Съставители:
д-р
арх. Любинка Стоилова
за откриването
на изложбата на 29.03.2023 г.
За
първи път чух за отделни изследвания
за жени архитектки в далечната 1992 г.,
когато се запознах с проф. д-р арх. Милка
Близнаков - българка, родена във Варна,
завършила архитектура в София и избягала
от комунистическа България през 1959 г.
След
двегодишен престой в Париж, Франция, се
установила в САЩ, защитила докторантура
в Колумбийския университет, Ню Йорк.
Специализирала върху изкуството на
модерния авангард в Европа и конструктивизма
в Русия, с което си създала известност
в САЩ. Преподавала в различни университети
От 1974 г. до смъртта си (2010 г.) живее и
работи в Блексбърг, Вирджиния.
След
като осъзнала, че много малко се познава творчеството на жените в областта на архитектурата,
през
1985 г. Милка Близнаков основава Международния
архив на жените в архитектурата
(International Archive of Women in Architecture - IAWA), чийто
домакин е
Архитектурният
факултет на Virginia
Polytechnic Institute and State University in Blacksburg, Virginia,
U.S.A. Защо
архив? Защото издирванията й показали,
че след житейската кончина на много от
творците, роднините им изхвърлят техните
архиви като непотребни. Милка Близнаков обикаля в различни страни, среща се с
архитектки и събира материали. Работата
й
с архивата
(както сама наричаше своята рожба)
и председателството на Board
of Advisors (1985-1993) я
прави популярна в цял свят.
Като
политически невъзвращенец с присъда,
Милка си идва в България едва след
промените в 1989 г. През 1992 г. я срещнах
при престоя й като Фулбрайт стипендиант,
проучващ жени архитектки. Благодарение
на кореспонденцията
и срещите
й в България през следващите години,
днес IAWA
притежава
сведения и материали за над 25 български архитектки (https://iawadb.lib.vt.edu/ .... Bulgaria).
През
1995 г. участвах като гост в Десетата
юбилейна конференцията на IAWA
в
Блексбърг във всички заседания и
дискусии, в подреждането на пътуващата
изложба на Американския съюз на
архитектите (AAA)
за
пионерките в американската архитектура,
озаглавена „That
Exceptional One”. Запознах
се с работата с архивните единици, с
редица деятелки на организацията от
САЩ, Канада, Мексико и Европа; с
председателката на Международния съюз
на жените архитекти – Соланж де Хербес де ла Тур, архитектка с румънски произход, живееща и
практикуваща във Франция. Гостувах на
някои от архитектките – в Блексбърг,
Сан Франциско и Вашингтон. Чух за
различни унизителни лични преживявания
в работата им, придобих книги с изследвания
върху историята на жените в архитектурната
професия и каталози от изложби по темата.
Тогава, макар и все още с известно
предубеждение, за първи път прогледнах
за проблемите на жените-архитектки по
нов начин, които дотогава смятах, че са характерни само за комунистическа България. Впечатли
ме и това, че в срещите и работата на
Борда участват мъже, изложбата бе
подредена само от момчета студенти.
След
завръщането ми в България, независимо
от сериозните предразсъдъци в обществото
ни, постепенно съзнанието ми се отвори
за тази тематика. Помагах
на Милка с информация и материали.
От
1997 г. ръководих колективен изследователски
проект за модерната архитектура в
България с акцент върху приноса на
жените-архитектки, и с консултант проф.
арх. Милка Близнаков. При проучванията
се убедих, че много от работите на
жените се крият зад имената на
мъже-архитекти, с които са работили.
Както
някога, и за мен не беше лесно
– при издирването на материали се
сблъсквах с враждебност от най-различен
характер, като затруднен достъп в
библиотеки и архиви, пренебрежение към
изследователските ми възможности,
непризнаване на публикациите ми като
научни постижения, подигравки, взаимстване
на резултати без да бъда цитирана,
изчезване на ръкописи.
Проектът,
в
който участваха още три жени и трима мъже,
завърши през 2000 г. с доста обемен текст
и илюстрации. Отделни части от него
намериха място като студии и статии в
различни издания. През следващите 20
години продължих проучванията по темата [http://sofiazanas.blogspot.com/2022/07/blog-post.html].
Текстовете си съм публикувала в интернет
портала
academia.edu.
През
2007 г. включих част от материалите в
изложбата „Присъствия/
Отсъствия. Архитектки и художнички в
модерното изкуство на България“,
организирана заедно с изкуствоведката
проф. д-р Ирина Генова. Каталогът от изложбата
бе изпратен в Блексбърг в IAWA.
Междувременно
се развиха много други изследвания за
жените в изкуствата, проблемите вече
не са така чужди на българската публика.
Творбите с участие на български архитектки
стават все по-известни.
През последните
години заслуга за популяризирането на
творчеството на най-изявените от тях
има фондацията „Български архитектурен
модернизъм“ - чрез фейсбук и инстаграм
сайтовете си.
