Monday, November 23, 2020

Инициатива на Института "Пол Гети" за опазване на модерната архитектура

Friday, November 20, 2020

Planning organisations from the creative sector present a joint statement on the New European Bauhaus

 ACE-CAE PRESS RELEASE 

19/11/2020 

The joint statement is supported by the representative European organisations of architects, spatial planners, landscape architects, interior architects, engineers, designers, artists, educators and researchers of the built environment, who welcome the New European Bauhaus initiative put forward by the President of the European Commission as part of the Renovation Wave strategy.


For ACE President, Georg Pendl, who initiated this collective project: "We were delighted to hear the President of the European Commission say: "But this -the renovation wave- is not just an environmental or economic project: it needs to be a new cultural project for Europe“. This can be the start of a game-changing policy, as renovation isn’t seen as a technical issue only, but promotes a holistic approach, not only including the quality of the design, but putting it at the core."

Statement

The New European Bauhaus 
Making the Renovation Wave a Cultural Project

We, the representative European organisations of architects, spatial planners, landscape architects, interior architects, engineers, designers, artists, educators and researchers of the built environment, enthusiastically welcome the New European Bauhaus initiative put forward by the President of the European Commission as part of the Renovation Wave strategy.  

With this initiative, the European Commission complements the economic, social and environmental measures of the Renovation Wave strategy with an essential cultural dimension. By making the Renovation Wave a cultural project, including all stakeholders, and by including architectural quality and design quality as key principles to steer it, the Commission initiates a fundamental shift. This can be a game-changer in the transition to a more sustainable economy and society and will bring the Green Deal closer to citizens for their well-being.

It opens the door to a more holistic approach to our built environment, seeking to enhance, at the same time, economic, social, environmental and cultural values. Thus, it builds on the 2018 Davos Declaration Towards a high-quality Baukultur and principles included in the New Leipzig Charter and, in its implementation, will help to reach the UN Sustainable Development goals.  

In this holistic approach, the cultural dimension is central. It goes far beyond aesthetic considerations and is the main driver for quality planning processes and quality projects, as well as a source of inspiration and innovation for the other pillars of sustainability, given that arts are providers of crucial twenty-first century competencies, such as critical thinking and problem solving.  

The holistic thinking and cultural approach that underpin the New European Bauhaus initiative must lie at the heart of the Renovation Wave strategy and inspire all its measures to raise the full potential of the strategy and achieve a ‘quality renovation wave’, making a difference in people’s minds and quality of life, and achieving Europe’s climate neutrality objective.  

This holistic approach is needed at all spatial scales, whatever the size of the project – from landscape architecture to town planning, neighbourhood development, infrastructure, buildings and interior architecture and design. We very much welcome the ambition of the European Commission to facilitate exchanges across disciplines, as we share the view that it is the best way to spur creativity and innovation.  

It reflects well how our professions work, every day, on the ground. Through our respective networks, we are ready to support the development of this initiative, notably by:

acting as an information platform, able to reach a large audience via its member organisations;

assisting the implementation of the key principles of the strategy in the education, as well as the research agendas of schools and institutes;

identifying and collecting best practice examples and innovative projects;  

enabling contact with renowned professionals and experts, who would be able to give greater visibility to the initiative;

offering a knowledge and expertise hub, to help the European Commission to further design the initiative and ensure that its process delivers the desired outcomes;

facilitating   initiatives to upskills professionals in the targeted sectors;

- obtaining inputs from public authorities and decision-makers, with whom we are in regular contact in our daily professional practice at all governance levels;

acting as a partner for co-organising consultations, co-creation initiatives, and awareness-raising events targeting professionals, students and citizens.

We are very much looking forward to collaborating with the European Commission and all stakeholders to make this initiative a success.

