BG - 20th Century Architecture / БГ - Архитектура на ХХ вeк: August 2021

Той все още не е достатъчно популярен сред съвременната архитектурна колегия.

Но през 1970те и 1980-те години, когато създаде няколко забележителни архитектурни творби, бе добре познат и ценен.

Потомък е на рода Битракови - македонски поборници и дейци на ВМОРО от Охрид. https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Битракови
В София фамилията е известна с доста голяма доходна сграда на ъгъла на ул. "Пиротска" и бул. "Драгоман/Стефан Стамболов" -

наскоро открита и публикувана от Направление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община [ https://nag.sofia.bg/Pages/Render/1040 (2021) ]

Доходно здание на Иван, Евтим и Методи Битракови.
Проектант арх. Е. Малодонов, 1911 г.

Иван Крумов Битраков е роден в София, където преминава по-голямата част от професионалната му дейност.

Архитектурното си образование получава в Института по строително инженерство

(ИСИ, дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия - УАСГ).

Дипломира се през 1961 г.

Основава архитектурно ателие в държавната проектантска организация "Главпроект",

заедно с арх. Яким Петров (Дупница, 1937 - София, 2011).

Там Битраков работи активно и често участва във вътрешни и национални архитектурни конкурси в колективи с други колеги.
Сдържан, дори прави впечатление на дистанциран; говори спокойно и тихо, но винаги компетентно и убедително.
Такава е и архитектурата, която прави - привидно сдържана, задълбочено осмислена, но изпълнена с вътрешно напрежение и скрит ритъм.
Дълго време той предава своя практически опит на студентите като хоноруван преподавател в Архитектурния факултет София.

През 1967 г. в Благоевград започва да функционира изградената по проект на архитектите Витомир Габровски и Иван Битраков сграда на

Драматичния театър "Никола Вапцаров".

https://www.bmeia.gv.at/fileadmin/user_upload/Vertretungen/Sofia/Dokumente/17BOPV_Booklet_print_klein_1.pdf

Въздействаща до днес, тя е и с най-уравновесен силует в деловия център на Благоевград.

https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101464953

https://blagoevgrad.eu/100-godini-ot-szdavaneto-na-dramatichen-teatr-nikola-vaptsarov-blagoevgrad.html

http://focus-radio.net/в-драматичен-театър-никола-вапцаров/

Много интересна по своето конструктивно и пространствено решение

е сградата на Младежкия дом в Благоевград,

проектирана от Иван Битраков и арх. Яким Петров, и открита през 1972 г.

Тя се намира оттатък реката - в стария квартал Вароша, на ул. "Бистрица" 1
[https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/mladejki-dom-grad-blagoevgrad/852].

https://opoznai.bg/view/mladejki-dom-blagoevgrad

В непосредствена близост до Младежкия дом през 1978 г. е завършено и зданието на Регионалния исторически музей Благоевград - също по проект на архитектите Иван Битраков и Яким Петров
[ https://opoznai.bg/view/regionalen-istoricheski-muzei-blagoevgrad ].

То е между малкото сгради специално строени за музей в България през онзи период.
Експозицията на четири нива представя политическата и културна история на цяла Югозападна България.

https://viewblagoevgrad.com/obekti/regionalen-istoricheski-muzei/

https://www.facebook.com/monumentalno/photos/a.111767114091885/186667286601867/?type=3

http://www.museology.bg/bg/museums/i20/регионален-исторически-музей-благоевград.html#.YSGmQVUzbIU

През 1975 г., в колектив на "Главпроект" с архитектите Яким Петров и Марта Петрова, Битраков печели Националния градоустройствен конкурс за центъра на гр. Враца.

