Докомомо България и опазването на културното наследство на ХХ век

Docomomo Bulgaria and the safeguard
of the cultural heritage of the 20th century

Честит Международен ден
на опазването на паметниците на културата и забележителните места!
По този повод – eто един спомен отпреди почти 20 години, посветен на дейността на ДОКОМОМО Интернешънъл и на До.Ко.Мо.Мо. България.

През 2002 г. Българският национален комитет на ИКОМОС предложи на тогавашната формация на До.Ко.Мо.Мо. България да отбележат съвместно 18 април - Международния ден на опазване на паметниците на културата и забележителните места, тъй като 2002 г. бе определена като година за опазване архитектурното наследство на ХХ век.

Освен двете доброволни професионални неправителствени организации - БНК на ИКОМОС и ДО.КО.МО.МО. България, за пълноценно осъществяване на идеята бяха привлечени като съорганизатори Съюза на архитектите в България, Обединението "Сдружени софийски архитекти" и професионалното списание "Архитектура".

За автори на изложбата в съдържателен план бяха определени членовете на  ДОКОМОМО България:
Петър Йокимов, Любинка Стоилова, Добрина Желева-Мартинс, Валентина Върбанова, Галина Иванчева, Юлия Радославова, Миряна Йорданова, Искра Дандолова.
Те решиха да отбележат 18 април и да ознаменуват 10-годишния юбилей в дейността на ДОКОМОМО Интернешънъл (основана през 1989-1990 г.) като представят и своето участие в дейността на международната организация (от 1994 г.) чрез подготовка на регистрационни карти за обекти на модерната архитектура, участие в международни конференции и публикации, алармиране за обекти на Модерното движение в риск в България. 

При разпределение на физическите и финансови отговорности по подготовката,

участието на САБ бе да предостави изложбена зала в Централния дом на архитекта. 

Обединението "Сдружени софийски архитекти" се отзова радушно с офис за подготовката и малка финансова подкрепа за закупуване на картони. Участието на БНК на ИКОМОС се състоеше в ангажимент за разгласяването на събитието и привличане фирмата на негов член като спонсор (арх. Константин Пеев) за размножаване на част от материалите. Участието на списание "Архитектура" бе да предостави свои броеве, в които са публикувани статии, посветени на модернизма на ХХ век. 

За консултант бе привлечен проф. д-р арх. Христо Анастасов, почетен член на ДОКОМОМО България.
А за рецензент на работата на ДОКОМОМО България бе поканена проф. д-р арх. Рашел Ангелова - Член на Управителния съвет на БНК на ИКОМОС и член на един от международните научни комитети на ИКОМОС.

В последния момент, когато издложбата бе вече обявена, се оказа, че по същото време всички зали в Центалния дом на архитекта са предоставена срещу наем. 

Единственото свободно място, където можеха да се подредят таблата, бяха доста ограничените по площ стени на стълбата от входа до втория етаж на сградата и пространството пред кабинетите на Председателя и Зам. Председателя на САБ. 

Дизайнът и аранжирането на таблата бяха осъществени в дома на координаторите на ДОКОМОМО България.

 Въпреки перипетиите, архитектурната колегия бе запозната с пионерската дейност по опазване произведенията на Модерното движение в архитектурата. 
След 30 години съществуване на DOCOMOMO International и активна дейност на неговитe членове от България, културното наследство на модерната архитектура вече е ценност не само за част от архитектите в България, но и за по-широки кръгове от ценители. 

Таблата могат да се видят на
https://www.academia.edu/31076910/Архитектурната_среда_на_ХХ_век_Architectural_Environment_Of_The_20th_Century 

Споменът написа Л.С.

********

On the occasion of April 18^th, The International Day for Preservation of Cultural Monuments and Sites, here is a memory from almost 20 years ago, dedicated to the activities of DOCOMOMO International.

In 2002, the Bulgarian National Committee of ICOMOS proposed to the group of Do.Co.Mo.Mo. Bulgaria of the time to jointly celebrate April 18^th as the entire year of 2002 was designated to the safeguard of the architectural heritage of the twentieth century.

The two voluntary professional non-governmental organizations, namely BNC of ICOMOS and Do.Co.Mo.Mo. Bulgaria, decided that for the full implementation of the idea it was necessary to involve as a co-organizers the Union of Architects in Bulgaria (UAB), the Society "Associated Sofia Architects" and the professional journal "Architecture".

