Professional High School of Interior Architecture and Woodworking
in Plovdiv
other/former name Industrial High School
type Education
date of commission 1930
date of completion 1933
listing/protection no information
current use high technical school of interior architecture
and woodworking
current condition The last floor was a later addition
Relatively good general state
Partial facade reconstruction in 2018
according to media publications, as follows:
https://www.facebook.com/BGarch203040/photos/a.599960290173724/1103759553127126/?type=3&theater - 07.10.2018
http://kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/12435 - 10.10.2018
visitor information open for students during the school hoursaddress 70 Gladfstone street, 4002 Plovdiv, Bulgaria
submitted by Vasil Makarinov, Teodor Karakolev
(text and photos)
During the inter-war period school buildings in
Bulgaria were often built in modernist style. The
Plovdiv’s Industrial High School was no
exception.
The
Industrial School was opened in 1933 for the resumed Plovdiv’s Industrial Fair (1892-93)
after more than 40 years breakout. Since then till 1940s the school was used as an exhibition space so its
history is strongly connected with the Fair.
The
career of one of its architects – Svetoslav Grozev - was
related to the history of the Plovdiv Fair. Since 1933 he was
the main architect and decorator in-chief of the Fair’s halls. The halls that
he designed in the second half of the 1930s and in the
1940s were among the highest examples of
modernist architecture in Bulgaria. In the late 1940s they were
demolished. Grozev designed some of the houses of the most wealthy
industrials in Plovdiv – some of them, built in the 1930s,
are still among the best examples of modernist architecture in Bulgaria.
The
staircase glass enclosure was lighted by 4
vertical bands of windows. Thin strips of metal framework held
the glass elements.
The system for opening of groups
of windows by common iron levers strongly resembled
the one applied in the Bauhaus Design School in Dessau (Walter
Gropius, 1926).
In October 2018 all the metal-framed windows at the
staircase were replaced with new PVC ones with thicker frames and elementary
way of opening of separate window-wings. All other wooden-framed windows on the
classrooms were also replaced by new ones with a random articulation that does
not follow the authentic one.
Промишлено училище по вътрешна архитектура и дървообработване
в Пловдив
aрхитекти Светослав Грозав, Димитър Попов
вариант/бивше име Индустриална гимназия
тип образование
дата на поръчка 1930
дата на завършване 1933
регистрация/защита няма информация
съвременна употреба средно техническо училище по
вътрешна архитектура и дървообработване
съвременно състояние последният етеж е надстоен допълнително
относително добро общо състояние
частична фасадна реконструкция, 2018
според публикации в медии, както следва:
https://www.facebook.com/BGarch203040/photos/a.599960290173724/1103759553127126/?type=3&theater - 07.10.2018
http://kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/12435 - 10.10.2018
за посетители отворено за ученици по време на обучение
адрес ул. "У. Гладстон", 4002 Пловдив, България
представено от Васил Макаринов, Теодор Караколев
(текст и снимки)
По време на Междувоенния период училищните сгради в България често са строени в модернистичен стил. Индустриалната гимназия в Пловдив не е изключение.
Промишленото училище бе открито през 1933 г. за възобновяване на Индустриалния панаир в Пловдив (1892-93) след повече от 40 години прекъсване. Оттогава до 40-е години на ХХ век училището се използва като изложбено пространство, така че историята му е тясно свързана с панаира.
Кариерата на един от архитектите - Светослав Грозев - е свързана с историята на Пловдивския панаир. От 1933 г. той е главен архитект и декоратор на основните зали на Панаира. Изложбените халета, които е проектирал през втората половина на 1930-е и през 1940-е години, са сред най-високите примери на модернистичната архитектура в България. В края на 1940-е години те са разрушени. Грозев проектира къщите на едни от най-богатите индустриалци в Пловдив - някои, изградени през 1930-е години, са все още сред най-добрите примери на модернизма в България.
Стълбищната клетка на училището беше осветена от 4 вертикални прозореца. Тънки ивици от метални шпроси поддържаха стъклените елементи.
Системата за отваряне на групи прозорци чрез общи метални лостове силно напомня системата, прилагана в дизайнерското училище "Баухаус" в Десау (Валтер Гропиус, 1926).
