Мълчание с достойнство

 Документалният филм с това заглавие и режисьор Адела Пеева бе излъчен на 21.07.2022 г. по Канал 1 на Българската национална телевизия.

Той е посветен на филмовите режисьори Ирина Акташева (1931-2018) и Христо Писков (1927-2009). Ценен е с това, че в серия от интервюта на известни актьори, оператори, режисьори и кинокритици се пресъздава атмосферата в българското кино от 1960те години чак до политическите промени в края на 1980те.

Възпитаници на Московската филмова школа в края на 1950те години, двамата режисьори дебютират в България с пълнометражния филм "Понеделник сутрин". Този естествен киноразказ, за освободено от идеологически задръжки и морални предразсъдъци момиче, което скандализира комунистически верноподаните си колеги - работници, е повлиян от вълната на неореализъм във френското кино от началото на 1960те и завършен през 1965-66 г. 
Макар да блести с кастинг от именити български актьори на онова време и с главозамайваща свобода на изказа и актьорката игра, или пък точно заради това, филмът е спрян през следващите 23 години. Така е подсечена кариерата не само на двамата режисьори, но и на изпълнителката на главната роля - актрисата Пепа Николова (23.12.1946 - 26.09.2006).

След няколко други знакови творби на Ирина Акташева и Христо Писков като "Смърт няма" (1963), "Като песен" (1973), "Слънчев удар" (1977) и "Лавина" (1982), през 1988 г. под влиянието на Перестройката, филмът "Понеделник сутрин" е показан за кратко, без реклама и в периферни киносалони в няколко български града. 

Тази безславна ретроспекция травмира допълнително авторите и се възприема от тях като eксхумация и второ погребение на творбата (по думите на самата Акташева).

Сигурно буди недоумение защо един архитект се занимава подробно с този филм.
Интересът ми е продиктуван не само от протичащото напоследък преосмисляне на архитектурното творчество от същия период на т. нар. "Априлски повей" - на известно разкрепостяване на професионалния език след смъртта на Сталин (1953) и заклеймяването на сталинизма и култа към личността.
В много по-голяма степен интересът ми е продиктуван от местата, на които се развива филмовото действие в град Русе - свързани с двама български архитекти, чиято съдба е доста сходна с тази на двамата режисьори, и на актрисата Пепа Николова.
Това са архитектите Иван Бояджиев и Йордан Бояджиев.

Нищо друго не свързва двамата архитекти, освен идеологическото време, прекършило техния естествен творчески път, и мястото на тяхното творчество - град Русе.
Друго важно сходство е страстната им преданост към архитектурните форми на европейския модернизъм.
Главната героиня във филма работи в една бригада, която е провъзгласена за бригада за комунистически труд. Приятелска разпивка по този повод се организира в един ресторант на открито. Това е плоският покрив-тераса на някогашната експресивно модерна речна ж.п. гара в Русе, проектирана от арх. Иван Бояджиев (проект 1929 г.). 

https://exhibition.docomomo.com/items/show/19377

Докато функционира, Речната гара в Русе има бюфет-ресторант. 

Очевидно, идеята за елегантното модерно присъствие е била все още жива през 1960те години, когато се снима филмът "Понеделник сутрин", защото част от действието се развива именно на нейния покрив-тераса, представен като ресторант. 

музиката към филма е на Милчо Левиев
https://www.youtube.com/watch?v=AeeFCUw3yh0

Речната ж.п. гара отдавна не работи като гара. До 2015 г. тя все още действаше под формата на ресторант в партерната част.
Днес вече и тази роля й е отнета. Пустее изоставена и забравена.
Кръглата покривна извивка в ъгъла на централния по-висок обем е предназначена за часовник, какъвто е изобразен на авторовия чертеж на челната фасада към площада.
Така и не успях да намеря снимка, на която да има часовник.

Тук-там все още прозират предишните модерни достойнства на сградата, но докога?!
Вероятно, ако се адаптира към нова функция, бившата Речна ж.п. гара ще заживее нов живот.

