CONSERVATION OF MODERN HERITAGE IN DIFFERENT CONTEXTS

XI’AN DECLARATION
ON THE CONSERVATION OF MODERN HERITAGE
IN DIFFERENT CONTEXTS
This document was officially announced together by Docomomo international President Prof. Ana Tostoes and Docomomo China chair Prof. Kecheng Liu.

Adopted in Xi’an, China
by the 1st Council Assembly of Docomomo China and
Delegates of the 2013 Xi’an International Conference on Modern Architectural Heritage
“Other MoMo, Other Heritage”
on 10 October 2013

Preamble
Meeting in the ancient city of Xi’an on 8 October 2013, at the invitation of Xian University of Architecture and Technology on the occasion of the 1st Council Assembly of Docomomo China and the celebrations marking the foundation of Docomomo China Council and Docomomo China’s commitment in inheriting China’s longstanding endeavor to ensure the safeguard and conservation of modern cultural heritage as part of its sustainable and human development;
Benefiting from the broad range of discussions and reflections shared by professionals, historians, preservation officers, researchers and teachers from Docomomo International, ICOMOS and UIA during the 2013 Xi’an International Conference on Modern Architectural Heritage “Other MoMo, Other Heritage” and learning from a broad range of experience from China and world-wide authorities, institutions, and specialists in providing sufficient care and management for modern heritage buildings, sites and neighborhoods in appropriate methods and conservation/rehabilitation philosophy specific to each different cultural context;
Taking note of the international and professional interests in documentation and conservation of modern heritage in different context as expressed in the Eindhoven Statement (1990) and in many texts it has inspired, through International Docomomo Conferences, particularly the Fourth International Docomomo Conference “Universality and Heterogeneity“ at Sliac and Bratislava (1996) and the Ninth International Docomomo Conference “Other Modernisms“ at Istanbul and Ankara(2006) and also in international and national doctrines such as ICOMOS Xi'an Declaration on the Conservation of the Setting of Heritage Structures, Sites and Areas (2005) and Principles for the Conservation of Heritage Sites in China;
Stressing the need to address adequately the significance of context in the comprehension, definition, identification, interpretation, documentation and conservation of modern heritage, especially in the rapid transformation of buildings, sites and neighborhoods in globalization and also the widespread misunderstanding of modern movement as a total rupture with the cultural contexts;
Admitting that different understanding and interpretation of modernism based on varied cultural context forms a diverse global landscape of modernism in different context. Chinese modern architecture, as well as modern architecture in other region or in different cultural context is essential part to international modern heritage;
Participants of the 1st Council Assembly of Docomomo China and 2013 Xi’an International Conference on Modern Architectural Heritage -- “Other MoMo, Other Heritage” adopt the following Declaration of principles and recommendations, addressing it to members of Docomomo China, national and local authorities and all institutions and specialists to contribute through legislation, policies, planning and design practice, and management to better protect, conserve and sustain modern heritage buildings, sites and neighborhoods in their contexts.

1. The context of a modern heritage building, site or neighborhood is defined as the international, national or regional social, economic, technological, cultural and political background that has strong influence on, or contributes to, its significance and distinctive character.

2. The modern movement has known many different national, local and regional interpretations of universal principles. Buildings, sites and neighborhoods derive their significance and distinctive character from their representation of technical, social and aesthetical innovations that is closely related to their contexts.

3. Understanding, documenting and interpreting the context is essential to the definition, identification and assessment of modern heritage buildings, sites and neighborhoods.

4. The multiplicity and diversity in the nature of contexts requires interdisciplinary, cross-professional and integrative cooperation for its study, as a foundation to the assessment of heritage significance of modern heritage.

5. Based on research of the context of a modern heritage site, a site-specific documentation method should be devised and applied to record not only the building fabric but also its various connections to its context.