През октомври 2018 г. всички метални прозорци на стълбището бяха заменени с нови от PVC с по-дебели рамки и елементарен начин за отваряне на отделни прозоречни крила. Всички останали дървени прозорци в класните стаи бяха заменени от нови с произволни пропорции, които не следват автентичните.
КОМЕНТАРИ в българската група на ДОКОМОМО
КОМЕНТАРИ в българската група на ДОКОМОМО
арх.
Венцислав Илиев:
.. Обектът заслужава да бъде
предложен на ДОКОМОМО Интереншънал за публикация като обект който е бил в риск,
но сега е в още по-голям риск.
Ще си позволя коментар, който
би бил интересен като тема за дискусия , именно "дограмата".
Обърнете внимание от снимките
на какво прилича оригиналната дограма на стълбищната клетка - единично
стъкло на маджун върху винкел - съвсем като остъклена тераса от 70-те.
Единствения оригинален елемент
е дръжката за отваряна на хоризонтална ос.
Разбира се че остъкляване в
този вид сега е недопустимо и подлежи на подмяна.
Разбира се че подмяна във вида
в който това е сторено е също толкова недопустимо - банална РVС дограма с
измислен растер.
Замислете се обаче как ще
направите елегантни шпроси с фасадна ширина на оригиналния винкел, при
това носещи стъклопакет. Отговорът сигурно ще бъде - окачена АL фасада с
капачки.
Дали това решение ще бъде
адекватно на автентичното !?!
И дали то би ни задоволило повече от
елементарната РVС ?
С
това искам да обърна внимание, че преди да се впуснем в яростно критикарство,
трябва и да се замислим върху някои "дребни" въпроси като този, който
изложих по-горе.
И
да ги предложим на разните кметове като този на Пловдив, който твърди че
не разбира от дограми. Не разбира, но съсипва.
Съсипва,
но учителите и директора са доволни - бъдете сигурни в това, както съм сигурен,
че нашите доводи за запазване автентичността на тази интересна сграда ще
им се сторят смехотворни и досадни... А може би опасни и
"джендърски".
... [Трябва] да се акцентира
върху безобразната подмяна на дървената дограма на класните стаи със същите РVС
недомислия.
Днес в България има поне 20
класни фирма, които могат да изработят нови дървени прозорци със стъклопакет
или двукатни с единично стъкло като оригиналните.
Венцислав Илиев, 19.Х.2018
На 20.10.2018 г. Любинка Стоилова написа:
Много благодаря на арх. Венцислав Илиев за професионалния коментар
на казуса в Пловдив!
Модерната
архитектура най-често е пуристична и със семпъл детайл.
Но
не във всеки случай трябва прозорците да се подменят с PVC дограма,
при
това по един груб "дърварски" начин.
Ако
е била потърсена експертна помощ, е могло да се намери индивидуално решение за
запазване на автентичния детайл -
просто
защото е оригинален и така са го измислили авторите.
Това
би било възпитателно и за учещите в сградата, а би могло и да влезе в историята
на училището като акция
по запазване на оригинала.
Наскоро по БНТ-2 в документален филм за дуалното техническо обучение у нас показаха работата именно в това училище, където учат не само да конструират и изработват нови мебели, но и да реставрират исторически образци. Нима тези ученици не учат как се реставрират метални елементи или те ще заместят детайлите на историческите мебели с пластмасови.
Прав е арх. Илиев, че дървените прозорци в класните стаи е могло да се заменят с дървени със стъклопакети.
Но поне на едно място е могло да се реставрира дървен оригинален прозорец, при това с прякото наблюдение или дори участие на възпитаниците на училището.
В стълбищната част с характерните прозорци оригиналните метални профили е могло да се изчистят, маджунът и стъклата да се подновят, а за повишаване на топлоизолацията на стълбищната клетка да се търсят други технически решения.
Ето как е реновирана сграда със сходни прозорци в Ротердам.
Наскоро по БНТ-2 в документален филм за дуалното техническо обучение у нас показаха работата именно в това училище, където учат не само да конструират и изработват нови мебели, но и да реставрират исторически образци. Нима тези ученици не учат как се реставрират метални елементи или те ще заместят детайлите на историческите мебели с пластмасови.
Прав е арх. Илиев, че дървените прозорци в класните стаи е могло да се заменят с дървени със стъклопакети.
