (къщата край водата)
е едноетажна с дневни помещения от всяка страна на покрита тераса. 
От едната страна са столова и приемна,
от другата страна - малки спални с двойни легла и вградени шкафове.
Проектирана е през 1930те години като приемлива ваканционна къща за работническата класа. 
Предвиждало се е да се рекламира като тип "построи си сам" и на колони - така че да може да се разполага на всякакъв терен - пясъчен бряг или в пустинята.
"Boomerang desk" - проект на Charlotte Perriand, 
показан от Фондацията Louis Vuitton - Париж, януари 2020.
Модернизъм в Palm Springs
Oasis Hotel - поръчка от Pearl McCallum McManus да се изгради на наследствен терен 
в памет на нейния баща

снимка на Pearl McCallum McManus and Austin McManus, Sept. 22, 1947

Plaza Theatre на Palm Canyon Drive, 1930те години
аритектите. Frank Lloyd Wright, Pearl McCallum McManus, Austin McManus, 
предприемачът Quinn Spalding, правят първа копка
на Oasis Hotel, South Palm Canyon Drive  121, 1924 г.

Ето самата статия
Why midcentury modern history 

should include more women architects

Melissa Daniels  The Desert Sun, Feb 15, 2020

Tuesday, February 18, 2020

Richard Neutra - California Living

Richard Neutra - Wohnhäuser für Kalifornien
Wien Museum MUSA
13 February 2020 - 20 September 2020
1010 Vienna, Feldstrasse 6-8
https://www.wienmuseum.at/en/exhibitions/exhibition-archive/detail/richard-neutra-wohnhaeuser-fuer-kalifornien

Петдесет години след неговата смърт 
Виенският музей представя Рихард/Ричард Нойтра (1892-1970) 
с изложба и каталог на къщи, изградени по негови проекти в Калифорния.
Реализациите му, последвали скоро след първото му посещение в САЩ през 1923 г., са се превърнали в икони на модерната архитектура - не само в Америка, а в световен план.

Прекрасни примери, които не са загубили архитектурните си качества до днес - простота на обемите, ефирност, интериори - обляни в светлина, отворени към градините и ландшафта, в които обемите са органично потопени.
Те въплъщават идеала на ХХ век за обитаване в прозрачна и рационално организирана, но чувствена среда, за оптимално жилище, създаващо единство на човека с природата.

Новаторство на материали и техника, на конструкция и естетика, типизация и стандартизация на частите, използване  на предварително изготвени елементи - това е пътят към функционалност, рационализация на изпълнението и икономичност - приемлива стойност на крайния резултат за клиента.



































Нойтра постига всичко това с видима лекота на артистичния жест.

Изложбата и каталогът документират творчеството на Neutra/Нойтра в два пласта - избрани обекти с проекти и техният съвременен вид чрез фотографиите на David Schreyer.
В допълнение, исторически преглед представя трайната и интензивна връзка на архитекта с родния му град Виена чрез непубликувани документи и филма "The ideas of Richard Neutra / Идеите на Рихард Нойтра" (1969).

Най-важното - изложбата показва, че тези идеи са все така завладяващи и днес.
лс

Sunday, October 20, 2019

Музеят Guggenheim - 60 години радикална иновативност

Днес се навършват 60 години откакто 
Музеят Guggenheim отваря врати на 21 октомври 1959 г. 
ttps://www.facebook.com/guggenheimmuseum/videos/2530341340586446/

Оттогава музеят представя на своите посетители
световно изявени художници, архитекти, пърформанси, визии,
свързани с модерното изкуство и радикалната иновативност.
Музеят събира и пази издания за модерното и съвременното изкуство на ХХ век.
https://www.guggenheim.org/

Творбата на Frank Lloyd Wright
е забележително произведение на архитектурата на късния модернизъм
и лебедовата песен на нейния автор.