    THE STATEMENT IN PDF - https://www.ace-cae.eu/fileadmin/user_upload/BH_statement_FINAL-2.pdf

     This statement is endorsed by the following
      pan-European organisation:

The Architects’ Council of Europe (ACE) is the representative organisation for the architectural profession at European level. Its membership consists of 43 Member Organisations, which are the regulatory and professional representative bodies in all EU Member States, UK, Switzerland and Norway. Through them, the ACE represents the interests of 562.000 architects from 31 countries in Europe.

The European Council of Interior Architects (ECIA) is the representative body for the professional organizations in Interior Architecture and Design. Founded in 1992, ECIA currently represents 17 European Member – National Organizations and through them, the interests of over 14.000 professional Interior Architects/Designers. 

The European Council of Spatial Planners (ECTP) brings together 28 professional spatial planning associations and institutes from 24 European countries as well as corresponding members. It is an umbrella association providing its members with a common framework to promote the visibility, recognition of the important societal role and practice of planning and urban development in Europe.

The European Association for Architectural Education (EAAE) is the network for architectural and planning schools in Europe. The purpose of the Associations is to advance the quality of education and research in all areas of the built environment and thus to promote the quality of architecture and urban landscape in Europe. The EAAE promotes the interests of 135 member schools as institutions and academic environments, lobbies for common goals and connects globally. 

ELIA is a globally connected European network that provides a dynamic platform for exchange and development in higher arts education. It represents 260 member institutions in 48 countries, with over 300.000 students across all art disciplines. By placing emphasis on the value of arts education and artistic research, ELIA is dedicated to enhancing the conditions in which higher arts education can flourish, both nationally and internationally.

IFLA Europe is the European Region of the International Federation of Landscape Architects formed by 34 professional Landscape Architects' Associations with 20.000 landscape architects across Europe. It aims not only to promote the landscape architecture profession, recognising excellence in educational courses and promoting the best practice operations, but also striving to enhance the quality of landscape planning, monitoring and management, provide nature-based solutions in climate change mitigation and adaptation and ensure transformational changes in landscape, urban and rural areas.

Contact

Architects' Council of Europe
29 rue Paul Emile Janson
B-1050 Brussels
www.ace-cae.eu
info@ace-cae.eu
T: +32 2 543 11 40
F: +32 2 543 11 41
© ARCHITECTS' COUNCIL OF EUROPE,
All rights reserved.
                   




Wednesday, November 4, 2020

В памет на проф. арх. Милка Близнакова - десет години след смъртта й / In Memory of Prof. M.Arch. Milka Bliznakov - Ten Years After Her Death

На 4 декември 2010 г. в клуба на Техническия институт и Щатски университет в Блексбърг, Вирджиния, САЩ, се състоя възпоминание
за проф. арх. Милка Близнакова (20.09.1927-04.11.2010).











Тържеството бе открито със слово
на нейния колега и близък приятел
проф. арх. Humberto Rodriguez-Camilloni
https://archdesign.caus.vt.edu/faculty/humberto-rodriguez-camilloni-ph-d/

Dear friends,
Good Morning and welcome
to this special commemoration and celebration to the life of Milka Cherneva Bliznakov;
this known to some of her closest friends as Mimi and to some of others as Grande Dame of Blacksburg.

It’s hard to believe that she’s not with us. But I’m sure she’s listening and she’ll listen to us throughout this morning we’re going to be reminiscent and remembering some of the best moments with her.

I’d like to think of the day back in 1974 when Milka came to the interview by the late dean of architecture Charles Burcher. Dean Burcher was very well known for his extraordinary ability to discern quality of human beings. So, instantly he recognized that he was in the presence of a remarkable lady. And I’d like to think he would have said to himself: “This is the kind of woman teacher I desperately need on my side. If not, this is the kind of woman teacher I need by my side.”

And so it was - 27 years ago when my wife and I came to Blacksburg for the first time we would only need the exchange of a couple of words to come to verbalisation that, indeed, we were in a presence of a very special lady. 