Композицията съчетава хармонично различни по мащаб и ритъм обществени пространства, в богатия природен и културен контекст на града.

https://drumivdumi.com/враца-забележителности-за-уикенда/

Това градоустройствено решение бе действащо до 2018 г., когато бе реализиран премирания проект в обявения през 2015 г. нов конкурс за актуализирана визия на ЦГЧ Враца
https://gradat.bg/news/2018/01/25/3117271_nova_viziia_za_centura_na_vraca

През 1981 г. е завършена новата сграда на Художествената галерия в гр. Казанлък на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 9, кв. "Казанлъшка роза".

https://complexlazur.com/художествена-галерия-в-казанлък/

Тя е проектирана от арх. Иван Битраков в колектив с присъщото богато разпластяване на интериорните пространства, с разнообразни интригуващи визуални ракурси, тържествена игра на светлината, и интересни възможности за аранжиране на художествената експозиция.

https://art-gallery-kazanlak.com

https://www.facebook.com/Художествена-галерия-Казанлък-Art-gallery-Kazanlak-103806432989680/

Тази галерия съхранява богатото художествено наследство на цяла плеяда хидожници като Йозеф Обербауер, Иван Милев, Дечко Узунов, Никола Танев, Димитър Чорбаджийски - Чудомир, Ненко Балкански и мн. др.

На 20 август 2021 г. в нейните зали бе открита експозиция, посветена на годишнината от боевете на връх Шипка, от новоназначения директор - изкуствоведа д-р Петър Петров.

Проектът и сградата в днешния й облик бяха представени от арх. Никола Янев (член на ДОКОМОМО) в изложбата "ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност", организирана от Фондация "Ново архитектурно наследство" (арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева с колектив от по-млади архитекти).

Изложбата (29.06.- 21.08.2022 г.) е подредена в новото изложбено пространство ТОПЛОЦЕНТРАЛА в Южния парк на София.
В дискусия, посветена специално на тази сграда, проведена на 09.07.2022 г.,

Никола Янев представи богатата авторова идея, копия от архитектурния проект, оригинална входна врата от масивно дърво, заменена на място наскоро от алуминиева дограма. Никола Янев е откривател на факта, че сградата е проектирана в колектив с архитектите Яким Петров и Георги Папагалов.

Анализът на плановата и пространствената структура, според него, показва сходства с идеята за спираловидна ходова линия на посетителя, разглеждащ експонатите, по подобие на тази в Музея Гугенхайм в Ню Йорк от Франк Ллойд Райт.

Разликата е, че изложбените пространства, решени като джобове към рампата за посетители, са разположени на полунива, а самата рампа е ритмично пресечена от ниски стъпала, което позволява значително по-плавен наклон за преодоляване на височините между полуетажите.

Описанията и анализите на сградата са приложени в хартиена дипляна към експозиционното табло

Да се надяваме, че по-подробна информация ще бъде представена в подготвяната от организаторите книга по върху модерната архитектура в България.

След промените 1989 г. арх. Битраков работи в архитектурното ателие "Омега" с арх. Константин Антонов (София, 01.10.1938 - 31.07.2021).

През 2004 г. е реализиран техният проект за хотелски комплекс
"Jasmine Sunny Garden"** в курорта Слънчев бряг.
Инвеститор е "Алма Холидейз" ООД, Строителен надзор - "Стройконтрол" ООД
http://www.vistadelmar.info/jasmine/bg/about.html

Участието на арх. Иван Битраков в конкурса за нова сграда на Художествената академия в София е отбелязано с едно от четирите поощрения от 1000 лв. http://old.duma.bg/2005/0605/250605/kultura/cul-3.html (25.06.2005)

През 2005-08 г. творческият тандем К. Антонов - Ив. Битраков реализира цялостна реконструкция и надстройка на сграда в центъра на София, срещу Градската градина, на ъгъла на ул. "Александър I Батенберг" 4 и ул. "Съборна", с някогашната сладкарница "Роза" в партерния етаж.

Инвеститор: Белвю Пропъртис ЕООД;
Изпълнител: Главболгарстрой АД
Конструктор: инж. Иван Марчоков.
Проектът и неговата реализация са удостоени с наградата на Баумит България "Фасада на годината 2008".
https://baa.kab.bg/submissions/contest-entry-039-луксозна-офис-сграда-на-ул-батенбе/
и с приза на Българската стопанска камара в конкурса "Сграда на годината"-2008 в категорията "Обществени сгради с бизнес предназначение"
https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=1127&Itemid=140

сп. Архитектура, 1 (2010): 10-17.

Като признание за убедителното му творческо присъствие в културния живот на България арх. Иван Битраков е награждаван няколкократно.