Друго място на действие във филма "Понеделник сутрин", свързано с модерната архитектура в Русе, е сладкарница "Куба". Неин проектант при разведряването на творческата атмосфера в началото на 1960те години е арх. Йордан Бояджиев.

Създадена малко след обявяването на независимост на "Острова на свободата" (1959-61 г.) и в унисон с критичното отношение на нейния водач Фидел Кастро към сталинските методи на управление, сладкарницата изглежда авангардно за времето. 

"Всички елементи са изработени по детайл и специални поръчки. Стените са с грапава мазилка, апликирани с продълговати, разноцветни керамични плочки. Аплиците с форма на сомбреро се състоят от керамично конусовидно ядро и периферия, изплетена от ракита..."

[В. Стоянов, http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/355/?wap2].

Големи прозоречни витрини осветяват щедро интериора и създават широка визуална връзка с главната улица. Пред тях има висящи конусовидни керамични цветарници. 
"... В салона около триъгълните гетинаксови маси са наредени табуретки и дивани, облечени с червена и черна кожа. Щандът е с особена вълнообразна форма и пред него има колони, облепени с разноцветни керамични плочки..... 

Във вътрешния салон се сервира, а бар-плотът е на самообслужване."

[В. Стоянов, http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/355/?wap2].

Вероятно именно поради атмосферата на сладкарница "Куба", която съвпада с новаторския дух на филма, режисьорите са я избрали за момент от самотния размисъл на главната героиня.

Днес интериорът на тази сладкарница не е в автентичен вид и наименованието й е друго. В по-добрия свят са се преселили режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, и актрисата Пепа Николова. 

Малко се знае и за дизайнера на сладкарницата - арх. Йордан Бояджиев, който също не е между живите. Поради предаността към идеите на модернизма и творческата независимост, и той не е бил между фаворитите на официалната власт.

Паметта за филма "Понеделник сутрин" и прекъснатия творчески полет на неговите създатели, се съживява от документалния филм на Адела Пеева "Мълчание с достойнство".

Индиректно този филм съживява и делото на двама архитекти от различни поколения, но със сходно творческо кредо - Иван Бояджиев и Йордан Бояджиев.

За да се популяризира техния творчески почерк след дълъг период на обгърналото ги мълчание, тук добавям още две творби на тези архитекти.

https://exhibition.docomomo.com/items/show/15672 

И до днес повечето публикации върху история на българската архитектура приписват авторството на Дома на железничарите и моряците само на арх. Атанас Делибашев (1903-1978) - активен в строителството на транспортни обекти след като завършва архитектура във ВТУ Мюнхен (1928). През втората половина на ХХ в., той е преподавател в катедрата по промишлени сгради в Архитектурния факултет на Висшия строителен институт София (1951 г. - гл. асистент, 1953 г. - доцент, 1958 г. - професор и ръководител катедра). През 1961-1964 г. е Декан на Архитектурния факултет.

Името на арх. Иван Бояджиев се споменава като негов съавтор само в една вестникарска публикация от 1935 г., посветена на проекта на Дома. След войната архитектурните му занимания потъват в тишина.
През 1996 г. моето съобщение, че и той е съ-проектант на сградата на Профсъюзния дом на железничарите и моряците https://www.academia.edu/37715325, бе посрещнато с пренебрежителна насмешка, позоваваща се на утвърдената версия https://bg.wikipedia.org/wiki/Атанас_Делибашев (В научните среди откривателството не бе на почит, освен ако не се осъществяваше от правилните хора.)