Throughout the years we were to develop, of course, a very lasting friendship. There was really much more than that for Milka very quickly came to be Aant Milka to my children, as I am sure she did to many of you and perhaps also becoming mother to some of you, to all of us. 

So, all of us have been touched in one way or another by the friendship and the love that Milka so generously showered upon us.
… And many more that would like to be here with us but for some reason are not or could not be here with us today.

But we are very honoured to have with us Milka’s brother Dimiter, nephew John Martin and niece Joy Adelle that always made Milka very proud for Milka often used to say: “I have the best nephew and best niece in the world” – very typical of her words. 

She lives behind an extraordinary rich legacy - her achieves as a practicing architect, as an architectural historian, as a scholar, as a teacher, are matter of record.

She left around the world an incredible family of friends, colleagues, admirers.
If any of you would have traveled to any corner of the world, I’m sure you would have very soon met somebody that would have asked you about Milka: “How is Milka doing?”

She was indeed so popular that incredibly she had a chapel, the best chapel in the world, no doubt. 

But I would like to speak just a few more words we are going to be, I’m sure, hearing from all kinds of experiences - from colleagues, from friends, from family, from students - the human quality of Milka that was truly exceptional, for she was, indeed, an extraordinary human being. 

She spoke her mind. Did she ever speak her mind? But she stated the importance of speaking out for what you think, it is right. And she did speak outloдk what she believed in.

This she must have learnt from her childhood and I asked Dimiter who shared with us last night. This was a quality that she inherited from mama. 

That we had in fact here in Blacksburg and perhaps many of you had the honor to meet her on occasion of the celebration of her 80th birthday.  

Milka loved music. She supported the visual arts and that would be another statement for she supported and loved the visual arts and music with passion. So, no remembrance of her would be complete without music and this is going to be a big part of our program this morning. And it just so happens that three of her closest friends happened to be also musicians extraordinaire. So, we are going to hear from David Philips, from Nitza Kats and from Ken Holiday at the piano. They’re going to play a very special tribute to Milka’s memory.  

As we remember her this morning I would like you to think of two things to carry away with you. One is this: on a clear day, when you see in the sky an extra humulous cloud or two, to not be confused - this is Milka, having a pouph … 
and at night you look up in the sky and you will see a new star shining bright, you’ll know that that is Milka shining upon us.
And she always will.

* * * *

През 2019 г. в каталога (на нем. и англ. ез.) към изложбата за българската архитектка Стефка Георгиева (1923-2004), организирана в Галерията "Рингтурм" във Виена
(съст.: Адолф Щилер, Виена; Анета Булант-Каменова, Виена-София),
бе включен и откъс от монографията на Милка Близнакова "Bulgarian Art and Architecture of the Twentieth Century. The Development of a Regional Culture" (Българските изкуство и архитектура през ХХ век. Развитие на регионална култура), Blacksburg, VA, USA - Sofia, Bulgaria, 1989-2007
(Ed.: Ljubinka Stoilova/ ред.: Любинка Стоилова). 

Ето копие от тази публикация :























































Friday, October 30, 2020

Как БАУХАУС получи името си? / How did the Bauhaus get its name?

 Статия с това заглавие е публикувана в книжка # 61 - 2019/03 на DOCOMOMO Journal (pp. 88-89). 
Нейна по-кратка версия е намерила място в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung от 8 октомври 2019 г. със сензационното заглавие "Wie Gropius einen Nahmen stahl" (Как Гропиус открадна едно име).

Неиният автор - Dietrich Neumann, развенчава представата, че основателят на знаменитата художествена школа БАУХАУС, призвана да осъществи радикална промяна на Училището за изкуства и занаяти на Великото Саксонско Дукство във Ваймар към една нова по-достъпна и многофункционална образователна институция, Валтер Гропиус (1883-1969), е измислил и нейното име, превеждано не особено адекватно като "къща за строителство".

Всъщност, когато през април 1919 г. Валтер Гропиус открива своето уникално творение, DAS BAUHAUYS G.m.b.H. (дружество с ограничена отговорност) вече съществува от четири години в Берлин. 