През 1998 г., по случай 24 май - Деня на българската писменост и култура, и на славянската азбука, Министерство на културата на РБ го удостоява с почетна грамота,

наред с други водещи дейци на българската култура.
http://mc.government.bg/images/Spisyk%20nagradeni.pdf - в. Кулура, бр. 20 (22.05.1998)

През 2007 г. - по случай 24 май, арх. Битраков е отличен от Министерство на културата, по предложение на Съюза на архитектите в България, с грамота, плакет и парична награда за постижения в архитектурното творчество (Театър и Младежки дом в Благоевград, Музей на тракийското изкуство в Казанлък, проект за нова сграда на Художествената академия в София). http://mc.government.bg/images/Spisyk%20nagradeni.pdf

Арх. Иван Битраков напуска земния свят на 22 август 2008 г.

Синът му - Филип Иванов Битраков, също е архитект.

"Kenneth Frampton has been made a Commander of the Order of the British Empire"
Tom Ravenscroft | 14 June 2021

Наскоро, в чест на рождения ден на Британската Кралица - 2021, архитектурният историк Kenneth Frampton получи званието Commander of the Order of the British Empire (Командир на Ордена на Британската империя), а с OBE – Орден на Британската империя, бяха удостоени архитектите Peter Barber и Sumita Singha, заедно с основателя на Лондонския фестивал на архитектурата Peter Murray.

Освен на фестивала, основателят и на списанието Blueprint magazine Peter Murray, приветства високата награда като признание за неговата „водеща роля в изкуствата, архитектурата, градоустройството, дизайна, издателската дейност и благотворителността“.

Singha е основателка на експертната група към RIBA “Архитекти за промяна” (Architects For Change) и авторка на няколко книги, вкл. Architecture For Rapid Change, Scarce Resources and Future Healthcare Design, издател на Major works: Women In Architecture. Тя е основател на редица благотворителни инициативи, свързващи архитектура и медицина.

Barber е широко известен с поредица от реализирани архитектурни проекти за достъпни и социални жилища в Лондон.

Особено вълнуващо за почитателите на архитектурната теория, историография и критика е високото признание за приноса на Kenneth Frampton.

Британският архитект, теоретик и критик Kenneth Frampton (*London, GB, 1930). е заемал многобройни преподавателски позиции в различни институции, включително в Royal College of Art в Лондон (1961–64), в Политехническия университет в Цюрих (ETH Zuric), в Princeton University - School of Architecture (1966–71), в Bartlett School of Architecture в Лондон (1980). От 1972 г. е член на Graduate School of Architecture, Planning and Preservation (GSAPP) на Columbia University, New York. През 1960-62 г. е технически редактор на списанието Architectural Design. От 1972 г. е сътрудник на Institute for Architecture and Urban Studies в New York (наред с архитектите Peter Eisenman, Manfredo Tafuri и Rem Koolhaas) , както и съосновател-редактор на неговото издание Oppositions.

При критичната оценка на архитектурните явления Kenneth Frampton съчетава умело подходите на архитектурната теория и история, което прави интерпретациите му толкова точни, плътни и изчерпателни.

На тържественото откриване на Венецианскопо биенале през 2018 г. Kenneth Frampton получи Златен лъв за цялостно творчество, което го нареди до лауреати като бразилския архитект Paulo Mendes da Rocха и американската архитектка и филантроп Phyllis Lambert.
Както тогава обясниха своя избор кураторките Yvonne Farrell и Shelley McNamara от базираното в Дъблин студио Grafton Architects, проникновените му оценки за съвременните архитектурни явления се дължат на архитектурното му образование и опита му в архитектурното проектиране. Според тях, той съчетава изключителна интелигентност и почтеност, които го открояват като „глас на истината и популяризатор на ключови ценности на архитектурата и нейната роля в обществото .....“. Със своята хуманистична философска нагласа той търси хуманистичен елемент във всяка от многообразните тенденции и дори заблуди в съвременната архитектура на XX и XXI век. „Последователните ценности, с които изследва взаимодействието на архитектура и общество, и интелектуалната му щедрост, определят неговото уникално значимо присъствие в света на архитектурата“ като. критик и като преподавател.
https://www.dezeen.com/2018/04/19/kenneth-frampton-golden-lion-venice-architecture-biennale/