Според изкуствоведката проф. Ружа Маринска, Иван Бояджиев е български художник, роден в Бургас (1894) и образован в Държавното художествено-индустриално училище при проф. Борис Михайлов (1912-15). Определен е като импресионист. След обучение по живопис при проф. Валтер Кутан в Берлинската художествена академия, Германия (1919-20), завършва архитектура във Висшето техническо училище в Карлсруе (1921-23). [Маринска, 1996-97]
През 2005 г. Маринска допълва, че модерният почерк на Иван Бояджиев е забелязан от Гео Милев още при участието му в първата изложба на Дружеството на независимите художници в София  през 1920 г. След завръщането си от Германия, Бояджиев представя първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия през 1923 г. "Намериха се данни в лични архиви, които потвърждават славата му на модернист..... украсата на бала на софийските художници и нейният експресионистичен стил е определен с трите имена "Бояджиев - Сирак Скитник - Милев". Годината е 1924." [Маринска, 2005, 9].
През 2015 г. проф. Маринска допълва потртрета на Иван Бояджиев като "един от членовете на берлинската компания на Гео Милев", считан от него по-късно и между най-близките сътрудници в сп. Везни, "личност с многостранни интереси, творчески заложби и реализации" ... "Доскоро почти заличен като име в историята на българското изобразително изкуство, в последно време той стана обект на внимание и изследване". [Маринска 2015, 30-31].

Други източници, които открих, съобщават, че той е син на небезизвестния следосвобожденски архитект Христо Бояджиев. Арх. Христо Бояджиев работи в Бургас, където се ражда синът му - Иван, а през 1895-1901 г. изготвя работните планове за постройката на Мъжката гимназия в Русе по идейния проект на архитектите Петко Момчилов и Янаки Шамарджиев от 1892 г. 

Завръщайки се в България през 1922 г., Иван Бояджиев се занимава с живопис, но едновременно започва работа като проектант в Главна дирекция на БДЖ. До средата на 1940те години е Завеждащ фонда “Железничарски жилища и лечебни заведения” към Дирекцията на БДЖ. Именно в този период проектира и Речна ж.п. гара в Русе, която прави силно впечатление с модерната концепция на формообразуване и елегантните си пропорции. Повечето сътрудници в ръководения от него отдел към БДЖ от този период са млади и споделят идеите на модернизма. Към тях се причислява и арх. Атанас Делибашев, с когото Иван Бояджиев е проектирал Културния дом на железничарите и моряците с кино "Подем" на бул. "Княгиня Мария Луиза" в София.

След Втората световна война сградата е известна като Профсъюзен дом на транспортните работници с кино "Освобождение" на бул. "Георги Димитров".
Още на пръв бегъл поглед се установява, че експресионистичният образ на Дома е създаден по образеца на Универсалния магазин "Schocken" в Щутгарт, Германия (1924-26) от именития архитект-експресионист Erich Mendelsohn. Най-силно това проличава в богато остъкления полу-цилиндричен ъглов обем на стълбището, който е вертикален акцент на композицията. 
Самата композиция също е изградена на контраста между полу-цилиндричния обем на стълбището и хоризонтално разгърнатия обем на административната част. 
В българския случай е създаден контраст между прозирния вертикален обем и по-плътния хоризонтален обем.

Интересно решение проф. арх. Борислав Стоянов вижда в разнообразния ритъм на прозорците в хоризонталния обем на сградата - по-гъст в първите два надпартерни етажа и разреден в третия.
Подходящ завършек, какъвто липсва в идейния проект, е терасата на четвъртия етаж, покрита с плосък покрив, носен от типични за модернизма стройни цилиндрични колони, които логично следват конструктивния ритъм на прозорците в долните етажи. Отдръпването на помещенията навътре в терасата създава плътна сенчеста лента, която контрастира със светлата фасадна плоскост на долните етажи. По аналогичен начин е било проектирано и отдръпването на помещенията в партера и богатото им остъкляване, така че да се създаде илюзия за повече лекота на обема над тях, който плува свободно във въздуха.

Експлоатацията на комплекса през последните десетилетия е довела до значително увреждане на първоначалния модерен замисъл и ефирен архитектурен образ, особено след реконструкцията на цялата сграда през 2016 г.

Смяната на прозоречните витрини в партерния етаж без отстъп от фасадната линия е заличила ефекта на олекотяване и полет на обема над него.
Смяната на прозорците във вертикалния обем - вместо с извити стъкла и тънки метални шпроси, с доста масивни PVC профили и прави стъклени части, е превърнала остъклената част на елегантния полуцилиндричен обем в тромав многостен.
По този въпрос Фондация "Български архитектурен модернизъм" публикува няколко пъти разобличаващи материали във фейсбук.
https://m.facebook.com/BGarch203040/photos/a.237447833091640/333867083449714/?type=3&locale2=cs_CZ

https://www.facebook.com/bgmodernist/photos/a.237447833091640.1073741834.212956528874104/596558187180601

Уви, малко вероятно е извитите стъкла с елегантни рамки някога да се възстановят отново.