През 2019 г. сградата на Музея Гугенхайм
бе обявена за част от световното архитектурно наследство
заедно с още седем творби на Ф. Л. Райт заради тяхната

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА УНИВЕРСАЛНА СТОЙНОСТ
https://franklloydwright.org/eight-frank-lloyd-wright-sites-inscribed-on-unesco-world-heritage-list/

Outstanding Universal Value


В България винаги е имало
поклонници на творчеството на F. L. Wright






Tuesday, May 14, 2019

До списание Наука с молба за реакция

Уважаеми Дами и Господа - членове на Редакционната колегия на сп. Наука,
Наскоро бях информирана от колега, за буквално сходство в текстовете на моя публикация и статия публикувана в сп. Наука.
Статията в списание Наука е на Венцислав Игнатов, ВСУ "Любен Каравелов" ,
озаглавена "Европейското влияние на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век". - Наука, 4 (2018): 75-80. 

Моята статия "Архитектурното наследство на Русе в националната и европейската култура (краят на XIX-ти и първата половина на ХХ-ти век). Създатели и съвременни аспекти " бе представена като доклад на Регионалната конференция
АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО - ОБЩЕСТВЕНА ПАМЕТ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТГОВОРНОСТИ,
състояла се в  Русе на 17 - 18 октомври 2014 г.
За това, че материалът датира от 2014 г.
свидетелстват и слайдовете от презентацията на самата конференция, 
приложени като илюстрации към текста на статията ми.
Докладът бе публикуван в компакт диск от конференцията, приложен към брошура с резюмета на докладите.
Брошурата е разпратена до участници в конференцията от организатора -  
Съюза на архитектите в България, дружество Русе, на 21.03.2018 г. 
Но поне от 2017 г. моят текст е достъпен и на сайта Academia.edu, а именно

След като сверих своята публикация и тази на Венцислав Игнатов, 
установих, че не само големи пасажи от моя текст са използвани дословно,
но като илюстрации са приложени копия от чертежи, издирени от мен в Държавен архив - Русе съвместно с колеги, 
с които работехме в екип още през 1998-2003 г., 
и са обработени от мен лично като съм цитирала исковите данни.
Цитирала съм и всички други ползвани от мен източници.
Не така стоят нещата в публикацията на Венцислав Игнатов -
той е цитирал ползвани от мен източници, но не и моята статия, 
която е публикувана преди неговата.
Дословното ползване на цели пасажи от текста не оставя място 
за никакво съмнение, че докторантът познава и е ползвал моя материал.

Прилагам текстовете на двете публикации като *.pdf файлове,
заедно с файл, в който съм направила нагледно сравнение на еднаквите моменти в тях.

Не познавам докторанта, нито неговия научен ръководител.
Не търся интрига с това писмо.
Самата аз съм пенсионер от 2016 г. 
Отдавна съм се простила с възможностите за научна кариера.
Между многото причини за това са и случаи на нелоялна научна конкуренция.
Като се позовавам на етичните правила, публикувани на сайта на Вашето списание
сметнах за важно да реагирам като Ви информирам за създалата се ситуация.

Надявам се да ме уведомите за решението на Редакционната колегия по случая.

С уважение,
д-р арх. Любинка Стоилова

Ето и сравнението:
































On Wednesday, June 5, 2019, 10:56:22 AM :

Уважаема арх. Стоилова,
На свое заседание редакционната колегия на сп. „Наука“ се запозна с
Вашето възражение относно публикуваната статия „Европейското влияние
на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век“ на
младия автор Венцислав Игнатов в сп. „Наука“, 4 (2018), с. 75-80,
рубрика „Трибуна на младите“.
Приложено Ви изпращаме отговора на автора, на който беше препратено
Вашето възражение.
С уважение
Пенка Лазарова
отг. секретар на сп. „Наука“


До Редакционния съвет
на сп. Наука



Отговор
от урб. Венцислав Игнатов, е-мейл: venceslao1@abv.bg
на е-мейла на арх. д-р Любинка Стоилова по повод статията  ми "Европейското влияние на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век". сп. Наука, 4 (2018): 75-80

