Пепеляшка след бала

в. Култура, бр. 1, 01.01.1988

в. Народна култура, бр. 1, 01.01.1988 г.

Смолян беше пръв. След него Толбухин и Ловеч. Последва Благоевград. За никого не е тайна, че видимите тласъци на обновление в тези градове се ознаменуват с посрещането на дипломатическия корпус, акредитиран у нас . На пръв поглед това „освещаване” е достатъчен атестат за качеството на извършваните преустройства.

Днес в Благоевград е останал само споменът за старите магазинчета и сокаци, които изпълняваха роля на пешеходно-търговска зона. Разгърнал се е представителен площад с водна каскада в издължена осова композиция. Около тях издигат снага подновеният театър, съвет, дом на НТС, нов партиен дом и поща. Извива гръбнак в традиционната квартална структура търговска променада с места за „повишени социални контакти”. Грабва окото изобилие от облицовки с мрамор, месинг и алуминий на магазини и заведения за обществено хранене; присъстват и неизмените в последно време медно обшити атики на жилищни и културни сгради. Стенописвани калкани прикриват – доколкото е възможно – „срамотиите” на съществуващата жилищна застройка (голяма част – безвъзмездно дарение на местните художници „по препоръка”). Все специални мероприятия в делничната проектантска практика.

Между преоблечения хотел „Ален мак” и новия площад (на 3-4 м по-високо) се развива полуотворена пиацета, обградена от кокетни магазинчета и кафе-сладкарница с ефектен фонтан в центъра. Този сполучлив преход между пространства с различни функции диференцира композиционно официална и делнична зона, а безистенът към хотела наподобява „пропилеи” , в които свободната непреднамерена крачка порстепенно придобива церемониална скованост. Поради сходството със софийското решение (арх. Ал. Баров), благоевградчани не без известна гордост са нарекли мястото „малкото НДК”.

Сполучливи по мащаб и колорит са традиционните площадчета пред универсалния магазин и читалището. Към достойнствата на първоначалния проект реконструкцията на читалището (арх. М. Милева) напластява осъвременен диалог между архитектурната форма и детайл и града. Употребените с мярка нови материали и композиционни похвати пораждат други пространствени усещания. Особено внимание заслужава Клубът на културните дейци, чието изящно оформление постига елегантен дух на ”премерена интимност”.

В множеството кафе-сладкарници, зоната около реката с мостовете и кътовете за отдих, общата идея е артистично изведена до конкретния архитектурен детайл. Редица магазини са художествено обособени според характера на предлаганите стоки. В оригиналните интериорни решения прозират различен творчески натюрел, известна театрализация на пространствата с „постмодернистичен” полъх на архитектурното мислене.

И все пак грешки, отбелязани в Смолян и до голяма степен избегнати в Ловеч и Толбухин, се повтарят сякаш отново. Подчертана до гигантомания представителност, фрапантни решения, излишество на „тежки” материали, които надхвърлят художествената мяра и накърняват естествения дух на града като цяло (външното оформление на представителния магазин на ДСО „Младост”, „Минерал сувенир”). Традиционната линейно-анфиладна насоченост на централния площад е доведена до суховата, едноизмерна монохромна композиция. Връзката й с търговската улица е механична, промяната на мащаба – в рязка и нехармонична диспропорция. В делнични дни набъбналото площадно пространство печално пустее, оставайки встрани от главните пешеходните потоци към обектите в живописната зона на повишено обществено обслужване. Твърде малко е зеленината , която да „стопли” голия камък на настилките. В условията на „сух режим” водните площи зеят полупразни.

Ако театърът все още съхранява човешкия мащаб, то едрите лапидарни форми на пощата (по-подходящи за исполински мавзолей), помпозността на партийния дом и амбициозният облик на съвета нахлуват агресивно в общия силует на централната градска част. Наред с чисто организационните въпроси относно големината на обитаващия ги административен апарат (особено при новото областно деление), възникват и художествени проблеми. Още по повод на Смолян в сп. „Архитектура” бе дискутиран дисонансът между идеите и характера на комунистическата партия и облика на сградата, която приютява нейните служби. Впечатлението от благоевградския партиен дом, омекотено при по-малката етажност към площада, е поразително тягостно, дори високомерно, откъм улицата и хотела. То се допълва и от „циклопските” стълби, отвеждащи до входовете. Същевременно детайлът, еркерното наддаване на горните етажи с удребнена структура на канцеларските помещения създават една твърде експлоатирана у нас форма (Министерство на външните работи – арх. Б. Томалевски, Партийния дом в Русе – арх. Ал. Баров, във Видин – арх. Д. Кръстев, чийто прототип – сградата на кметството в Бостън – арх, Колман, МакКинли и Ноулес, датира отпреди 20 г.).

Уникалността, демократизмът, народността, патосът на социалистическото съзидание – съдържателната основа за естетическо въздействие на съвременната българска архитектура – са достатъчно дискутирани. Тяхното въплъщение чрез майсторски намерено съотношение на маси, пространства, материали и т.нар. архитектурен образ на единното градоустройствено решение или отделната сграда (независимо от абсолютните размери) поражда хармония от по-висш ранг, идеологически принос, възпитателната функция на архитектурното изкуство.

От друга страна, известно е, че сложният градски организъм, се създава бавно, при плавно натрупване и сплитане на различни културни пластове. Неговата архитектурна полифиния се постига в мъдростта на премероното сътворчество, с което всяко поколение надстроява постиженията на предходните в историческото време. Възниква въпросът дали едно акордно масирано преустройство, в което не са пожалени доброволно вложените от гражданите средства, материали и услилията на голям творчески потенциал, е намерило оптимална реализация и пълно оправдание. Нещо повече – дали това обективно е възможно. Дали празничният облик на градския център, в който наред с още недовършените обекти вече прозират язвите на „скоростното” строително-техническо изпълнение, ще запълни, осмисли и удовлетвори делника на благоевградчани? Когато в него тегне мъчителен режим на водата за домакински нужди. Когато за много от тях той започва и завършва в новите квартали с незадоволително обществено обслужване, оскъдно осветени и озеленени пространства между неприветливи панелни жилищни сгради, наречени от самите обитатели „гета”.

Очевидно, представената форма на реконстрикция гарантира значителни инвестиции, свобода и размах на архитетурно-строителните мероприятия, празнична премяна на града. Но празниците са много по-малко от делниците. И тази проста сметка налага да се замислим издълбоко, доколко центровете на някои градове не се превръщат във фойерверк на криворазбран локален патриотизъм. Защото стандартът на живот не произтича директно от облика на обществения център. Необходим е тънък баланс на факторите с извънархитектурен характер, без чиято здрава основа кулата на „високото архитектурно майсторство” се накланя.

Арх. Любинка Хр. Стоилова