Другият обект на моя интерес е проектантът на сладкарница "Куба" в Русе - арх. Йордан Бояджиев (1929-2011).

Той се обучава във Варненския филиал на Държавната политехника и се дипломира през 1953 г. Макар да съществува за кратко (1945-53 г.), този курс по архитектура е забележителен със свободата и творческия заряд на преподавателите - възпитаници на евопейски политехники и изявени модернисти от периода преди Втората световна война като Храбър Попов, Петър Загорски, Панайот Калчев, Петър Марковски.  
Арх. Йордан Бояджиев се установява професионално в Русе, където преподава в Техникума по строителство и архитектура (дн. Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Пеньо Пенев“). Проектантските и строителни занимания осъществява сам.

Цялото му творчество заслужава специално внимание, поради системен задълбочен интерес към основните принципи, идеи и естетиката на модернизма в архитектурата. Негово дело са редица значими обекти в град Русе и Русенска област – административни сгради и почивни станции на различни предприятия, мотели и ресторанти, училище, интериори на офиси, магазини и заведения за обществено хранене, вили, крайпътни спирки и кътове за отдих.

В края на 1960те и началото на 1970те години арх. Йордан Бояджиев проектира приемна сграда на Летище Русе, по директно възлагане, съответно на тогавашните партийни решения за развитие на гражданската авиация в България.

Самият архитект не е между фаворитите на официалните власти, но вероятно педантичното му отношение към професията и работохолизма са допринесли да му бъде поверен проекта за такъв стратегически обект на социалистическото планиране.

Сведения за сградата и архитекта бяха представени на вниманието на DOCOMOMO Bulgaria от арх. Венцислав Илиев от Русе, който е бил негов ученик в Техникума по строителство и архитектура, но познава в подробности творчеството му и творческото му поведение през годините след като напуска учителската професия.

Строежът на приемната сграда на русенското летище е осъществен през 1972-1976 г. Инвеститор е БГА „Балкан“, а изпълнител – „Трансстрой“ Русе. Технически ръководител на обекта е Станчо Раднев.

Над главния обем на аерогарата, частично изтеглена в дълбочина е контролната кула за ръководство на въздушното движение (РВД). Тя е покрита от тънък триделен плосък покрив, който хармонира дискретно с общия облик на сградата, но едновременно създава впечатление, че се рее свободно над нея заради богато остъклените ограждащи стени, върху които ляга.

Приемната зала е просторна и светла – с височина на два етажа и галерия, която води към ресторанта на горното ниво. Цялото обзавеждане, включително кожените кресла, е разработено с участието на архитекта. 
Характерното за цялата сграда е майсторското прецизно изпълнение на всички детайли, - дело на самия арх. Йордан Бояджиев, известен с педантичността си. 

В центъра на пространството на приемната зала е разположено голямо месингово кълбо – дело на видния скулптор Галин Малакчиев (1931-1987). То е окачено за стените чрез снопове от струни, които създават динамична композиция на сякаш плуващо във въздуха космическо тяло.
В ляво от главния вход на сградата, на главната фасада, е разположено декоративно пано - стилизирана решетка от отделни профилирани стоманобетонови елементи, символизираща полет. 

Прегледът на строителството на летища в България през втората половина на ХХ в. показва, че приемната сграда на летище Русе е между малкото все още съществуващи аерогари, изградени през 1970те години, наред с тези във Варна и Бургас. Същевременно, аерогара Русе представлява уникален обект в този функционален тип, доколкото е почти единствената запазена в автентичния й вид. Между останалите една част са разрушени, други не се използват по предназначение, а тези в София, Пловдив, Варна и Бургас са претърпели реконструкции след 2000 г.