The members of Do.Co.Mo.Mo. Bulgaria were appointed as authors of the exhibition’s contents, as follows: Petar Iokimov, Ljubinka Stoilova, Dobrina Zheleva-Martins, Valentina Varbanova, Galina Ivancheva, Julia Radoslavova, Miriana Jordanova, Iskra Dandolova.
Prof. Dr. Arch. Hristo Anastasov, a honorary member of Do.Co.Mo.Mo. Bulgaria was associated as a consultant. For a reviewer of the entire work of DoCoMoMo Bulgaria was invited Prof. Dr. Arch. Rachel Angelova, who was a Member of the Management Board of BNC of ICOMOS and a member of one of the International scientific committees of ICOMOS. 

The team decided to celebrate April 18^th by commemorating the 10th anniversary of DOCOMOMO International (founded in 1989-1990), as well as by presenting their activities within the international organization (since 1994) through the preparation of register fiches for objects of Modernist architecture, participation in international conferences and publications, alarming about objects of the Modern Movement in Bulgaria at risk.

When allocating the physical and financial responsibilities for the preparation, UAB's participation was to provide an exhibition room at the Central Home of Bulgarian Architects. The Associated Sofia Architects responded warmly with an office for the preparation meetings and small financial support for the purchase of the exhibition panels. The participation of BNC of ICOMOS consisted of a commitment to popularize the event and attract the company of one of its members (Konstantin Peev) as a sponsor for the reproduction of some photos. 

At the last moment, it turned out that all exhibition rooms at the Central Home of Bulgarian Architects had been booked for rent within the set time of the already announced exhibition.

The design and arrangement of panels were carried out at the home of the coordinators of Do.Co.Mo.Mo Bulgaria.

The only free areas where the exhibition panels could be arranged were the narrow walls of the staircase from the entrance level to the second floor of the building and around the offices of the President and Vice President.

The benefit was that all visitors had to observe the exhibition panels while they passed up and down the stairs. Despite the vicissitudes, the Bulgarian Architects were acquainted with the pioneering work of safeguarding the Modernist architecture.

After 30 years of existence of DOCOMOMO International and the activities of its members in Bulgaria, nowadays the cultural heritage of the Modern Movement is of high value not only for architects, but also for a wider circle of connoisseurs in Bulgaria.

The panels might be seen on
https://www.academia.edu/31076910/

Narrated by L.S.

Инициатива на Института "Пол Гети" за опазване на модерната архитектура

Conserving Modern Architecture Initiative (CMAI)
https://www.getty.edu/conservation/our_projects/field_projects/cmai/

Институтът за опазване на модерната архитектура "Пол Гети" (Getty Conservation Institute - GCI), поддържа дългосрочна международна програма за целенасочено опазване на недвижимото културно наследство на ХХ век с фокус към модерната архитектура (CMAI). 

Стимулират се тематични проучвания, развитие на практически консервационни решения, събиране и разпространение на полезна информация чрез обучителни програми и публикации.
За да разшири съществуващата знаниева база, инициативата привлича местни и чуждестранни партньори като експерти и институционални мрежи, занимаващи се с опазване на модерната архитектура. 
В края на 1980те и началото на 1990те години пред експертите по опазването на недвижимото културно наследство възниква ново предизвикателство - вече са изминали 50 години от появата на творби на Модерното движение, с което тяхното опазване придобива юридическа стойност поради натрупаната историческа дистанция. Много от сградите не са остаряли достойно, а технологичните и техническите строителни иновации, с които са били създадени, са предизвикателство за традиционните методи на консервация и реставрация и повдигат нови методологични и философски проблеми. 

