Tuesday, May 14, 2019

До списание Наука с молба за реакция

Уважаеми Дами и Господа - членове на Редакционната колегия на сп. Наука,
Наскоро бях информирана от колега, за буквално сходство в текстовете на моя публикация и статия публикувана в сп. Наука.
Статията в списание Наука е на Венцислав Игнатов, ВСУ "Любен Каравелов" ,
озаглавена "Европейското влияние на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век". - Наука, 4 (2018): 75-80. 

Моята статия "Архитектурното наследство на Русе в националната и европейската култура (краят на XIX-ти и първата половина на ХХ-ти век). Създатели и съвременни аспекти " бе представена като доклад на Регионалната конференция
АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО - ОБЩЕСТВЕНА ПАМЕТ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТГОВОРНОСТИ,
състояла се в  Русе на 17 - 18 октомври 2014 г.
За това, че материалът датира от 2014 г.
свидетелстват и слайдовете от презентацията на самата конференция, 
приложени като илюстрации към текста на статията ми.
Докладът бе публикуван в компакт диск от конференцията, приложен към брошура с резюмета на докладите.
Брошурата е разпратена до участници в конференцията от организатора -  
Съюза на архитектите в България, дружество Русе, на 21.03.2018 г. 
Но поне от 2017 г. моят текст е достъпен и на сайта Academia.edu, а именно

След като сверих своята публикация и тази на Венцислав Игнатов, 
установих, че не само големи пасажи от моя текст са използвани дословно,
но като илюстрации са приложени копия от чертежи, издирени от мен в Държавен архив - Русе съвместно с колеги, 
с които работехме в екип още през 1998-2003 г., 
и са обработени от мен лично като съм цитирала исковите данни.
Цитирала съм и всички други ползвани от мен източници.
Не така стоят нещата в публикацията на Венцислав Игнатов -
той е цитирал ползвани от мен източници, но не и моята статия, 
която е публикувана преди неговата.
Дословното ползване на цели пасажи от текста не оставя място 
за никакво съмнение, че докторантът познава и е ползвал моя материал.

Прилагам текстовете на двете публикации като *.pdf файлове,
заедно с файл, в който съм направила нагледно сравнение на еднаквите моменти в тях.

Не познавам докторанта, нито неговия научен ръководител.
Не търся интрига с това писмо.
Самата аз съм пенсионер от 2016 г. 
Отдавна съм се простила с възможностите за научна кариера.
Между многото причини за това са и случаи на нелоялна научна конкуренция.
Като се позовавам на етичните правила, публикувани на сайта на Вашето списание
сметнах за важно да реагирам като Ви информирам за създалата се ситуация.

Надявам се да ме уведомите за решението на Редакционната колегия по случая.

С уважение,
д-р арх. Любинка Стоилова

Ето и сравнението:
































On Wednesday, June 5, 2019, 10:56:22 AM :

Уважаема арх. Стоилова,
На свое заседание редакционната колегия на сп. „Наука“ се запозна с
Вашето възражение относно публикуваната статия „Европейското влияние
на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век“ на
младия автор Венцислав Игнатов в сп. „Наука“, 4 (2018), с. 75-80,
рубрика „Трибуна на младите“.
Приложено Ви изпращаме отговора на автора, на който беше препратено
Вашето възражение.
С уважение
Пенка Лазарова
отг. секретар на сп. „Наука“


До Редакционния съвет
на сп. Наука



Отговор
от урб. Венцислав Игнатов, е-мейл: venceslao1@abv.bg
на е-мейла на арх. д-р Любинка Стоилова по повод статията  ми "Европейското влияние на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век". сп. Наука, 4 (2018): 75-80