Приемната сграда на Ресенското летище е творбата на арх. Йордан Бояджиев с най-голямо обществено значение. 
Поради високата степен на съхраненост, интериорът и екстериорът все още успяват да предадат автентичния дух на времето от 1970-те години, модерния начин на живот през втората половина на ХХ век, характеризиран от нови начини за придвижване и нови пространства, които ги обслужват. Описаното е основание за определяне на високата художествена и културна значимост на аерогара Русе и хармоничната й връзка със средата, в която е разположена като непосредствена околност, пешеходни и автомобилни подходи.

Този венец на творческото кредо и дело на арх. Йордан Бояджиев стана повод да се издирят и систематизират творбите му, и да се припомнят фрагменти от живота му, отдаден безкомпромисно на любимата професия. 

Направеният обзор, от своя страна, е солиден аргумент срещу безогледното отрицание на голям дял от архитектурното творчество в България през втората половина на ХХ век, който има твърде малко общо със социалистическия реализъм.
Както всяко друга, и тази епоха е родила творци, дръзнали да се равняват с международните професионални стандарти, преодолявайки местните идеологически императиви, технически и организационни пречки.

Днес е наложително такива прозрения да бъдат издирени и оценени по достойнство, преди да бъдат разрушени или преобразени до неузнаваемост.

Извори:

"Иван Бояджиев"https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Бояджиев_(художник)/ 

Борислав Стоянов, Съвременна архитектура. С., Изд. Техника, (1977): 167.
Георги Лабов, Архитектурата на София. С. Изд. Техника (1979): 71.
Ружа Маринска, Петър Щилянов (съст.) "СОФИЯ - ЕВРОПА. Българската живопис (1900-1950) в контекста на европейското изкуство". Каталог на изложба, декември 1996 - февруари 1997 г. Национална художествена галерия, София 1999 г., с. 70-71. ISBN 954-90243-3-4.

Ружа Маринска, Гео Милев и българският модернизъм. С., СГХГ, 2005.

Ружа Маринска, Гео Милев и изкуството. С., Изд. "З. Стоянов", 2015.
DOCOMOMO Bulgaria. "Central Trade Union House and Cultural Center of the Transportation Workers in Sofia" - In The Modern Movement in Architecture. Selection from the DOCOMOMO Registers (Dennis Sharp & Catherine Cooke, Eds), 010 Rotterdam (2000): 57-64.
https://20c-arch-bg.blogspot.com/p/regionalismus-contra-moderne_28.html 

Л. Стоилова. "Архитектурното наследство на Русе в националната и Европейската култура. Краят на XIX и първата половина на ХХ век. Създатели и съвременни аспекти". - В: Архитектурното наследство. Обществена памет, национална идентичност, пржфесионални отговорности. Регионална конференция Русе, САБ-Русе(17-18.10.2014). www.academia.edu/22624899/

Л. Стоилова. "БАУХАУС - българските следи преди Втората световна война" - Доклад в Гьоте институт София в рамките на юбилейните тържества по случай 100-годишния юбилей от основаването на Баухус (10.04.2019) https://www.academia.edu/40633353/ 

Васил Макаринов - Български архитектурен модернизъм. Русе, перонът на ж.п. гара „Пристанище“ (23.06.2021) https://www.facebook.com/makarinov/posts/4384496848236480?notif_id=1624438406360254&notif_t=notify_me&ref=notif

Кино-театър "Освобождение", https://zalaosvobojdenie.com/
DOCOMOMO Bulgaria. Летище Русе, 1972-76. Наследство в риск (01.03.2021)