6. Given the far less attention modern heritage receives in the rapidly transforming cities, landscapes and society, interpreting, presenting and promoting modern heritage in context could better convey their representation of social, technical and aesthetical innovations and gain more understanding and support from the society.
Acknowledge the contribution of context to the significance of modern heritage: buildings, sites andneighborhoodsEncourage multi-disciplinary cooperation to establish context study for modern heritage
Identify and promote a systematic recording of modern heritage based on contextual researchBring the significance systematically of the modern heritage to the attention of the public, theauthorities, the professionals, and educational community by interpreting modern heritage incontext

7. Thorough heritage significance assessment of modern heritage through acontext-based method could reveal social, historic, artistic, aesthetic, scientific or othercultural value associated with its context. Besides commonly accepted universalmethod of heritage conservation, exclusive conservation approach should also beapplied to better preserve these context-specific values.

8. For the better understanding of the modern movement and its heritage, theawareness of the equal embodiment of universality and heterogeneity in modernheritage is essential. Positioning modern heritage in its context is indispensable inexploring and developing the knowledge of modern movement.

By the formulation of these recommendations to competent organisms and to the cultural world,the Assembly confirms the intention of Docomomo China to act and its readiness to promote andcooperate for the most rapid practical application of these recommendations.

Adopted in Xi’an (China) on the 10th October, 2013.

Ana Tostões (ed.), Modern Architecture in Africa: Angola and Mozambique, Lisbon, IST, 2013 13 March, 2014, 17h, Main Hall of Instituto Superior Técnico, Lisbon Ana Tostões (ed.), Modern Architecture in Africa: Angola and Mozambique, Lisboa, IST, 2013. Result of the research project intituled “EWV - Exchanging worlds visions: modern architecture in Africa “Lusófona” (1943-1974) looking through Brazilian experience established since the 1930s”, led by prof. Ana Tostões at the Instituto Superior Técnico, Lisbon (2008-2013). The launch is scheduled for March 13, 17.00, in the Main Hall of Instituto Superior Técnico, Lisbon.

Book Lauch: Ana Tostões (ed.), Modern Architecture in Africa: Angola and Mozambique, Lisboa, IST, 2013. Result of the research project intituled “EWV - Exchanging worlds visions: modern architecture in Africa “Lusófona” (1943-1974) looking through Brazilian experience established since the 1930s”, led by prof. Ana Tostões at the Instituto Superior Técnico, Lisbon (2008-2013). The launch is scheduled for March 13, 17.00, in the Main Hall of Instituto Superior Técnico, Lisbon.

18 April 2014 - ICOMOS International Day for Monuments and Sites

Theme for 18 April 2014 : "Heritage of Commemoration"
http://www.icomos.org/en/what-we-do/focus/18-april-international-day-for-monuments-and-sites 

The themeMonuments and sites, including those more complex and diversified forms of heritage places such as living landscapes, are tangible carriers of the memory of a part of the human experience. Thus, through their authenticity and integrity, they contribute, in their way, to the commemoration and transmission of values which include history.

The theme provides an opportunity to present those constructions that have been intentionally created with the purpose of commemorating an event, a person, an idea, etc.  This choice of theme is partly inspired by the centennial in 2014 of the beginning of the Great War of 1914-1918.
The heritage of commemoration takes a variety of forms: engraved inscriptions, mausoleums of exceptional architecture or works of monumental sculpture, more modest elements reflecting vernacular traditions or dedicated landscapes such as cemeteries or memorial gardens. This heritage also includes elements that were given a commemorative value; for example, ruins or industrial vestiges accompanied by dedication plaques, or public squares whose toponymy commemorates a historical event or individual.
Read more about the theme in English – French


Your activites
Please send us information on your activities in electronic format to secretariat [a] icomos.org (mention 18 April in the email header) and preferably in the following format: 

ICOMOS Committee or Name of Organisation / Date / Place / Title of event and a web link or attached publishable PDF with information on the event.

Моите конкурси

 Участвала съм в пет конкурса за ст.н.с. II ст. (доцент) - четири от тях в Центъра по архитектурознание, БАН и един във Варненския свободен университет.

Винаги се оказваше, че някакви изисквания не са изпълнени –

всеки път различни, според случая и кандидатите, които трябва да бъдат облагодетелствани или елиминирани. Но за сметка на това нерядко след рецензиране рецензентите се бяха възползвали от материалите ми.
В крайна сметка, доста късно разбрах, че назначенията и конкурсите в сферата на науката винаги са предназначени за предварително определени хора.

