Моите конкурси

 Участвала съм в пет конкурса за ст.н.с. II ст. (доцент) - четири от тях в Центъра по архитектурознание, БАН и един във Варненския свободен университет.

Винаги се оказваше, че някакви изисквания не са изпълнени –

всеки път различни, според случая и кандидатите, които трябва да бъдат облагодетелствани или елиминирани. Но за сметка на това нерядко след рецензиране рецензентите се бяха възползвали от материалите ми.
В крайна сметка, доста късно разбрах, че назначенията и конкурсите в сферата на науката винаги са предназначени за предварително определени хора.

Конкурентите и фабулата на провеждане са само фон, на който се развива предначертаният сюжет.

Затова, и магаре да се явеше, можеше да бъде произведено в доцент, ако такъв е планът.

Самите дискусии в Специализираните научни съвети се провеждаха в отсъствие на кандидатите. На писмените възражения, в които кандидатът защитаваше научната си работа и лично достойнство, се гледаше с много лошо око, сякаш някой краде от собствената градина на членовете на СНС.

Не се предоставяха копия от рецензии и протоколи на съветите и комисиите. Поради това, разполагам само с лични преписи на текстовете. Същевременно, така се възпрепятстваше ефективното и своевременно оспорване на неточности и неистини, лансирани в СНС. 

Част от скритите механизми на провеждане на тези конкурси

ще бъдат осветлени с постепенното отваряне на досиетата на ДС,

защото повечето членове на специализирани научни съвети, на комисиите и на Президиума на ВАК, начело с неговия председател са били сътрудници на ДС.

Другата част от тайните трансмисии вероятно ще излязат наяве с разконспирирането на дейността на тези сътрудници, което ще бъде процес без предизвестен край.

Конкурсите, в които съм участвала, осветляват научната атмосфера преди 1989 г. и още 20 години след това.

Може би и днес нещата да са такива. Може би е наивно да се очаква някаква коренна промяна в стила на работа. Но аз вече не съм там.

Пенсионирах се и се отдадох на мемоарна дейност.

Бързам, защото не знам колко време ми е отредено за споделяне. Нещата не са се променили много. Хората са същите - миханизмите може би също. 

Конкурс за доцент,

обявен от Центъра по архитектурознание, БАН, 2006 г.
Оценката на единия рецензент (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев) бе изпъстрена с неточности, некоректни твърдения и откровени неистини, с които се омаловажаваха както сътрудничеството ми към звеното, обявило конкурса, така и резултатите от работата ми. 

След като се запознах с рецензиите и обсъжданията на кандидатурите в конкурса, на 12.02.2007 г. подадох жалба до Председателя на специализирания научен съвет по архитектура. Разбира се, това не промени нещата. 

СНС отказа да разгледа възражението и обясненията ми. 

Рецензентът отговори с нова порция неистини и нападки.

На 02.05.2007 г. адресирах жалба до Председателя на Пезидиума на ВАК 

и до Комисията по наука и образование към Народното събрание.

До ден днешен не съм получила отговор.

Документите, с които участвах в конкурса, препис от обяснението на злепоставящия ме рецензент и своята жалба с обстоятелствени пояснения, 

както и копия на документи, опровергаващи неверните твърдения,
са публикувани на

http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2016/10/2006.html



Конкурс за доцент по история на архитектурата
обявен от Варненския свободен университет (2005 г.)
След като си предадох материалите и се явих на интервю,
от университета ми поискаха да платя 3000 лв. за хонорар на рецензентите.
Отказах. Конкурсът бе елиминиран и служебно бе назначен като преподавател друг колега.



Конкурс за ст.н.с. II ст.,
обявен от Центъра по архитектурознание, БАН, 2002 г. 
Единият рецензент (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев) бе редактор на сборник, в който бях участвала и бе отрязъл списъка на изворите към текста без изобщо да ме извести.
При рецензирането, обаче, ме критикуваше, че не съм цитирала източници
в своите публикации като даваше за пример същата статия.
Въпреки това, от четирима кандидати бях класирана на първо място от другия рецензент и тази класация премина и през специализираната научна комисия.
По искане на друг кандидат, Президиумът на ВАК назначи суперрецензент.
Директорът на организацията, обявила конкурса (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев), 
изпрати писмо до Президиума, че съм си предала документите 6 минути след края на работното време.
Въпреки че техническата комисия бе допуснала документите ми до конкурса,
въпреки че без възражения бяха преминали рецензирането, обсъждането в Специализирания научен съвет, обсъждането в съответната комисия към ВАК,
суперрецензентът ме декласира.
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2015/06/2006.html



Конкурс  за ст.н.с. II ст. на Центъра по архитектурознание, БАН, 1998 г.
Самостоятелният текст в ръкопис на един от трудовете, с които участвах в конкурса бе изчезнал.
Рецензентът коментираше само илюстрациите към него и ме обвини в плагиатство, въпреки че бях цитирала ползвания източник за обясненията към илюстрациите.
За съжаление, изчезването се установи след взетото решение от СНС.
Същият рецензент не призна моя принос в публикациите ми в съавторство, поради липса на разпределителни протоколи за дялово участие и ги приписа на другия автор.

Конкурс  за ст.н.с. II ст. на Центъра по архитектурознане, БАН, 1992-1993 г.
Единият рецензент отхвърли всичките ми публикации в съавторство.
На обсъждането в Специализирания научен съвет бе отхвърлена кандидатурата ми, защото щом участвам с толкова много публикации, или съм си ги приписала в съавторство, или бройката е за сметка на качеството.