 Уважаеми членове на Редакционния съвет,

На 11.05.2019 г. получих  препратен е-мейл във връзка с моя статия в сп. Наука, изпратен на 9.05.2019 г. до главния редактор, отговорния секретар и членове на Редакционния съвет. Във връзка с обвиненията на арх. д-р Любинка Стоилова бих искал да подчертая, че аз не съм запознат с нейния доклад "Архитектурното наследство на Русе в националната и европейската култура (края на ХIХ-ти и първата половина на ХХ-ти век). Създатели и съвременни аспекти", представен на Регионалната конференция "АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО – ОБЩЕСТВЕНА ПАМЕТ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТГОВОРНОСТИ", Русе, 17 - 18 октомври 2014 г. Както самата тя пише, цитирам: „Докладът бе публикуван в компакт диск от конференцията, приложен  към брошура с резюмета на докладите. Брошурата е разпратена до участници в конференцията от организатора – Съюза на архитектите в  България, дружество Русе, на 21.03.2018 г.“ Няма как аз да съм запознат с тази брошура, тъй като не съм член на Съюза на архитектите в България.
Искам да благодаря на арх. д-р Любинка Стоилова за труда и да отбележи еднаквите места в моята статия и нейния доклад, от което ясно се вижда, че сме използвали общи източници (прилагам списък с моите източници). За архитектурното наследство на град Русе има малко написани материали и затова е естествено да се използват тези материали – книги, брошури и др. от много автори, както е и в случая. Аз съм цитирал в статията си всички източници от литературата по темата, с които разполагам. Ако съм знаел за доклада на арх. д-р Любинка Стоилова, със сигурност щях да го цитирам и него. Що се отнася до скиците, снимките и картичките, отбелязани в моята статия като фигури, те са резултат на мои проучвания от 2014 г. – досега и могат да се намерят в Държавния архив, Регионалния исторически музей – гр. Русе, Регионалната библиотека – гр. Русе и в интернет. Нещо повече, фигури 2,3 и 5 от моята статия са картички от личния архив на моето семейство (кореняци Русчуклии).
От всичко казано по-горе става ясно, че има съвпадения в моята статия и в доклада на арх. д-р Любинка Стоилова, поради използване на едни и същи източници. Колкото до „нелоялната научна конкуренция“, не виждам как моята статия застрашава нейната научната кариера. Аз съм урбанист на 34 години с големи интереси в историята на архитектурата и нямам нищо общо с архитектурната гилдия в България. Моята статията е публикувана в раздел „Трибуна на младите“ на сп. „Наука“ и считам, че това е един отличен начин да се подпомагат малкото останали в България млади хора.
Молбата ми към арх. д-р Любинка Стоилва е да се свърже с мен и ако има и други нейни публикувани доклади или статии за архитектурата на гр. Русе, аз с удоволствие бих ги прочел и бих ги цитирал в мои бъдещи публикации.


Гр. София                                                                               С уважение:
14.05.2019 г.                                                                    урб. Венцислав Игнатов


Използвани източници:
  1. М. Везнева (Георгиева) и кол., Научно-мотивирано предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата 1880-1920 в гр. Русе. С., НИПК, 1971.
  2. Х.Ганчев, Г.Дойчинов, И.Стоянова, България – 1900. Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918, АИ „Арх Арт“, С., 2002.
  3. М. Георгиева (Везнева). “Творци на архитектурата след Освобождението в Русе, Видин и Варна”.- В: Архитектурата на България 1878-1944. С., БАН, 1978, с. 237-248.
  4.  В. Дойков, „Поява и същност на архитектурно-историческото наследство на Русе (1810-1910)”. – В: Алманах за историята на Русе. Т. I. Русе, 1996, с. 143-146.
  5.  В. Дойков, М. Димитрова, Сградите – европейско културно наследство на Русе. Образи и истории. Русе, 2013.
  6. Н. Ненов и кол. Русе – архитектура и история. Русе, 2013.
  7. Иво Жейнов, Веселина Антонова. Епоха на строителство. Т. I. Русе, 2005.
  8. Ив. Жейнов, В. Антонова. Епоха на строителство. Т. I. Русе, 2005., с. 219-221.
  9. Н. Поппетров, „Българските години на архитект Майер”. – Архитектура, 2, 1995, с. 23-25.
  10. Идейни планове – арх. П. Момчилов и Ян. Шамарджиев, 1892 г.
  11.  Работни проекти и планове за постройката на Мъжката гимназия в Русе, арх. Хр. Бояджиев, 1895-1901 г. ДА Русе, ф. 55к, оп. 1, а.е. 2.
  12. М. Щерн, „Архитект Петер Паул Бранг”. – В: Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX в. – началото на ХХ в. Каталог към едноименна изложба. 1 изд. С., 1997; 2-ро доп. и прераб. изд. С., 1998, с. 32-33, 71.