Конкурентите и фабулата на провеждане са само фон, на който се развива предначертаният сюжет.

Затова, и магаре да се явеше, можеше да бъде произведено в доцент, ако такъв е планът.

Самите дискусии в Специализираните научни съвети се провеждаха в отсъствие на кандидатите. На писмените възражения, в които кандидатът защитаваше научната си работа и лично достойнство, се гледаше с много лошо око, сякаш някой краде от собствената градина на членовете на СНС.

Не се предоставяха копия от рецензии и протоколи на съветите и комисиите. Поради това, разполагам само с лични преписи на текстовете. Същевременно, така се възпрепятстваше ефективното и своевременно оспорване на неточности и неистини, лансирани в СНС. 

Част от скритите механизми на провеждане на тези конкурси

ще бъдат осветлени с постепенното отваряне на досиетата на ДС,

защото повечето членове на специализирани научни съвети, на комисиите и на Президиума на ВАК, начело с неговия председател са били сътрудници на ДС.

Другата част от тайните трансмисии вероятно ще излязат наяве с разконспирирането на дейността на тези сътрудници, което ще бъде процес без предизвестен край.

Конкурсите, в които съм участвала, осветляват научната атмосфера преди 1989 г. и още 20 години след това.

Може би и днес нещата да са такива. Може би е наивно да се очаква някаква коренна промяна в стила на работа. Но аз вече не съм там.

Пенсионирах се и се отдадох на мемоарна дейност.

Бързам, защото не знам колко време ми е отредено за споделяне. Нещата не са се променили много. Хората са същите - миханизмите може би също. 

Конкурс за доцент,

обявен от Центъра по архитектурознание, БАН, 2006 г.
Оценката на единия рецензент (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев) бе изпъстрена с неточности, некоректни твърдения и откровени неистини, с които се омаловажаваха както сътрудничеството ми към звеното, обявило конкурса, така и резултатите от работата ми. 

След като се запознах с рецензиите и обсъжданията на кандидатурите в конкурса, на 12.02.2007 г. подадох жалба до Председателя на специализирания научен съвет по архитектура. Разбира се, това не промени нещата. 

СНС отказа да разгледа възражението и обясненията ми. 

Рецензентът отговори с нова порция неистини и нападки.

На 02.05.2007 г. адресирах жалба до Председателя на Пезидиума на ВАК 

и до Комисията по наука и образование към Народното събрание.

До ден днешен не съм получила отговор.

Документите, с които участвах в конкурса, препис от обяснението на злепоставящия ме рецензент и своята жалба с обстоятелствени пояснения, 

както и копия на документи, опровергаващи неверните твърдения,
са публикувани на

http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2016/10/2006.html



Конкурс за доцент по история на архитектурата
обявен от Варненския свободен университет (2005 г.)
След като си предадох материалите и се явих на интервю,
от университета ми поискаха да платя 3000 лв. за хонорар на рецензентите.
Отказах. Конкурсът бе елиминиран и служебно бе назначен като преподавател друг колега.



Конкурс за ст.н.с. II ст.,
обявен от Центъра по архитектурознание, БАН, 2002 г. 
Единият рецензент (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев) бе редактор на сборник, в който бях участвала и бе отрязъл списъка на изворите към текста без изобщо да ме извести.
При рецензирането, обаче, ме критикуваше, че не съм цитирала източници
в своите публикации като даваше за пример същата статия.
Въпреки това, от четирима кандидати бях класирана на първо място от другия рецензент и тази класация премина и през специализираната научна комисия.
По искане на друг кандидат, Президиумът на ВАК назначи суперрецензент.
Директорът на организацията, обявила конкурса (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев), 
изпрати писмо до Президиума, че съм си предала документите 6 минути след края на работното време.
Въпреки че техническата комисия бе допуснала документите ми до конкурса,
въпреки че без възражения бяха преминали рецензирането, обсъждането в Специализирания научен съвет, обсъждането в съответната комисия към ВАК,
суперрецензентът ме декласира.
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2015/06/2006.html



Конкурс  за ст.н.с. II ст. на Центъра по архитектурознание, БАН, 1998 г.
Самостоятелният текст в ръкопис на един от трудовете, с които участвах в конкурса бе изчезнал.
Рецензентът коментираше само илюстрациите към него и ме обвини в плагиатство, въпреки че бях цитирала ползвания източник за обясненията към илюстрациите.
За съжаление, изчезването се установи след взетото решение от СНС.
Същият рецензент не призна моя принос в публикациите ми в съавторство, поради липса на разпределителни протоколи за дялово участие и ги приписа на другия автор.