Финансирани проекти по тази инициатива

Консервация и реставрация на Eames House, САЩ
Eames House Conservation Project

Консервация и реставрация на Salk Institute - арх Луис Кан
Salk Institute Conservation Project

Съвременна архитектура в исторически контекст

Contemporary Architecture in The Historic Environment

Четиридневен обучителен курс
Introduction to Conserving Modern Architecture

Консервация на стоманобетонови сгради и конструкции

Concrete Conservation

Среща на експерти в опазването на модерното архитектурно наследство

A meeting of experts to advance practice in conserving modern heritage

Лекции и събития за модерната архитектура

Lectures and events on modern architecture

Публикации и видеоматериали
www.getty.edu/conservation/our_projects/field_projects/cmai/cmai_public_programs.html

Planning organisations from the creative sector present a joint statement on the New European Bauhaus

 ACE-CAE PRESS RELEASE 

19/11/2020 

The joint statement is supported by the representative European organisations of architects, spatial planners, landscape architects, interior architects, engineers, designers, artists, educators and researchers of the built environment, who welcome the New European Bauhaus initiative put forward by the President of the European Commission as part of the Renovation Wave strategy.

For ACE President, Georg Pendl, who initiated this collective project: "We were delighted to hear the President of the European Commission say: "But this -the renovation wave- is not just an environmental or economic project: it needs to be a new cultural project for Europe“. This can be the start of a game-changing policy, as renovation isn’t seen as a technical issue only, but promotes a holistic approach, not only including the quality of the design, but putting it at the core."

Statement

The New European Bauhaus 
Making the Renovation Wave a Cultural Project

We, the representative European organisations of architects, spatial planners, landscape architects, interior architects, engineers, designers, artists, educators and researchers of the built environment, enthusiastically welcome the New European Bauhaus initiative put forward by the President of the European Commission as part of the Renovation Wave strategy.  

With this initiative, the European Commission complements the economic, social and environmental measures of the Renovation Wave strategy with an essential cultural dimension. By making the Renovation Wave a cultural project, including all stakeholders, and by including architectural quality and design quality as key principles to steer it, the Commission initiates a fundamental shift. This can be a game-changer in the transition to a more sustainable economy and society and will bring the Green Deal closer to citizens for their well-being.

It opens the door to a more holistic approach to our built environment, seeking to enhance, at the same time, economic, social, environmental and cultural values. Thus, it builds on the 2018 Davos Declaration Towards a high-quality Baukultur and principles included in the New Leipzig Charter and, in its implementation, will help to reach the UN Sustainable Development goals.  

In this holistic approach, the cultural dimension is central. It goes far beyond aesthetic considerations and is the main driver for quality planning processes and quality projects, as well as a source of inspiration and innovation for the other pillars of sustainability, given that arts are providers of crucial twenty-first century competencies, such as critical thinking and problem solving.  

The holistic thinking and cultural approach that underpin the New European Bauhaus initiative must lie at the heart of the Renovation Wave strategy and inspire all its measures to raise the full potential of the strategy and achieve a ‘quality renovation wave’, making a difference in people’s minds and quality of life, and achieving Europe’s climate neutrality objective.  

This holistic approach is needed at all spatial scales, whatever the size of the project – from landscape architecture to town planning, neighbourhood development, infrastructure, buildings and interior architecture and design. We very much welcome the ambition of the European Commission to facilitate exchanges across disciplines, as we share the view that it is the best way to spur creativity and innovation.  

It reflects well how our professions work, every day, on the ground. Through our respective networks, we are ready to support the development of this initiative, notably by:

- acting as an information platform, able to reach a large audience via its member organisations;

- assisting the implementation of the key principles of the strategy in the education, as well as the research agendas of schools and institutes;

- identifying and collecting best practice examples and innovative projects;  

- enabling contact with renowned professionals and experts, who would be able to give greater visibility to the initiative;

- offering a knowledge and expertise hub, to help the European Commission to further design the initiative and ensure that its process delivers the desired outcomes;

- facilitating   initiatives to upskills professionals in the targeted sectors;

- obtaining inputs from public authorities and decision-makers, with whom we are in regular contact in our daily professional practice at all governance levels;

- acting as a partner for co-organising consultations, co-creation initiatives, and awareness-raising events targeting professionals, students and citizens.

We are very much looking forward to collaborating with the European Commission and all stakeholders to make this initiative a success.

    THE STATEMENT IN PDF - https://www.ace-cae.eu/fileadmin/user_upload/BH_statement_FINAL-2.pdf

     This statement is endorsed by the following
      pan-European organisation:

The Architects’ Council of Europe (ACE) is the representative organisation for the architectural profession at European level. Its membership consists of 43 Member Organisations, which are the regulatory and professional representative bodies in all EU Member States, UK, Switzerland and Norway. Through them, the ACE represents the interests of 562.000 architects from 31 countries in Europe.