Негов основател и собственик е известен архитект - Albert Gessner (1868-1953). Самият той е публикувал през 1909 г. свое фундаментално издание за апартаментни сгради Das Deutsche Miethaus. Ein Beitrag zur Staedte Kultur der Gegenwart (Berlin, 1909) и вече е проектирал  няколко големи апартаментни здания за средната класа. Окачествяван е от архитектурни критици като "най-важният реформатор на апартаментното строителство". Фамилното му жилище и офисът му се намират в такава апартаментна сграда в Берлин-Шарлотенбург, изградена 1905-07 г. и разрушена през Втората световна война.

Според Dietrich Neumann, Gessner и Gropius са се познавали, тъй като и двамата са били членове на основаната през 1907 г. строителна професионална организация DEUTSCHE WERKBUND. През 1902 г. Gessner е основал дружеството WERKRING, което обединява изтъкнати архитекти, художници и скулптори, проповядващи с редица изложби по-рационален функционалистичен подход към тогава преобладаващата стилистична тенденция на Ар нуво. Тези идеи са абсорбирани от WERKBUND, а наименованията на двете организации са доста сходни в имплицитния си смисъл на проектиране и занаятчийско изпълнение.

През 1909 г. Gessner основава нова фирма "DAS WЕRKHAUS G.m.b.H." за мебелен и интериорен дизайн, и приложни изкуства, която през 1914 г. вече продава своите изделия в четири магазина в Берлин. Поради икономически затруднения фирмата е продадена и закрита по време на Първата световна война.
През 1915 г. Gessner основава нова алтернативна фирма, която назовава "DAS BAUHAUS G.m.b.H." и която се занимава с всякакъв цялостен дизайн - "от най-малкия ваканционен дом до най-богатия жилищен дворец, както и с цели жилищни комплекси". В нея Gessner и други архитекти проектират, а изпълнителен директор е арх. Richard Friebel.
Офисът се намира в Berlin-Scharlottenpark и фигурира във всички адресни справочници до 1920 г., когато Gessner е принуден от следвоенната икономическа криза да закрие отново фирмата си.

Обезпокоен от прекомерното интернационализиране на архитектурата през 1920те години, през 1928 г. той основава ново дружество, наречено DER BLOCK, в противовес на асоциацията DER RING, която през 1926 г. обединява редица изтъкнати модернисти, между тях Ludwig Mies van der Rohe, Walter Gropius, Erich Mendelsohn. В Der Block се включват по-консервативни творци като Paul Schultze-Naumburg (1869-1949), Paul Bonatz (1877-1951), Paul Schmitthenner (1884-1972), които защитават традиционната регионална архитектура и критикуват войнствено проявите на BAUHAUS. Schultze-Naumburg има ключова роля за изгонването на школата от Dessau. Самият Gessner постъпва през 1932 г. в националсоциалистическата партия, която изгонва BAUHAUS и от Берлин през следващата година.

Авторът на статията - Dietrich Neumann, допуска Walter Gropius да е изобретил независимо наименованието BAUHAUS, т.е. да не е знаел  до 1919 г. за съществуването на фирмата на Adolf Gessner, тъй като по време на войната не е пребивавал в родния си Берлин (редките отпуски от фронта той прекарва при семейството си във Виена). В подкрепа на това предположение е и появата през първите десетилетия на ХХ век в Германия на редица сходни наименования, като списанията BAUwelt (1910) и BAUgilde (1918) или социалистическото строително обединение BAUhuette (1919), основано от арх. Martin Wagner (1885-1957).