Конкурс  за ст.н.с. II ст. на Центъра по архитектурознане, БАН, 1992-1993 г.
Единият рецензент отхвърли всичките ми публикации в съавторство.
На обсъждането в Специализирания научен съвет бе отхвърлена кандидатурата ми, защото щом участвам с толкова много публикации, или съм си ги приписала в съавторство, или бройката е за сметка на качеството.

Docomomo Journal 45 (2011/2)

Bridges and Infrastructure

DATE: 0/0/0

This docomomo Journal is dedicated to a reflection on Bridges and Infrastructures, envisaged as key structures for an enriched comprehension of Modern Movement.
The search on Bridges and Infrastructures has to do with a matter of connecting. To launch bridges seems to be a kind of life requirement, as far as it is the way to connect sides, which means improving relations and energies, desire and intelligence. Bridges and Infrastructures have the function of connecting pieces of land and the role of creating a connected world. The matter is to make links and establish a network. In fact, it is a global network made of works of art, which have a physical and material presence balancing between values such as economy and elegance and providing a better life for every man. Seeking audaciously for innovation, research contributes to these large scale structures as it has been improving material capacities and technical creation. It is a huge field that lay infinite possibili­ties for art and science to perceive changes of social, aesthetic, technical standards and norms, to quote Sir Ove Arup.
The search on Bridges and Infrastructures has to do with a matter of moving. Bridges and infrastructures are fantastic topics to make one go deeper on the reflection that moves us on the universe of Modern Movement. A process that we believe to be an open one, daily set up in accordance to the continuous transformation which is the very character of the modernization process. What Octavio Paz names as the modern tradition: a process of permanent transformation. Primarily, it has to do with mobility, transporta­tion, in a word: movement, with Space, Time and Architecture, to quote Giedion. Movement is the most precise (and simultaneously, the most ethereal: all that is solid melts in the air, stated Marx) to characterize the Modernity and the Modern Movement in response to the contemporary situation. In fact, the bridge does not define space, it organises space, space envisaged as the place where movement occurs, as a flow way of people, goods, energies, promoting movement and time acceleration. It is the aesthetics of mobility and an inspiration for Modern Movement architecture and its fascination for speed transformation infrastructures, in other words, for tangible and abstract architectural problems as referred to by E.Mock.
Finally, the search on Bridges and Infrastructures has to do with a matter of nature envisaging the landscape as an ongoing medium of exchange. Bridges and the large scale Infrastructures are a kind of an aesthetically sublime second nature, as Goethe claimed in his Italienische Reise. It is a route, a way, as well as a place and a work of art; it puts together practical devices and intense cultural symbols. A bridge of dreams as John Allan suggests, is made of the intuition and innovation desire remembered always by Freyssinet as a love without limits (un amour sans limite). Because one can see it is an aesthetic experience, beyond all the technical requirements that fixed the interaction between man and nature. The progress fulfilled through the Bridges and Infrastructures constitute the large and universal scale laboratories that have been fostering several micro scale solutions, procedures and technologies.
Due to the scientific commitment, the inexhaustible energy, the intense creativity of the guest editors, Kyo Takenouchi and Ola Wedebrunn, who accepted the challenge to work this issue, it was possible to put together a competent, brilliant and generous range of experts around this theme. In fact, the Bridges and Infrastructures issue came up to us as a brainstorm, as a bridge of desire that took place between Tokyo and Copenhagen. At the end of a year in which a violent earthquake and tsunami with devastating consequences occurred in Japan, docomomo is proud to present this Journal, which symbolically includes the report of docomomo Japan 150, future and legacy, the exhibition presented in September at the main Tokyo Subway Station, revealing how important it is for docomomo to be close to the public, how vital it is to use bridges and to connect people.