Sent: Wednesday, June 5, 2019, 02:15:19 PM GMT+3
Subject: Re: Статия в списание Наука, бр. 4 (2018): 75-80 - реакция на реакцията

Уважаема Госпожо Лазарова,
Уважаеми членове на редакционната колегия на списание "Наука",
приложеният отговор на Венцислав Игнатов,
не само не е задоволителен.
Твърденията му са спекулативни и 
се опитват да ми вменят обвиненията, отправени към него.
Естествено е, когато нещо е преписано буквално, включително източниците,
да има пълно съвпадение.

Нека господин Игнатов посочи точно пасажите от 
източниците, от които са взаимствани моите и неговите 
текстове, та да се е получило такова стопроцентово съвпадение.
Любопитна съм да ги видя.

С това твърдение, обаче, не могат да бъдат обяснени 
съвпаденията, които не фигурират в ползваните източници,
което означава, че в моя материал са се появили за първи път.

Да допуснем, че нелепите твърдения на младия учен са верни.
Тогава би се оказало, че той е преписвал от някъде другаде.
В такъв случай отговорът на Редакционната колегия 
оставя доста печалното впечатление за толериране 
или най-малкото нехайство към актовете на преписване.
Не ми се вярва органът на Съюза на учените в България
да поощрява младите учени по този начин.

Любинка Стоилова

Работа в Държавен архив Русе по издирване на материалите




















From: "lazarova@usb-bg.org"
Sent: Friday, July 19, 2019, 05:15:09 PM GMT+3
Subject: sp. Nauka

уважаема арх. Стоилова,
Приемете извиненията ми, че сте получила драфт на писмото до Вас по
повод статията на В. Игнатов. По някакви причини не съм получила по
ел. поща окончателния текст - и друг път се е случвало да не получавам
някои имейли, може би е отишло в спам и съм го изтрила без го видя.
Пращам Ви верния текст на отговора и литературните източници.
С уважение
Пенка Лазарова





























Уважаема Госпожо Лазарова,
Не се съмнявам в добросъвестността на Вашата кореспондеция, 
което личи от старанието Ви да ме уведомите своевременно 
за писмата на докторанта Венцислав Игнатов.

Междувременно получих и други сведения от университета,
 в който въпросният господин е бил докторант,
които ме навеждат на доста тъжни разсъждения за родната образователна система.

Самият докторант се опитва да уйдурдиса фактите така, 
че не бих се удивила ако утре започне да твъди, че аз съм преписала от него.
Това е като принципа със сестрата - 
Само че аз НЯМАМ сестра.

От писмото на Господин Венцислав Игнатов оставам с впечатление, 
че той притежава шамански способности,
за да повтори буквално мои текстове, които никога не бил виждал
Както цитирането на други източници, които уж бил ползвал 
(но всъщност в тях няма точно такива текстове, 
каквито се припокриват с моите текстове 100%),
така и архивните скици, които уж бил взел от архивите,
са прах в очите на някой, който не е работил в Държавен архив Русе
и не знае как изглеждат плановете на сгради.
Единственият автентичен план е на библиотеката в Русе - 
което е доста симптоматично - тази библиотекарска работа е вихрена, 
медоносна и почти като земетресение във Вранча.

Поради това, усукванията - Ваши и на докторанта, 
не променят истината за 100%-тово  съвпадение между текстове от моята статия 
и публикувания в списание "Наука" материал.
Може би този стил на поведение се усвоява в Русе на ул. "Константин Иречек" ?!

За съжаление, не получих отговор от Редакционната колегия,
която очевидно се крие зад отговорите на докторанта.

С надежда за разведряване на климата в ротната наука
Любинка Стоилова