Същевременно обаче, Dietrich Neumann поставя и противоположната хипотеза - В Берлин, поради фамилната си принадлежност и професионалните си занимания, Walter Gropius се е движил в същите професионални кръгове като Gessner, а за дълъг период живее и в близост до офиса на фирмата на Gessner - BAUHAUS G.m.b.H. Следователно, малко вероятно е да не се е сблъсквал с това наименование. Според критици като Winfried Nerdinger и Magdalena Droste, Gropius притежава таланта да улавя потенциала на чуждите идеи, да ги компилира творчески и използва за своите непосредствени цели, което демонстрира още в Манифаста на училището Bauhaus (1919), но и при по-късното си сътрудничество с други архитекти. 

В крайна сметка авторът заключава, че каквато и да е етимологията на названието на знаменитата школа, нейното епохално значение за развитието на модерното изкуство и архитектура не може да се отрече и отеква знаково до днешния ден из целия свят чрез имената на архитектурно училище, британска рокгрупа, канадски рестарант и цяла международна търговска верига от хипермаркети за материали и изделия за строителството.


Dietrich Neumann е роден в Goettingen, Германия. Завършва архитектура в TU Munchen и в Architectural Association School of Architecture London. Защитава докторска дисертация в Мюнхен. Преподава в Brown Uni, USA. Изследванията му се концентрират върху архитектурата на ХХ в. Публикувал е статии по темата; курирал е редица архитектурни изложби с каталози в различни градове на САЩ и Германия.

преразказ: Л. С.

Tuesday, March 17, 2020

Ретроспектива на Eileen Gray с непоказвани досега нейни творби

На три етажа в галерията към Bard Graduate Center - New York, Upper West Side, от 29 февруари до 12 юли 2020 г.
https://www.dezeen.com/2020/03/10/eileen-gray-exhibition-bard-graduate-center-new-york-city/

Това е първата толкова изчерпателна изложба на  Gray в САЩ след представянето й от МОМА в Ню Йорк през 1980 г.
Изложбата е организирана в сътрудничество с центъра Georges Pompidou в Париж.

Куратор е французойката Cloé Pitiot, която показва кариерното развитие на Gray като художник, архитект и мебелен дизайнер, протекло от Ирландия, през Лондон и Париж до Южна Франция, където тя създава емблематичната модерна вила Е-1027 през 1929 г.
Успоредно се представят книгата на холандската графичка Irma Boom и филмът "In Conversation with Eileen Gray" (В разговор с Айлин Грей), изграден върху непубикувано интервю от 1973 г. 
https://en.wikipedia.org/wiki/Eileen_Gray

Вилата на Лазурния бряг  с кодовото наименование Е-1027, проектирана от Грей, се смята за един от най-ярките примери на интернационалния стил.
https://www.dezeen.com/2018/09/11/eileen-gray-modernist-e-1027-villa-le-corbusier-manuel-bougot-architecture-photography/
https://www.pinterest.com/pin/78179743505482576/


прословутата масичка от вилата Е-1027
https://en.wikipedia.org/wiki/Eileen_Gray#/media/File:Eileen-gray-e1027-table.jpg

няколко много интересни стола на Грей
https://www.pinterest.com/pin/137500594852482619/
https://www.pinterest.com/pin/63894888441598624/
https://www.pinterest.com/pin/648307308848416010/

https://www.pinterest.com/pin/395613148520007393/

С дискретните си минималистични форми ирландската дизайнерка повлиява модернизма, който е водещ стил в архитектурата и дизайна далеч след 1920-те и 1930-те години. 
Докато нейните съвременници Le Corbusier и Marcel Breuer са запечатали имената си в историята на модернизма, така както и в своите дълготрайни проекти, наследството на Eileen Gray (1878-1976) е значително по-слабо проучено.
https://www.pinterest.com/pin/61220876158227247/


Inside Eileen Gray's Modernist Haven, E1027
https://www.anothermag.com/design-living/gallery/7645/inside-eileen-grays-modernist-haven-e1027/18



Eileen Gray’s E-1027 launches crowdfunding campaign for restoration of original interiors
https://www.wallpaper.com/architecture/eileen-gray-villa-restoration-france-crowd-funding

Наскоро бе публикуван прелюбопитния проект на Eileen Gray за неконформистки стол, който в наше време става все по-актуален.
Ето как самата дизайнерка описва своя проект: 
"An armrest was omitted in order to leave the body more freedom in movement and to allow it to bend forward or to turn to the other side unrestricted."