Ana Tostões, Chair of docomomo International

Моите конкурси - 2000

Julia Morgan Awarded 2014 AIA Gold Medal

Златният медал на Американския институт на архитектите за 2014 г.
е за Джулия Морган
http://www.archdaily.com/457449/julia-morgan-awarded-2014-aia-gold-medal/?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+ArchDaily+%28ArchDaily%29

Американският институт на архитектите (AIA) е съобщил за решението си
да присъди посмъртно награда за 2014 г. AIA Gold Medal / Златен медал на AIA на Julia Morgan, FAIA (Джулия Морган, 1872-1957), “чийто огромен обем от творби е послужил като вдъхновение за поколения жени архитект(к)и.”

“Julia Morgan е безусловно между най-големите американски архитекти на всички времена и една истинска скъпоценност за Калифорния” казала Сенатор Dianne Feinstein (D-CAр) - Даян Файнщайн, в своето препоръчително писмо.
“Значението на Морган само е нараствало през годините. Тя е архитект със забележителен размах, дълбочина и  последователност на изключителното й творчество. Тя е широко известна заради качеството на нейната работа всред тези, които практикуват, преподават и ценят архитектурата.”

След като е приета като първата жена - студентка в престижното Ecoles des Beaux-Arts в Париж, Морган се връща в родината си за да стане първата жена в Калифорния, получила лиценз да практикува като архитект. Тя работи почти 50 години, проектирайки повече от 700 сгради. Между най-значимите й творби са презвитерианската църква "St. John" в Berkeley, Asilomar YWCA в Пасифик гроув, и The Hearst Castle в Сан Симеон.

В известието на AIA за пресата се обяснява, че "най-впечатляваща е богатата палитра от архитектурни стилове, прилагани от Морган: къщи в стил Тюдор и Георг, нео-романски църкви, квартали с испански колониални къщи с ислямски привкус. Тя владее всички тези стилове на историцизма благодарение на образованието си в късния дух на Beaux-Arts, и съчетавайки мотиви и методи от цялата западна архитектурна история подбира най-подходящия за всяко уникално място и контекст."

Пълната биография на Джулия Mорган може да се прочете тук.
Богат източник на информация е също и книгата на Инге Хортон
Inge Horton,
Early Women Architects in the San Francisco Bay Area 
The Lives and Work of Fifty Professionals, 1890-1951
published by McFarland & Company, NC, 2010.
http://owa-usa.org/portfolio.php?uid=248&t=840
http://www.womenarchitectsca.com/events
http://www.womenarchitectsca.com/

P. Iokimov, L. Stoilova - Secesssion and Bulgarian Architecture

Петър Йокимов (основен текст с илюстрации, лексикон)
Любинка Стоилова (бележки с илюстрации, библиография)
Petar Iokimov (main text with illustrations, lexicon)
Ljubinka Stoilova (references with illustrations, bibliography)

Сецесионът и българската архитектура
Secession and Bulgarian Architecture

ИК “Арх и арт борса”, С., (2005)
от поредицата “Българско архитектурно наследство”,
дизайн: Георги Деведжиев, Валентина Богданова


Сецесионът и българскатa архитектура
Съдържание                     Contents
Предговор                          Preface
от доц. д-р арх. Добрина Желева - Мартинс
http://secession-artnouveau.blogspot.com/2013/11/0.html

Сецесионът и българскатa архитектура
1 глава. Началото             Chapter 1. The Beginning
http://secession-artnouveau.blogspot.com/2013/11/1.html

Сецесионът и българскатa архитектура
2 глава. Сецесионът в България     Chapter 2.  Secession in Bulgaria
http://secession-artnouveau.blogspot.com/2013/11/2.html

Сецесионът и българскатa архитектура -
3 глава. Лексикон                Chapter 3. Lexicon of Secsssionist Details
http://secession-artnouveau.blogspot.com/2013/11/3.html

Сецесионът и българскатa архитектура -
Именен показалец               Index
Библиография                     Bibliography
Резюме на английски език    Summary in English
http://secession-artnouveau.blogspot.com/2013/11/4.html

Представяне на книгата "Сецесионът и българската архитектура" - 2005

http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=books&book_id=47&cat_id=4

