Статия с това заглавие е публикувана в книжка # 61 - 2019/03 на DOCOMOMO Journal (pp. 88-89).
Нейна по-кратка версия е намерила място в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung от 8 октомври 2019 г. със сензационното заглавие "Wie Gropius einen Nahmen stahl" (Как Гропиус открадна едно име).
Неиният автор - Dietrich Neumann, развенчава представата, че основателят на знаменитата художествена школа БАУХАУС, призвана да осъществи радикална промяна на Училището за изкуства и занаяти на Великото Саксонско Дукство във Ваймар към една нова по-достъпна и многофункционална образователна институция, Валтер Гропиус (1883-1969), е измислил и нейното име, превеждано не особено адекватно като "къща за строителство".
Всъщност, когато през април 1919 г. Валтер Гропиус открива своето уникално творение, DAS BAUHAUYS G.m.b.H. (дружество с ограничена отговорност) вече съществува от четири години в Берлин.
Негов основател и собственик е известен архитект - Albert Gessner (1868-1953). Самият той е публикувал през 1909 г. свое фундаментално издание за апартаментни сгради Das Deutsche Miethaus. Ein Beitrag zur Staedte Kultur der Gegenwart (Berlin, 1909) и вече е проектирал няколко големи апартаментни здания за средната класа. Окачествяван е от архитектурни критици като "най-важният реформатор на апартаментното строителство". Фамилното му жилище и офисът му се намират в такава апартаментна сграда в Берлин-Шарлотенбург, изградена 1905-07 г. и разрушена през Втората световна война.
Според Dietrich Neumann, Gessner и Gropius са се познавали, тъй като и двамата са били членове на основаната през 1907 г. строителна професионална организация DEUTSCHE WERKBUND. През 1902 г. Gessner е основал дружеството WERKRING, което обединява изтъкнати архитекти, художници и скулптори, проповядващи с редица изложби по-рационален функционалистичен подход към тогава преобладаващата стилистична тенденция на Ар нуво. Тези идеи са абсорбирани от WERKBUND, а наименованията на двете организации са доста сходни в имплицитния си смисъл на проектиране и занаятчийско изпълнение.
През 1909 г. Gessner основава нова фирма "DAS WЕRKHAUS G.m.b.H." за мебелен и интериорен дизайн, и приложни изкуства, която през 1914 г. вече продава своите изделия в четири магазина в Берлин. Поради икономически затруднения фирмата е продадена и закрита по време на Първата световна война.
През 1915 г. Gessner основава нова алтернативна фирма, която назовава "DAS BAUHAUS G.m.b.H." и която се занимава с всякакъв цялостен дизайн - "от най-малкия ваканционен дом до най-богатия жилищен дворец, както и с цели жилищни комплекси". В нея Gessner и други архитекти проектират, а изпълнителен директор е арх. Richard Friebel.
Офисът се намира в Berlin-Scharlottenpark и фигурира във всички адресни справочници до 1920 г., когато Gessner е принуден от следвоенната икономическа криза да закрие отново фирмата си.
Обезпокоен от прекомерното интернационализиране на архитектурата през 1920те години, през 1928 г. той основава ново дружество, наречено DER BLOCK, в противовес на асоциацията DER RING, която през 1926 г. обединява редица изтъкнати модернисти, между тях Ludwig Mies van der Rohe, Walter Gropius, Erich Mendelsohn. В Der Block се включват по-консервативни творци като Paul Schultze-Naumburg (1869-1949), Paul Bonatz (1877-1951), Paul Schmitthenner (1884-1972), които защитават традиционната регионална архитектура и критикуват войнствено проявите на BAUHAUS. Schultze-Naumburg има ключова роля за изгонването на школата от Dessau. Самият Gessner постъпва през 1932 г. в националсоциалистическата партия, която изгонва BAUHAUS и от Берлин през следващата година.
Авторът на статията - Dietrich Neumann, допуска Walter Gropius да е изобретил независимо наименованието BAUHAUS, т.е. да не е знаел до 1919 г. за съществуването на фирмата на Adolf Gessner, тъй като по време на войната не е пребивавал в родния си Берлин (редките отпуски от фронта той прекарва при семейството си във Виена). В подкрепа на това предположение е и появата през първите десетилетия на ХХ век в Германия на редица сходни наименования, като списанията BAUwelt (1910) и BAUgilde (1918) или социалистическото строително обединение BAUhuette (1919), основано от арх. Martin Wagner (1885-1957).
Същевременно обаче, Dietrich Neumann поставя и противоположната хипотеза - В Берлин, поради фамилната си принадлежност и професионалните си занимания, Walter Gropius се е движил в същите професионални кръгове като Gessner, а за дълъг период живее и в близост до офиса на фирмата на Gessner - BAUHAUS G.m.b.H. Следователно, малко вероятно е да не се е сблъсквал с това наименование. Според критици като Winfried Nerdinger и Magdalena Droste, Gropius притежава таланта да улавя потенциала на чуждите идеи, да ги компилира творчески и използва за своите непосредствени цели, което демонстрира още в Манифаста на училището Bauhaus (1919), но и при по-късното си сътрудничество с други архитекти.
В крайна сметка авторът заключава, че каквато и да е етимологията на названието на знаменитата школа, нейното епохално значение за развитието на модерното изкуство и архитектура не може да се отрече и отеква знаково до днешния ден из целия свят чрез имената на архитектурно училище, британска рокгрупа, канадски рестарант и цяла международна търговска верига от хипермаркети за материали и изделия за строителството.
Dietrich Neumann е роден в Goettingen, Германия. Завършва архитектура в TU Munchen и в Architectural Association School of Architecture London. Защитава докторска дисертация в Мюнхен. Преподава в Brown Uni, USA. Изследванията му се концентрират върху архитектурата на ХХ в. Публикувал е статии по темата; курирал е редица архитектурни изложби с каталози в различни градове на САЩ и Германия.
преразказ: Л. С.