Wednesday, February 26, 2020

Modernism Week 2020: Защо историята на модернизма от средата на ХХ век трябва да включва повече жени архитекти

Едно мнение на Melissa Daniels        Feb 15, 2020

в статията се коментират следните обекти:
Le Maison au bord de l'eau - проект на Charlotte Perriand, 1934
изградена като прототип в 2013
интериор на Le Maison au bord de l'eau , 1934
показан от Фондацията Louis Vuitton - Париж 
La Maison au Bord de l'Eau
известна още като The House by the Water (къщата край водата)
е едноетажна с дневни помещения от всяка страна на покрита тераса. 
От едната страна са столова и приемна,
от другата страна - малки спални с двойни легла и вградени шкафове.
Проектирана е през 1930те години като приемлива ваканционна къща за работническата класа. 
Предвиждало се е да се рекламира като тип "построи си сам" и на колони - така че да може да се разполага на всякакъв терен - пясъчен бряг или в пустинята.
"Boomerang desk" - проект на Charlotte Perriand, 
показан от Фондацията Louis Vuitton - Париж, януари 2020.
Модернизъм в Palm Springs
Oasis Hotel - поръчка от Pearl McCallum McManus да се изгради на наследствен терен 
в памет на нейния баща

снимка на Pearl McCallum McManus and Austin McManus, Sept. 22, 1947

Plaza Theatre на Palm Canyon Drive, 1930те години
аритектите. Frank Lloyd Wright, Pearl McCallum McManus, Austin McManus, 
предприемачът Quinn Spalding, правят първа копка
на Oasis Hotel, South Palm Canyon Drive  121, 1924 г.

Ето самата статия
Why midcentury modern history 

should include more women architects

Melissa Daniels  The Desert Sun, Feb 15, 2020

Tuesday, February 18, 2020

Richard Neutra - California Living

Richard Neutra - Wohnhäuser für Kalifornien
Wien Museum MUSA
13 February 2020 - 20 September 2020
1010 Vienna, Feldstrasse 6-8
https://www.wienmuseum.at/en/exhibitions/exhibition-archive/detail/richard-neutra-wohnhaeuser-fuer-kalifornien

Петдесет години след неговата смърт 
Виенският музей представя Рихард/Ричард Нойтра (1892-1970) 
с изложба и каталог на къщи, изградени по негови проекти в Калифорния.
Реализациите му, последвали скоро след първото му посещение в САЩ през 1923 г., са се превърнали в икони на модерната архитектура - не само в Америка, а в световен план.

Прекрасни примери, които не са загубили архитектурните си качества до днес - простота на обемите, ефирност, интериори - обляни в светлина, отворени към градините и ландшафта, в които обемите са органично потопени.
Те въплъщават идеала на ХХ век за обитаване в прозрачна и рационално организирана, но чувствена среда, за оптимално жилище, създаващо единство на човека с природата.

Новаторство на материали и техника, на конструкция и естетика, типизация и стандартизация на частите, използване  на предварително изготвени елементи - това е пътят към функционалност, рационализация на изпълнението и икономичност - приемлива стойност на крайния резултат за клиента.



































Нойтра постига всичко това с видима лекота на артистичния жест.

Изложбата и каталогът документират творчеството на Neutra/Нойтра в два пласта - избрани обекти с проекти и техният съвременен вид чрез фотографиите на David Schreyer.
В допълнение, исторически преглед представя трайната и интензивна връзка на архитекта с родния му град Виена чрез непубликувани документи и филма "The ideas of Richard Neutra / Идеите на Рихард Нойтра" (1969).

Най-важното - изложбата показва, че тези идеи са все така завладяващи и днес.
лс