The European Council of Interior Architects (ECIA) is the representative body for the professional organizations in Interior Architecture and Design. Founded in 1992, ECIA currently represents 17 European Member – National Organizations and through them, the interests of over 14.000 professional Interior Architects/Designers. 

The European Council of Spatial Planners (ECTP) brings together 28 professional spatial planning associations and institutes from 24 European countries as well as corresponding members. It is an umbrella association providing its members with a common framework to promote the visibility, recognition of the important societal role and practice of planning and urban development in Europe.

The European Association for Architectural Education (EAAE) is the network for architectural and planning schools in Europe. The purpose of the Associations is to advance the quality of education and research in all areas of the built environment and thus to promote the quality of architecture and urban landscape in Europe. The EAAE promotes the interests of 135 member schools as institutions and academic environments, lobbies for common goals and connects globally. 

ELIA is a globally connected European network that provides a dynamic platform for exchange and development in higher arts education. It represents 260 member institutions in 48 countries, with over 300.000 students across all art disciplines. By placing emphasis on the value of arts education and artistic research, ELIA is dedicated to enhancing the conditions in which higher arts education can flourish, both nationally and internationally.

IFLA Europe is the European Region of the International Federation of Landscape Architects formed by 34 professional Landscape Architects' Associations with 20.000 landscape architects across Europe. It aims not only to promote the landscape architecture profession, recognising excellence in educational courses and promoting the best practice operations, but also striving to enhance the quality of landscape planning, monitoring and management, provide nature-based solutions in climate change mitigation and adaptation and ensure transformational changes in landscape, urban and rural areas.

Contact

Architects' Council of Europe
29 rue Paul Emile Janson
B-1050 Brussels
www.ace-cae.eu
info@ace-cae.eu
T: +32 2 543 11 40
F: +32 2 543 11 41
© ARCHITECTS' COUNCIL OF EUROPE,
All rights reserved.
                   

В памет на проф. арх. Милка Близнакова - десет години след смъртта й / In Memory of Prof. M.Arch. Milka Bliznakov - Ten Years After Her Death

На 4 декември 2010 г. в клуба на Техническия институт и Щатски университет в Блексбърг, Вирджиния, САЩ, се състоя възпоминание
за проф. арх. Милка Близнакова (20.09.1927-04.11.2010).

https://sofiazanas.blogspot.com/2010/11/blog-post.html

Тържеството бе открито със слово
на нейния колега и близък приятел
проф. арх. Humberto Rodriguez-Camilloni
https://archdesign.caus.vt.edu/faculty/humberto-rodriguez-camilloni-ph-d/

Dear friends,
Good Morning and welcome
to this special commemoration and celebration to the life of Milka Cherneva Bliznakov;
this known to some of her closest friends as Mimi and to some of others as Grande Dame of Blacksburg.

It’s hard to believe that she’s not with us. But I’m sure she’s listening and she’ll listen to us throughout this morning we’re going to be reminiscent and remembering some of the best moments with her.

I’d like to think of the day back in 1974 when Milka came to the interview by the late dean of architecture Charles Burcher. Dean Burcher was very well known for his extraordinary ability to discern quality of human beings. So, instantly he recognized that he was in the presence of a remarkable lady. And I’d like to think he would have said to himself: “This is the kind of woman teacher I desperately need on my side. If not, this is the kind of woman teacher I need by my side.”

And so it was - 27 years ago when my wife and I came to Blacksburg for the first time we would only need the exchange of a couple of words to come to verbalisation that, indeed, we were in a presence of a very special lady. 

Throughout the years we were to develop, of course, a very lasting friendship. There was really much more than that for Milka very quickly came to be Aant Milka to my children, as I am sure she did to many of you and perhaps also becoming mother to some of you, to all of us. 

So, all of us have been touched in one way or another by the friendship and the love that Milka so generously showered upon us.
… And many more that would like to be here with us but for some reason are not or could not be here with us today.

But we are very honoured to have with us Milka’s brother Dimiter, nephew John Martin and niece Joy Adelle that always made Milka very proud for Milka often used to say: “I have the best nephew and best niece in the world” – very typical of her words. 