 Уважаеми членове на Редакционния съвет,

На 11.05.2019 г. получих  препратен е-мейл във връзка с моя статия в сп. Наука, изпратен на 9.05.2019 г. до главния редактор, отговорния секретар и членове на Редакционния съвет. Във връзка с обвиненията на арх. д-р Любинка Стоилова бих искал да подчертая, че аз не съм запознат с нейния доклад "Архитектурното наследство на Русе в националната и европейската култура (края на ХIХ-ти и първата половина на ХХ-ти век). Създатели и съвременни аспекти", представен на Регионалната конференция "АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО – ОБЩЕСТВЕНА ПАМЕТ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТГОВОРНОСТИ", Русе, 17 - 18 октомври 2014 г. Както самата тя пише, цитирам: „Докладът бе публикуван в компакт диск от конференцията, приложен  към брошура с резюмета на докладите. Брошурата е разпратена до участници в конференцията от организатора – Съюза на архитектите в  България, дружество Русе, на 21.03.2018 г.“ Няма как аз да съм запознат с тази брошура, тъй като не съм член на Съюза на архитектите в България.
Искам да благодаря на арх. д-р Любинка Стоилова за труда и да отбележи еднаквите места в моята статия и нейния доклад, от което ясно се вижда, че сме използвали общи източници (прилагам списък с моите източници). За архитектурното наследство на град Русе има малко написани материали и затова е естествено да се използват тези материали – книги, брошури и др. от много автори, както е и в случая. Аз съм цитирал в статията си всички източници от литературата по темата, с които разполагам. Ако съм знаел за доклада на арх. д-р Любинка Стоилова, със сигурност щях да го цитирам и него. Що се отнася до скиците, снимките и картичките, отбелязани в моята статия като фигури, те са резултат на мои проучвания от 2014 г. – досега и могат да се намерят в Държавния архив, Регионалния исторически музей – гр. Русе, Регионалната библиотека – гр. Русе и в интернет. Нещо повече, фигури 2,3 и 5 от моята статия са картички от личния архив на моето семейство (кореняци Русчуклии).
От всичко казано по-горе става ясно, че има съвпадения в моята статия и в доклада на арх. д-р Любинка Стоилова, поради използване на едни и същи източници. Колкото до „нелоялната научна конкуренция“, не виждам как моята статия застрашава нейната научната кариера. Аз съм урбанист на 34 години с големи интереси в историята на архитектурата и нямам нищо общо с архитектурната гилдия в България. Моята статията е публикувана в раздел „Трибуна на младите“ на сп. „Наука“ и считам, че това е един отличен начин да се подпомагат малкото останали в България млади хора.
Молбата ми към арх. д-р Любинка Стоилва е да се свърже с мен и ако има и други нейни публикувани доклади или статии за архитектурата на гр. Русе, аз с удоволствие бих ги прочел и бих ги цитирал в мои бъдещи публикации.


Гр. София                                                                               С уважение:
14.05.2019 г.                                                                    урб. Венцислав Игнатов


Използвани източници:
  1. М. Везнева (Георгиева) и кол., Научно-мотивирано предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата 1880-1920 в гр. Русе. С., НИПК, 1971.
  2. Х.Ганчев, Г.Дойчинов, И.Стоянова, България – 1900. Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918, АИ „Арх Арт“, С., 2002.
  3. М. Георгиева (Везнева). “Творци на архитектурата след Освобождението в Русе, Видин и Варна”.- В: Архитектурата на България 1878-1944. С., БАН, 1978, с. 237-248.
  4.  В. Дойков, „Поява и същност на архитектурно-историческото наследство на Русе (1810-1910)”. – В: Алманах за историята на Русе. Т. I. Русе, 1996, с. 143-146.
  5.  В. Дойков, М. Димитрова, Сградите – европейско културно наследство на Русе. Образи и истории. Русе, 2013.
  6. Н. Ненов и кол. Русе – архитектура и история. Русе, 2013.
  7. Иво Жейнов, Веселина Антонова. Епоха на строителство. Т. I. Русе, 2005.
  8. Ив. Жейнов, В. Антонова. Епоха на строителство. Т. I. Русе, 2005., с. 219-221.
  9. Н. Поппетров, „Българските години на архитект Майер”. – Архитектура, 2, 1995, с. 23-25.
  10. Идейни планове – арх. П. Момчилов и Ян. Шамарджиев, 1892 г.
  11.  Работни проекти и планове за постройката на Мъжката гимназия в Русе, арх. Хр. Бояджиев, 1895-1901 г. ДА Русе, ф. 55к, оп. 1, а.е. 2.
  12. М. Щерн, „Архитект Петер Паул Бранг”. – В: Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX в. – началото на ХХ в. Каталог към едноименна изложба. 1 изд. С., 1997; 2-ро доп. и прераб. изд. С., 1998, с. 32-33, 71.

