Sunday, October 16, 2016

Морфология на архитектурната форма



 

 

 

 

 



Моите неуспешни конкурси - 2006

На 21. май 2006 г. подадох документи 
в Центъра за архитектурознание, Българска академия на науките, 
за участие в конкурс за старши научен сътрудник II степен 
(доцент - според действащата днес академична номенклатура).
Състезавах се с колежка, която беше отдавнашен кадър на научното звено, обявило конкурса.
Втората рецензия е била представена на 04.12.2006 г., и две седмици по-късно се е състояло заседание на Специализирания научен съвет (СНС) по архитектура за обсъждане на кандидатурите. 
Не бях уведомена нито за рецензиите, нито за заседанието на СНС. 
През това време работех на пълен работен ден и се грижех за болния си баща, който почина на 21.12.2006 г.
През януари 2007 г. поисках да се запозная с рецензиите и протокола с решението на СНС. В документите се твърдеше, че съм била уведомена своевременно за рецензиите чрез съобщение, оставено на телефонния ми секретар.
Тогавашният ми телефонен апарат бе закупен в САЩ през 1995 г. и поради разликата в честотата на променливия ток не само не беше точен, но и след 10-годишна употреба при спиране на тока изчезваха показанията за съобщения. Така известието на секретарката на специализирания научен съвет бе потънало в небитието.
Въпреки, че бях посочила номер на мобилен телефон и адрес на електронната си поща, не бях получила лично съобщение, с което бях лишена от възможността да отговоря на бележките на рецензентите и да се защитя.
Самите дискусии се провеждаха в отсъствие на кандидатитеНа писмените възражения се гледаше с много лошо око, сякаш някой краде от собствената градина на членовете на СНС.
Опитът ми от участия в подобни конкурси установи, че не се предоставяха копия от рецензии и протоколи. Поради това, разполагам само с лични преписи на текстовете.
Същевременно, така се възпрепятстваше ефективното и своевременно оспорване на неточности и неистини, лансирани в СНС. 
След като се запознах с рецензиите и обсъжданията на кандидатурите в конкурса, на 12.02.2007 г. подадох жалба до Председателя на Президиума на ВАК, в която протестирах срещу опорочената законова процедура и 
неверните твърдения на единия от рецензентите относно моята дейност.
Разбира се, това не промени нещата
Рецензентът отговори с нова порция неистини и нападки.
СНС по архитектура отказа да разгледа възражението и обясненията ми.
 Това бе пети подобен конкурс, в който участвах - четири от тях в Центъра по архитектурознание, БАН.
Винаги се оказваше, че някакви изисквания не са изпълнени
всеки път различни, според случая и кандидатите, които трябва да бъдат облагодетелствани или елиминирани. 
В крайна сметка, доста късно разбрах, че назначенията и конкурсите в сферата на науката 
винаги са предназначени за предварително определени хора.
Конкурентите и фабулата на провеждане са само фон,
на който се развива предначертаният сюжет.
Затова, и магаре да се явеше, можеше да бъде произведено в доцент.
Част от скритите механизми на провеждане на тези конкурси
ще бъдат осветлени с постепенното отваряне на досиетата на ДС,
защото повечето членове на специализирани научни съвети, на комисиите и на Президиума на ВАК, начело с неговия председател са били сътрудници на ДС.
Другата част от тайните трансмисии вероятно ще излязат наяве с разконспирирането на дейността на тези сътрудници, което ще бъде процес без предизвестен край.

На 02.05.2007 г. адресирах жалба до Председателя на Пезидиума на ВАК 
и до Комисията по наука и образование към Народното събрание.
До ден днешен не съм получила отговор.
По-долу прилагам документите, с които участвах в конкурса,
препис от обяснението на злепоставящия ме рецензент и своята жалба с обстоятелствени пояснения, които осветляват хода на целия конкурс и предишни конкурси, както и научната атмосфера преди 1989 г. и още 20 години след това.
Може би и днес нещата да са такива. Но аз вече не съм там.
Пенсионирах се и се отдадох на мемоарна дейност.
Бързам, защото не знам колко време ми е отредено за споделяне.
Нещата не са се променили много. Хората са същите - миханизмите може би също.











































В подкрепа на своите твърдения 
и като опровержение на тезите на директора на Центъра по архитектурознание, БАН - 
ст.н.с. д-р арх.Константин Бояджиев, 
прилагам копия от документи, подписани от него самия
или адресирани до него: 

Що се отнася до хонорарите по договорите, трябва да се има предвид, че
считано от 5 юли 1999 г. българският 
лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.
Така хонорарът за целогодишния ми труд по проекта през 1997 г. от 45 000 лв. се равнява на 45 деноминирани лв., а хонорарът за целогодишния ми труд през 1998 г. от 300 000 лв. се равнява на 300 деноминирани лева, или по 25 лв. на месец.









 


А ето как моята работа за ЦА-БАН е включена в общия отчет 
на Българската академия на науките, 
публикуван в специално издание на английски език








Ето моят отговор на твърдението на проф. Бояджиев, че съм преписала биографията на арх. Георги Фингов, публикувана на немски език в Allgemeine Kunstkerlexikon през 2004 г. от публикация на Григор Дойчинов и Христо Ганчев от 2002 г.
Всъщност, аз публикувах биография на Георги Фингов на български и немски език още през 1997 г. в каталог към българо-австрийска архитектурна изложба и я допълних във второто издание на каталога през 1998 г. В тези издания още на контратитулната страница фигурира името на К. Бояджиев като директор на Центъра по архитектурознание като съорганизиращата институция.
Всички биографии на Георги Фингов от Дойчинов - Ганчев се появиха след това.

На  04/22/2019  препечатката в интернет Archinform на биографията на Георги Фингов, съставена от мен и публикувана в AKL, е заменена от препис на публикацията на Дойчинов - Ганчев, цитирана в wikipedia https://www.archinform.net/arch/71585.htm .
Нещо повече - статията за Георги Фингов е заличена в Archinform от списъка на моите приноси към AKL.

Ето писмо от редактора в AKL за авторството ми на статията за арх. Георги Фингов .







Ето публикацията на статията ми за арх. Георги Фингов от 1998 г.








Ето статията ми за арх. Георги Фингов в  AKL, 2004 г.