https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02UuwpSnLGx68Cr3LmRExqPBJJ2X16SBdzDYyRXohtNoT1fx6yoksoRYx3uvYMGMo1l
DOCOMOMO Bulgaria. Летище Русе, 1972-76. Архитект: Йордан Бояджиев (19.03.2021).
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid0ApsghBFNU1xDE43GPPySj4om9onSKoUJbSxWfZb5hKFMDsnxB2q6XJfJKw4u5pSKl
DOCOMOMO Bulgaria. Сградата на Летище Русе .(11.06.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid0GZJvWs2EagvmRuC1MTmXvs1jG1GmWBbRtQfYT5dhgAGsiRQVw3UKPDSsZhjJwM4hl
DOCOMOMO Bulgaria. Ще успее ли Русе да запази летището в Щръклево
Арх. Венцислав Илиев по БНТ (06.07.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid0TDL7Ezhx4pXhvGvrShrdmXwzLhoaswmnQLbULCaXajZZmjaRuhCbY9kHfUvrEncfl
DOCOMOMO Bulgaria. Арх. Йордан Бояджиев (11.07.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02eoWwVxZWudd8awmUtxB6eXoGYZJJUGkUfeNZtyrKEdfKyZcrraeU8avsRrZTMWeCl
DOCOMOMO Bulgaria. Сградата на Летище Русе става културна ценност. (03.12.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02Lc7N5NoX9RwmJGAio5gG2hDdkXqjRevoqGm45a5jFXFNxxnhHqES7PvLdT1z6Apjl
DOCOMOMO Bulgaria. Форум "Архитектура и политика през ХХ век" - София, 09-1.06.2022 г
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02ed9C8hrviMmRS8rkr2J641HCkWrn6XXDSRg95k6wmo4fUyfR4PSaUhFwQst1YRXol . 

Любинка Стоилова

„Архитектурата като монументално изкуство. Братската могила - минало, настояще, бъдеще“ 2021

На 29 септември 2021 г. в Пловдив се състоя дискусия за бъдещето на Братската могила в Пловдив.

Тя бе организирана от Камарата на архитектите в България - Регионална колегия Пловдив,
с личното участие на цялото бюро на КАБ - РК Пловдив.

Събра се доста многобройна публика.

След няколкото доклада бе проведено обсъждане, изказаха се разнообразни мнения
Благодарение на художника Емил Миразчиев,
бе направен видеозапис, който вече циркулира в социалните мрежи
https://www.youtube.com/watch?v=o4iz5IgglcE

Въвеждащият текст на Л. Стоилова също бе разпространен в социалните мрежи
https://www.academia.edu/55728147/Архитектурата_като_монументално_изкуство_Братската_могила_в_Пловдив_минало_настояще_бъдеще

Тур от въздуха с дрон над Братската могила
https://www.youtube.com/watch?v=yM53cVA90GA

Ето юбилейния тур на Емил Миразчиев в Пловдив "По пътя на изкуството", който поставя въпроса за смисленото съвременно използване на старите сгради
https://www.mediacafe.bg/kultura-i-izkustvo/savremeno-izkustvo/Po-Pytja-na-izkustvoto-s-Emil-Mirazchiev-v-edna-virtualna-izlozhba-VIDEO-16845/?fbclid=IwAR0RrknV3YBEsHgiOpVsAv4BCqXN1S6m3MJvDarRAYBTB-zgf9OxWTvGp6Y 

Архитект Иван Битраков (10.01.1933 – 22.08.2008)

Той все още не е достатъчно популярен сред съвременната архитектурна колегия.

Но през 1970те и 1980-те години, когато създаде няколко забележителни архитектурни творби, бе добре познат и ценен.

Потомък е на рода Битракови - македонски поборници и дейци на ВМОРО от Охрид. https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Битракови
В София фамилията е известна с доста голяма доходна сграда на ъгъла на ул. "Пиротска" и бул. "Драгоман/Стефан Стамболов" -

наскоро открита и публикувана от Направление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община [ https://nag.sofia.bg/Pages/Render/1040 (2021) ]

   Доходно здание на Иван, Евтим и Методи Битракови.
   Проектант арх. Е. Малодонов, 1911 г.

Иван Крумов Битраков е роден в София, където преминава по-голямата част от професионалната му дейност.

Архитектурното си образование получава в Института по строително инженерство

(ИСИ, дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия - УАСГ).

Дипломира се през 1961 г.

Основава архитектурно ателие в държавната проектантска организация "Главпроект",

заедно с арх. Яким Петров (Дупница, 1937 - София, 2011).