Но поне на едно място е могло да се реставрира дървен оригинален прозорец, при това с прякото наблюдение или дори участие на възпитаниците на училището.
В стълбищната част с характерните прозорци оригиналните метални профили е могло да се изчистят, маджунът и стъклата да се подновят, а за повишаване на топлоизолацията на стълбищната клетка да се търсят други технически решения.
Ето как е реновирана сграда със сходни прозорци в Ротердам.
https://en.wikiarquitectura.com/building/van-nelle-factory/
От 2014 г. обектът е в Листата на световното наследство с усилията на арх. Весел де Йонг - един от основателите на ДОКОМОМО интернешънъл.
Ето и пълният доклад за възстановяването през 2011 г. на оригиналните стоманени прозорци със специфичен детайл на отваряне в БАУХАУС Десау, които са били подменени със съвсем различни в периода 1976-1980 г.
От 2014 г. обектът е в Листата на световното наследство с усилията на арх. Весел де Йонг - един от основателите на ДОКОМОМО интернешънъл.
Ето и пълният доклад за възстановяването през 2011 г. на оригиналните стоманени прозорци със специфичен детайл на отваряне в БАУХАУС Десау, които са били подменени със съвсем различни в периода 1976-1980 г.
https://www.researchgate.net/publication/303224630_Steel_Window_Reconstruction_at_the_Bauhaus_Dessau
Обектът също е в Листата на световното наследство. При работата в Баухаус фирмата-производител на прозорци MONTANSTAHL GmbH осъществява контакт с фирмата MHB от Нидерландия, която има патент за профили от горещо огъната плоска стомана с фиберно укрепена пластмаса за прекъсване на топлинните мостове, изготвени от лазерно заварени материали от MONTANSTAHL (Brenne, 2012).
Ето оригиналния текст на доклада за възстановяване на прозорците:
MONTANSTAHL GmbH mediated contact to the company MHB from the Netherlands.
Company MHB is the owner of a patent for thermal break profiles from hot rolled flat steel and thermal break fiber reinforced plastic, prepared using laser-welded materials from MONTANSTAHL (Brenne, 2012).
Преди две години с Васил Макаринов и Теодор Караколев изпратихме отворено писмо до кмета на Бургас против намеренията за топлоизолиране на Мъжката гимназия, проектирана от арх. Храбър Попов, чрез външно покриване на каменната фасадна облицовка, което стана повод за подписка http://www.desant.net/show-news/42095 .
Обектът също е в Листата на световното наследство. При работата в Баухаус фирмата-производител на прозорци MONTANSTAHL GmbH осъществява контакт с фирмата MHB от Нидерландия, която има патент за профили от горещо огъната плоска стомана с фиберно укрепена пластмаса за прекъсване на топлинните мостове, изготвени от лазерно заварени материали от MONTANSTAHL (Brenne, 2012).
Ето оригиналния текст на доклада за възстановяване на прозорците:
MONTANSTAHL GmbH mediated contact to the company MHB from the Netherlands.
Company MHB is the owner of a patent for thermal break profiles from hot rolled flat steel and thermal break fiber reinforced plastic, prepared using laser-welded materials from MONTANSTAHL (Brenne, 2012).
Преди две години с Васил Макаринов и Теодор Караколев изпратихме отворено писмо до кмета на Бургас против намеренията за топлоизолиране на Мъжката гимназия, проектирана от арх. Храбър Попов, чрез външно покриване на каменната фасадна облицовка, което стана повод за подписка http://www.desant.net/show-news/42095 .
Вероятно и сега, макар и постфактум, ще е добре да адресираме отворено писмо до кмета на Пловдив.
Известието в муждународната организация би трябвало да има възпитателен и превантивен характер у нас - както за администрацията, така и за гражданите, но най-вече за архитектурната и строителната общност.
Нали подмяната се извършва с пари по европейски програми
с цел не просто усвояване, а ефективност - икономическа, социална, културна.
Поздрав
Любинка Стоилова, обикновен оптимист
Известието в муждународната организация би трябвало да има възпитателен и превантивен характер у нас - както за администрацията, така и за гражданите, но най-вече за архитектурната и строителната общност.
Нали подмяната се извършва с пари по европейски програми
с цел не просто усвояване, а ефективност - икономическа, социална, културна.
Поздрав
Любинка Стоилова, обикновен оптимист