She lives behind an extraordinary rich legacy - her achieves as a practicing architect, as an architectural historian, as a scholar, as a teacher, are matter of record.

She left around the world an incredible family of friends, colleagues, admirers.
If any of you would have traveled to any corner of the world, I’m sure you would have very soon met somebody that would have asked you about Milka: “How is Milka doing?”

She was indeed so popular that incredibly she had a chapel, the best chapel in the world, no doubt. 

But I would like to speak just a few more words we are going to be, I’m sure, hearing from all kinds of experiences - from colleagues, from friends, from family, from students - the human quality of Milka that was truly exceptional, for she was, indeed, an extraordinary human being. 

She spoke her mind. Did she ever speak her mind? But she stated the importance of speaking out for what you think, it is right. And she did speak outloдk what she believed in.

This she must have learnt from her childhood and I asked Dimiter who shared with us last night. This was a quality that she inherited from mama. 

That we had in fact here in Blacksburg and perhaps many of you had the honor to meet her on occasion of the celebration of her 80^th birthday.  

Milka loved music. She supported the visual arts and that would be another statement for she supported and loved the visual arts and music with passion. So, no remembrance of her would be complete without music and this is going to be a big part of our program this morning. And it just so happens that three of her closest friends happened to be also musicians extraordinaire. So, we are going to hear from David Philips, from Nitza Kats and from Ken Holiday at the piano. They’re going to play a very special tribute to Milka’s memory.  

As we remember her this morning I would like you to think of two things to carry away with you. One is this: on a clear day, when you see in the sky an extra humulous cloud or two, to not be confused - this is Milka, having a pouph … 
and at night you look up in the sky and you will see a new star shining bright, you’ll know that that is Milka shining upon us.
And she always will.

* * * *

През 2019 г. в каталога (на нем. и англ. ез.) към изложбата за българската архитектка Стефка Георгиева (1923-2004), организирана в Галерията "Рингтурм" във Виена
(съст.: Адолф Щилер, Виена; Анета Булант-Каменова, Виена-София),
бе включен и откъс от монографията на Милка Близнакова "Bulgarian Art and Architecture of the Twentieth Century. The Development of a Regional Culture" (Българските изкуство и архитектура през ХХ век. Развитие на регионална култура), Blacksburg, VA, USA - Sofia, Bulgaria, 1989-2007
(Ed.: Ljubinka Stoilova/ ред.: Любинка Стоилова). 

Ето копие от тази публикация :

Как БАУХАУС получи името си? / How did the Bauhaus get its name?

 Статия с това заглавие е публикувана в книжка # 61 - 2019/03 на DOCOMOMO Journal (pp. 88-89). 
Нейна по-кратка версия е намерила място в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung от 8 октомври 2019 г. със сензационното заглавие "Wie Gropius einen Nahmen stahl" (Как Гропиус открадна едно име).

Неиният автор - Dietrich Neumann, развенчава представата, че основателят на знаменитата художествена школа БАУХАУС, призвана да осъществи радикална промяна на Училището за изкуства и занаяти на Великото Саксонско Дукство във Ваймар към една нова по-достъпна и многофункционална образователна институция, Валтер Гропиус (1883-1969), е измислил и нейното име, превеждано не особено адекватно като "къща за строителство".

Всъщност, когато през април 1919 г. Валтер Гропиус открива своето уникално творение, DAS BAUHAUYS G.m.b.H. (дружество с ограничена отговорност) вече съществува от четири години в Берлин. 

Негов основател и собственик е известен архитект - Albert Gessner (1868-1953). Самият той е публикувал през 1909 г. свое фундаментално издание за апартаментни сгради Das Deutsche Miethaus. Ein Beitrag zur Staedte Kultur der Gegenwart (Berlin, 1909) и вече е проектирал  няколко големи апартаментни здания за средната класа. Окачествяван е от архитектурни критици като "най-важният реформатор на апартаментното строителство". Фамилното му жилище и офисът му се намират в такава апартаментна сграда в Берлин-Шарлотенбург, изградена 1905-07 г. и разрушена през Втората световна война.