Там Битраков работи активно и често участва във вътрешни и национални архитектурни конкурси в колективи с други колеги.
Сдържан, дори прави впечатление на дистанциран; говори спокойно и тихо, но винаги компетентно и убедително.
Такава е и архитектурата, която прави - привидно сдържана, задълбочено осмислена, но изпълнена с вътрешно напрежение и скрит ритъм.
Дълго време той предава своя практически опит на студентите като хоноруван преподавател в Архитектурния факултет София.

През 1967 г. в Благоевград започва да функционира изградената по проект на архитектите Витомир Габровски и Иван Битраков сграда на 

Драматичния театър "Никола Вапцаров".

https://www.bmeia.gv.at/fileadmin/user_upload/Vertretungen/Sofia/Dokumente/17BOPV_Booklet_print_klein_1.pdf

Въздействаща до днес, тя е и с най-уравновесен силует в деловия център на Благоевград.

,

    https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101464953

https://blagoevgrad.eu/100-godini-ot-szdavaneto-na-dramatichen-teatr-nikola-vaptsarov-blagoevgrad.html

    http://focus-radio.net/в-драматичен-театър-никола-вапцаров/

Много интересна по своето конструктивно и пространствено решение 

е сградата на Младежкия дом в Благоевград, 

проектирана от Иван Битраков и арх. Яким Петров, и открита през 1972 г.

Тя се намира оттатък реката - в стария квартал Вароша, на ул. "Бистрица" 1
[https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/mladejki-dom-grad-blagoevgrad/852].

 
https://opoznai.bg/view/mladejki-dom-blagoevgrad

В непосредствена близост до Младежкия дом през 1978 г. е завършено и зданието на Регионалния исторически музей Благоевград - също по проект на архитектите Иван Битраков и Яким Петров 
[ https://opoznai.bg/view/regionalen-istoricheski-muzei-blagoevgrad ].

То е между малкото сгради специално строени за музей в България през онзи период.
Експозицията на четири нива представя политическата и културна история на цяла Югозападна България.

https://viewblagoevgrad.com/obekti/regionalen-istoricheski-muzei/

https://www.facebook.com/monumentalno/photos/a.111767114091885/186667286601867/?type=3

http://www.museology.bg/bg/museums/i20/регионален-исторически-музей-благоевград.html#.YSGmQVUzbIU

През 1975 г., в колектив на "Главпроект" с архитектите Яким Петров и Марта Петрова, Битраков печели Националния градоустройствен конкурс за центъра на гр. Враца.

Композицията съчетава хармонично различни по мащаб и ритъм обществени пространства, в богатия природен и културен контекст на града.

https://drumivdumi.com/враца-забележителности-за-уикенда/

Това градоустройствено решение бе действащо до 2018 г., когато бе реализиран премирания проект в обявения през 2015 г. нов конкурс за актуализирана визия на ЦГЧ Враца 
https://gradat.bg/news/2018/01/25/3117271_nova_viziia_za_centura_na_vraca

През 1981 г. е завършена новата сграда на Художествената галерия в гр. Казанлък на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 9, кв. "Казанлъшка роза".

https://complexlazur.com/художествена-галерия-в-казанлък/

Тя е проектирана от арх. Иван Битраков в колектив с присъщото богато разпластяване на интериорните пространства, с разнообразни интригуващи визуални ракурси, тържествена игра на светлината, и интересни възможности за аранжиране на художествената експозиция. 

https://art-gallery-kazanlak.com 

https://www.facebook.com/Художествена-галерия-Казанлък-Art-gallery-Kazanlak-103806432989680/

Тази галерия съхранява богатото художествено наследство на цяла плеяда хидожници като Йозеф Обербауер, Иван Милев, Дечко Узунов, Никола Танев, Димитър Чорбаджийски - Чудомир, Ненко Балкански и мн. др.

На 20 август 2021 г. в нейните зали бе открита експозиция, посветена на годишнината от боевете на връх Шипка, от новоназначения директор - изкуствоведа д-р Петър Петров.