 

Представяне на книгата "Сецесионът и българската архитектура" - 2006 г.

http://www.cult.bg/ind_varts_hist_full.php?id=3807

A letter from Sheridan Burke, ICOMOS ISC20c President

ICOMOS ISC20C Heritage Toolkit

A web-based toolkit of reference resources for conserving the Heritage of the Twentieth Century

This on-line reference collection of benchmark “best practice” documents is being progressively assembled by and for members of the ICOMOS ISC20C. The entries identify the range of work being done world-wide to simultaneously advance the development of heritage principles and technical research that is worth sharing to assist the conservation of Twentieth Century heritage.  

The ISC20C toolkit aims to share new methodologies and approaches to conservation practice, by providing access to information and sources that its own members find useful. All ISC20C members are invited to share up to 10 benchmark heritage tools (guidelines, policies, publications, websites) that they professionally  use regularly as reference resources - with a brief summary and a hyperlink or PDF where practical (and legal) to make them electronically accessible to everyone.

NOTE: The following thematic classification, under which the benchmark “best practice” documents have been sorted, has been developed using the Getty Conservation Institute  publication “Conserving Twentieth-Century Built Heritage: A Bibliography” as an organizing framework.

Contributions from all ISC20C members in every language are welcome.   Sheridan Burke, ICOMOS ISC20C President

April 9, 2013

Minding the Gap: The Role of Contemporary Architecture in the Historic Environment

С оглед на разликата: Ролята на съвременната архитектура в историческа среда

A One-Day Symposium еднодневен симпозиум
May 21, 2013, 8:00 am–8:30 pm 21 май 2013 г., 08:00 - 20:00 часаHarold M. Williams Auditorium Зала "Харолд М. Уилиямс"
The Getty Center, Los Angeles Център "Пол Гети", Лос Анджелис

http://www.getty.edu/conservation/publications_resources/public_programs/minding_gap.html

Heritage conservation is about managing change—and nowhere is this more contentious than in the historic urban environment. How do today's architects insert new buildings in cherished historic urban areas in a way that respects, reveals, and celebrates their special character while potentially creating the heritage of tomorrow?

This one-day public symposium will explore the role of contemporary architecture in the historic urban environment. A group of international architects and urban planners—including
Thomas H. Beeby http://architecture.nd.edu/about/driehaus-prize/recipients/thomas-beeby/,
Juergen Mayer H. http://www.jmayerh.de/1-0-Architecture-Design-Research.html,
Richard Meier http://www.richardmeier.com/www/,
Rafael Moneo http://en.wikipedia.org/wiki/Rafael_Moneo,
Richard Rogers http://www.richardrogers.co.uk/rshp_home,
and Denise Scott Brown http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Venturi
will present their own work, illustrating a range of approaches to this challenge.
The symposium will conclude with an evening panel discussion moderated by architectural critic Paul Goldberger.

This event complements the GCI's Conserving Modern Architecture and Historic Cities and Urban Settlements Initiatives and is being presented in conjunction with Pacific Standard Time Presents: Modern Architecture in L.A.

Консервацията на културното наследство е на път да се промени като начин на управление - и никъде това не е по-спорно, отколкото в историческата градска среда. Как днешните архитекти вписват нови сгради в грижливо пазените исторически градски части по начин, който да респектира, разкрива и акцентира техния специфичен характер докато потенциално създава културното наследство на утрешния ден?

Този открит еднодневен симпозиум ще изследва ролята на съвременната архитектура в историческата градска среда. Група международно утвърдени архитекти и градостроители - вкл. Томас Х. Бийби, Юрген Майер, Ричард Майер, Рафаел Монео, Ричард Роджерс и Денис Скот Браун - ще представят свои работи, илюстрирайки широк спектър от подходи към това предизвикателство. Симпозиумът ще завърши с дискусия във вечерен панел, модерирана от архитектурния критик Пол Голдбергер.

Събитието е част от проектите на Консервационния институт "Гети" Опазване на модерната архитектура" и "Историческите градове и инициативи на урбанизираните селища" и се представя едновременно с проекта "Стандартен часови пояс на Пасифика: Модерната архитектура в Лос Анджелис".