Според Dietrich Neumann, Gessner и Gropius са се познавали, тъй като и двамата са били членове на основаната през 1907 г. строителна професионална организация DEUTSCHE WERKBUND. През 1902 г. Gessner е основал дружеството WERKRING, което обединява изтъкнати архитекти, художници и скулптори, проповядващи с редица изложби по-рационален функционалистичен подход към тогава преобладаващата стилистична тенденция на Ар нуво. Тези идеи са абсорбирани от WERKBUND, а наименованията на двете организации са доста сходни в имплицитния си смисъл на проектиране и занаятчийско изпълнение.

През 1909 г. Gessner основава нова фирма "DAS WЕRKHAUS G.m.b.H." за мебелен и интериорен дизайн, и приложни изкуства, която през 1914 г. вече продава своите изделия в четири магазина в Берлин. Поради икономически затруднения фирмата е продадена и закрита по време на Първата световна война.
През 1915 г. Gessner основава нова алтернативна фирма, която назовава "DAS BAUHAUS G.m.b.H." и която се занимава с всякакъв цялостен дизайн - "от най-малкия ваканционен дом до най-богатия жилищен дворец, както и с цели жилищни комплекси". В нея Gessner и други архитекти проектират, а изпълнителен директор е арх. Richard Friebel.
Офисът се намира в Berlin-Scharlottenpark и фигурира във всички адресни справочници до 1920 г., когато Gessner е принуден от следвоенната икономическа криза да закрие отново фирмата си.

Обезпокоен от прекомерното интернационализиране на архитектурата през 1920те години, през 1928 г. той основава ново дружество, наречено DER BLOCK, в противовес на асоциацията DER RING, която през 1926 г. обединява редица изтъкнати модернисти, между тях Ludwig Mies van der Rohe, Walter Gropius, Erich Mendelsohn. В Der Block се включват по-консервативни творци като Paul Schultze-Naumburg (1869-1949), Paul Bonatz (1877-1951), Paul Schmitthenner (1884-1972), които защитават традиционната регионална архитектура и критикуват войнствено проявите на BAUHAUS. Schultze-Naumburg има ключова роля за изгонването на школата от Dessau. Самият Gessner постъпва през 1932 г. в националсоциалистическата партия, която изгонва BAUHAUS и от Берлин през следващата година.

Авторът на статията - Dietrich Neumann, допуска Walter Gropius да е изобретил независимо наименованието BAUHAUS, т.е. да не е знаел  до 1919 г. за съществуването на фирмата на Adolf Gessner, тъй като по време на войната не е пребивавал в родния си Берлин (редките отпуски от фронта той прекарва при семейството си във Виена). В подкрепа на това предположение е и появата през първите десетилетия на ХХ век в Германия на редица сходни наименования, като списанията BAUwelt (1910) и BAUgilde (1918) или социалистическото строително обединение BAUhuette (1919), основано от арх. Martin Wagner (1885-1957).

Същевременно обаче, Dietrich Neumann поставя и противоположната хипотеза - В Берлин, поради фамилната си принадлежност и професионалните си занимания, Walter Gropius се е движил в същите професионални кръгове като Gessner, а за дълъг период живее и в близост до офиса на фирмата на Gessner - BAUHAUS G.m.b.H. Следователно, малко вероятно е да не се е сблъсквал с това наименование. Според критици като Winfried Nerdinger и Magdalena Droste, Gropius притежава таланта да улавя потенциала на чуждите идеи, да ги компилира творчески и използва за своите непосредствени цели, което демонстрира още в Манифаста на училището Bauhaus (1919), но и при по-късното си сътрудничество с други архитекти. 

В крайна сметка авторът заключава, че каквато и да е етимологията на названието на знаменитата школа, нейното епохално значение за развитието на модерното изкуство и архитектура не може да се отрече и отеква знаково до днешния ден из целия свят чрез имената на архитектурно училище, британска рокгрупа, канадски рестарант и цяла международна търговска верига от хипермаркети за материали и изделия за строителството.

Dietrich Neumann е роден в Goettingen, Германия. Завършва архитектура в TU Munchen и в Architectural Association School of Architecture London. Защитава докторска дисертация в Мюнхен. Преподава в Brown Uni, USA. Изследванията му се концентрират върху архитектурата на ХХ в. Публикувал е статии по темата; курирал е редица архитектурни изложби с каталози в различни градове на САЩ и Германия.

преразказ: Л. С.