Проектът и сградата в днешния й облик бяха представени от арх. Никола Янев (член на ДОКОМОМО) в изложбата "ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност", организирана от Фондация "Ново архитектурно наследство" (арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева с колектив от по-млади архитекти).

 Изложбата (29.06.- 21.08.2022 г.) е подредена в новото изложбено пространство ТОПЛОЦЕНТРАЛА в Южния парк на София.
В дискусия, посветена специално на тази сграда, проведена на 09.07.2022 г.,

Никола Янев представи богатата авторова идея, копия от архитектурния проект, оригинална входна врата от масивно дърво, заменена на място наскоро от алуминиева дограма. Никола Янев е откривател на факта, че сградата е проектирана в колектив с архитектите Яким Петров и Георги Папагалов. 

Анализът на плановата и пространствената структура, според него, показва сходства с идеята за спираловидна ходова линия на посетителя, разглеждащ експонатите, по подобие на тази в Музея Гугенхайм в Ню Йорк от Франк Ллойд Райт. 

Разликата е, че изложбените пространства, решени като джобове към рампата за посетители, са разположени на полунива, а самата рампа е ритмично пресечена от ниски стъпала, което позволява значително по-плавен наклон за преодоляване на височините между полуетажите.

Описанията и анализите на сградата са приложени в хартиена дипляна към експозиционното табло

Да се надяваме, че по-подробна информация ще бъде представена в подготвяната от организаторите книга по върху модерната архитектура в България. 

След промените 1989 г. арх. Битраков работи в архитектурното ателие "Омега" с арх. Константин Антонов (София, 01.10.1938 - 31.07.2021).

През 2004 г. е реализиран техният проект за хотелски комплекс
"Jasmine Sunny Garden"** в курорта Слънчев бряг.
Инвеститор е "Алма Холидейз" ООД, Строителен надзор - "Стройконтрол" ООД
http://www.vistadelmar.info/jasmine/bg/about.html

Участието на арх. Иван Битраков в конкурса за нова сграда на Художествената академия в София е отбелязано с едно от четирите поощрения от 1000 лв. http://old.duma.bg/2005/0605/250605/kultura/cul-3.html (25.06.2005)

През 2005-08 г. творческият тандем К. Антонов - Ив. Битраков реализира цялостна реконструкция и надстройка на сграда в центъра на София, срещу Градската градина, на ъгъла на ул. "Александър I Батенберг" 4 и ул. "Съборна", с някогашната сладкарница "Роза" в партерния етаж.

Инвеститор: Белвю Пропъртис ЕООД;
Изпълнител: Главболгарстрой АД
Конструктор: инж. Иван Марчоков.
Проектът и неговата реализация са удостоени с наградата на Баумит България "Фасада на годината 2008".
https://baa.kab.bg/submissions/contest-entry-039-луксозна-офис-сграда-на-ул-батенбе/
и с приза на Българската стопанска камара в конкурса "Сграда на годината"-2008 в категорията "Обществени сгради с бизнес предназначение" 
https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=1127&Itemid=140

 

сп. Архитектура, 1 (2010): 10-17.

Като признание за убедителното му творческо присъствие в културния живот на България арх. Иван Битраков е награждаван няколкократно.

През 1998 г., по случай 24 май - Деня на българската писменост и култура, и на славянската азбука, Министерство на културата на РБ го удостоява с почетна грамота,

наред с други водещи дейци на българската култура.
http://mc.government.bg/images/Spisyk%20nagradeni.pdf - в. Кулура, бр. 20 (22.05.1998)

През 2007 г. - по случай 24 май, арх. Битраков е отличен от Министерство на културата,  по предложение на Съюза на архитектите в България, с грамота, плакет и парична награда за постижения в архитектурното творчество (Театър и Младежки дом в Благоевград, Музей на тракийското изкуство в Казанлък, проект за нова сграда на  Художествената академия в София). http://mc.government.bg/images/Spisyk%20nagradeni.pdf

Арх. Иван Битраков напуска земния свят на 22 август 2008 г.

Синът му - Филип Иванов Битраков, също е архитект.