Радвам се, че темата и днес е на дневен ред.
На добър час на авторите,
на изложбата и на каталога!
* * *
The exhibition "Mrs. Architect"
Compilers: Vasil Makarinov and Theodor Karakolev
Foundation"Bulgarian Architectural Modernism"
https://www.facebook.com/bgmodernist/posts/pfbid02dLfH4ozPmWBXwBZHt7KSJd7RTWqm1DrMzigDnHcthGMLnub2t2uQTBGm3
HAHFuvGl
https://www.facebook.com/photo?fbid=596337582532660&set=pcb.596338602532558
Dr. Architect Ljubinka Stoilova
for the opening of the exhibition on 29.03.2023
For the first time I heard about separate studies on female architects back in 1992, when I met Prof. Dr. Arch. Milka Bliznakov - a Bulgarian, born in Varna, graduated from architecture in Sofia and escaped from communist Bulgaria in 1959.
After a two-year stay in Paris, France, she settled in the U.S.A., where she defended a doctorate at Columbia University, New York. She specialized on the art of the Modern avant-guarde in Europe and Constructivism in Russia, with which she made a name for herself in the United States. She taught at various universities. From 1974 on until her death (2010) she lived and worked in Blacksburg, Virginia.
After realizing that very little is known about the work of women in the field of architecture, in 1985 Milka Bliznakov founded the International Archive of Women in Architecture – IAWA. It was hosted by the School of Architecture at the Virginia Polytechnic Institute and State University, Virginia, U.S.A. Why archive? Because her investigations showed that after the death of many of the architects (and especially the women), their relatives threw away their archives as unnecessary. Milka Bliznakov traveled to different countries, where she met women-architects and collected their designs. Her work with the archive and as the chairperson of the Board of Advisors (1985-1993) made her popular worldwide.
As a convicted political non-returnee, Milka was alloud to come back to Bulgaria only after the political changes in 1989. In 1992, I met her during her stay as a Fulbright Scholar studying Bulgarian female architects. Thanks to her correspondence and meetings in Bulgaria in the following years, today IAWA has collecteced information and materials on over 25 Bulgarian female architects [https://iawadb.lib.vt.edu/ ... Bulgaria].
In 1995, I was a guest at the Tenth Anniversary Conference of IAWA in Blacksburg. I was present at all the sessions and discussions, and I took part in the arrangement of the traveling exhibition of the American Association of Architects (AAA) on the pioneer women in American architecture entitled "That Exceptional One".
I got acquainted with the archival units, with a number of women-participants in IAWA organization from the U.S.A., Canada, Mexico and Europe; with the chairperaon of the International Union of Women Architects - Solange d'Herbez de la Tour, an architect of Romanian origin, living and practicing in France. I had the chance to visit some of the female architects - in Blacksburg, in San Francisco
and Washington. I heard about various humbling personal experiences
in their work, acquired research books on the history of women in the
architectural profession and exhibition catalogs on the subject.
Then, although still with some prejudice, for the first time I saw
the problems of women architects in a new way, which until then I
thought were characteristic only of communist Bulgaria. I was also
impressed that men participated in the meetings and work of the Board. The exhibition was arranged only by male students.
After my return to Bulgaria, regardless of the serious prejudices in our society, my mind gradually opened to this topic. I used to help Milka with information and materials.
Since 1997, I have conducted a group research project on Modern Movement architecture in Bulgaria with an emphasis on the contribution of women architects, and with the consultancy of Prof. Arch. Milka Bliznakov. During investigations, I became convinced that many of the designs by women were hidden behind names of male architects whom they had worked with. As for the women in the past, it was not easy for me - during my study I encountered hostility of all kinds, such as difficult access in libraries and archives, neglect of my research abilities, non-recognition of my publications as scientific achievements, mockery, borrowing of results without being cited, disappearance of manuscripts.
The project, in which three other women and three men took part, was completed in 2000 with a pretty woluminous text and many illustrations. Separate parts of it found a place as studies and articles in various editions. Over the next 20 years, I continued my research on the subject [https://sofiazanas.blogspot.com/2022/07/blog-post.html]. I have uploaded my texts on the academic internet portal [ https://independent.academia.edu/LjubinkaStoilova].
In 2007, I included part of the materials in the exhibition "Presences/Absences. Architects and female artists in the modern art of Bulgaria", organized together with the art critic Prof. Dr. Irina Genova and shown at the Sofia Art Gallery. The exhibition catalog was sent to IAWA in Blacksburg, U.S.A.
In the meantime, many other studies about women in the arts have been developed, their problems are no longer so unknown for the Bulgarian public. The designs with participation of Bulgarian women architects are becoming more and more famous.
In the recent years, the foundation "Bulgarian Architectural Modernism" has been credited with popularizing the work of the most prominent of them - through its Facebook and Instagram sites.
I am glad that today the topic is again on the agenda.
Good luck to the authors,
to the exhibition and to the catalogue!