Sent: Wednesday, June 5, 2019, 02:15:19 PM GMT+3
Subject: Re: Статия в списание Наука, бр. 4 (2018): 75-80 - реакция на реакцията

Уважаема Госпожо Лазарова,
Уважаеми членове на редакционната колегия на списание "Наука",
приложеният отговор на Венцислав Игнатов,
не само не е задоволителен.
Твърденията му са спекулативни и 
се опитват да ми вменят обвиненията, отправени към него.
Естествено е, когато нещо е преписано буквално, включително източниците,
да има пълно съвпадение.

Нека господин Игнатов посочи точно пасажите от 
източниците, от които са взаимствани моите и неговите 
текстове, та да се е получило такова стопроцентово съвпадение.
Любопитна съм да ги видя.

С това твърдение, обаче, не могат да бъдат обяснени 
съвпаденията, които не фигурират в ползваните източници,
което означава, че в моя материал са се появили за първи път.

Да допуснем, че нелепите твърдения на младия учен са верни.
Тогава би се оказало, че той е преписвал от някъде другаде.
В такъв случай отговорът на Редакционната колегия 
оставя доста печалното впечатление за толериране 
или най-малкото нехайство към актовете на преписване.
Не ми се вярва органът на Съюза на учените в България
да поощрява младите учени по този начин.

Любинка Стоилова

Работа в Държавен архив Русе по издирване на материалите




















From: "lazarova@usb-bg.org"
Sent: Friday, July 19, 2019, 05:15:09 PM GMT+3
Subject: sp. Nauka

уважаема арх. Стоилова,
Приемете извиненията ми, че сте получила драфт на писмото до Вас по
повод статията на В. Игнатов. По някакви причини не съм получила по
ел. поща окончателния текст - и друг път се е случвало да не получавам
някои имейли, може би е отишло в спам и съм го изтрила без го видя.
Пращам Ви верния текст на отговора и литературните източници.
С уважение
Пенка Лазарова





























Уважаема Госпожо Лазарова,
Не се съмнявам в добросъвестността на Вашата кореспондеция, 
което личи от старанието Ви да ме уведомите своевременно 
за писмата на докторанта Венцислав Игнатов.

Междувременно получих и други сведения от университета,
 в който въпросният господин е бил докторант,
които ме навеждат на доста тъжни разсъждения за родната образователна система.

Самият докторант се опитва да уйдурдиса фактите така, 
че не бих се удивила ако утре започне да твъди, че аз съм преписала от него.
Това е като принципа със сестрата - 
Само че аз НЯМАМ сестра.

От писмото на Господин Венцислав Игнатов оставам с впечатление, 
че той притежава шамански способности,
за да повтори буквално мои текстове, които никога не бил виждал
Както цитирането на други източници, които уж бил ползвал 
(но всъщност в тях няма точно такива текстове, 
каквито се припокриват с моите текстове 100%),
така и архивните скици, които уж бил взел от архивите,
са прах в очите на някой, който не е работил в Държавен архив Русе
и не знае как изглеждат плановете на сгради.
Единственият автентичен план е на библиотеката в Русе - 
което е доста симптоматично - тази библиотекарска работа е вихрена, 
медоносна и почти като земетресение във Вранча.

Поради това, усукванията - Ваши и на докторанта, 
не променят истината за 100%-тово  съвпадение между текстове от моята статия 
и публикувания в списание "Наука" материал.
Може би този стил на поведение се усвоява в Русе на ул. "Константин Иречек" ?!

За съжаление, не получих отговор от Редакционната колегия,
която очевидно се крие зад отговорите на докторанта.

С надежда за разведряване на климата в ротната наука
Любинка Стоилова 



Saturday, May 11, 2019

Кино "Полтава" във Велико Търново - малко преди да го разрушат

Poltava Cinema in Veliko Tarnovo a little before its final destruction
Една несоциалистическа архитектура от периода на соца.
Тухлената пластика на Таньо Белев бе най-уместна в старата българска столица.
Нейните напластявания ни свързваха с предходни културни пластове и експресии
по непосредствен и многозначителен начин.
A  non-socialist architecture from the socialist period.
Tanyo Belev's brick sculpture was most appropriate in the old Bulgarian capital.
Its layers connected us with previous cultural layers and expressions in an immediate and meaningful way.

Кратката и неагресивна, но покъртителна, епитафия от сина на архитекта на кино "Полтава" поставя не само проблема за безогледните разрушения  в днешно време;
поставя нас - очевидците, на съдебния стол на историята.
The short and non-aggressive, but touching, epitaph by the son of the architect of Poltava cinema, raises not only the problem of roueckless destruction today; 
It puts us, the eyewitnesses, on the court chair of history.

Boyan Kostadinov shared a post on March 13, 2019 :
Поредната качествена и красива сграда си замина.
Another quality and beautiful building passed away.
И преди съм драскал някакви неща за архитектурата. И сега ще надраскам няколко думи. Преди броени дни един приятел ми каза, че събарят части от едно кино във Велико Търново, което е проектирал баща ми през 70-години, кино „Полтава“. 
Днес един колега на баща ми Constantin Antonov се обади тревожно и ми каза, че го бутат цялото. Това е „хроника на една предизвестена смърт“, така че не съм учуден ни най-малко. Не бих протестирал истерично срещу този жест на модерното съзнание, нищо че става въпрос за нещо, което ми е скъпо. Това не е единствената сграда с подобна съдба.Ще кажа само няколко думи за сбогом.
Тук става въпрос за несоциалистическа архитектура по времето на социализма, защото ще се намерят разни модерни комсомолци, които ще кажат, че се ликвидира емблема на социализма. Трябва да си абсолютен неграмотник, за да твърдиш подобно нещо.
Защо го казвам ли, защото в статията, която споделям, някой умник е написал, че това кино е построено по случай 30-годишнината от 9 септември. Това кино е построено в чест на търновската архитектура и пейзаж, които баща ми обожаваше. С партийните директиви нека неговите колеги да кажат как се е отнасял. Друго, научил съм се да преглъщам определен тип загуби. Претръпнал съм естетически и от действията на съвременните варвари, които опустошиха красивите пространства в България. Има неща обаче, за които никога няма да претръпна, но не възнамерявам да ги „формулирам с химикалката”, както казваше баща ми.
This is a non-socialist architecture during the socialist era, because there will be various modern Komsomol members who will say that the emblem of socialism is being liquidated.
You have to be an absolute illiterate person to claim such a thing.
Why do I say that? Because in the article I am sharing, some genius wrote that this movie was built on the occasion of the 30th anniversary of the 9th of September (the so called Day of socialist revolution in Bulgaria - LS). 
This cinema was built in honor of the architecture and landscape of Tarnovo, which my father adored. With party directives, let his colleagues say how he behaved. 
Secondly, I have learned to swallow a certain type of loss. I have also suffered aesthetically from the actions of modern barbarians who devastated the beautiful spaces in Bulgaria. However, there are things I will never suffer for, but I do not intend "to formulate them with a pen", as my father used to say.