Архитектурната среда на ХХ век / Architectural Environment Of The 20th Century

В изложба с това заглавие 
членове на ДОКОМОМО България представиха през 2002 г. 
идеите на ДОКОМОМО Интернешънъл и своето участие 
в дейността на международната организация - 
подготовка на регистрационни карти за сгради и комплекси на модерната архитектура, 
участие в международни конференции и публикации, 
алармиране за обекти на Модерното движение в България в риск.

Автори:

Петър Йокимов, Любинка Стоилова, Добрина Желева-Мартинс, 
Валентина Върбанова, Галина Иванчева, 
Юлия Радославова, Миряна Йорданова,  Искра Дандолова.  
Консултант: Христо Анастасов.

Under this title members of DOCOMOMO Bulgaria exposed in 2002 
the ideas of DOCOMOMO International and their participation 
in the international organization's activities, 
such as preparation of register fiches for sites of Modern architecture, 
presence at international conferences and editions, 
as well as alarming about objects of Modern Movement in Bulgaria at risk

Authors:

Petar Iokimov, Ljubinka Stoilova, Dobrina Zheleva-Martins, 
Valentina Varbanova, Galina Ivancheva, 
Julia Radoslavova, Miriana Jordanova, Iskra Dandolova. 

Consltancy: Hristo Anastasov.

DOWNLOAD

Beyond Modernism: A question and a challenge?

An article by Theodore Prudon, FAIA
http://docomomo-us.org/news/beyond_modernism_a_question_and_a_challenge

in view of the upcoming  fourth Docomomo US National Symposium entitled
Beyond Modernism, Theodor Prudon tells the history of Modern architecture and its preservation in the US


... For those of us closer to that first generation of modernists and the early attempts to advocating for preservation of their work, we can see how things began to change by simply looking at some of these individuals and their work. Ludwig Mies van der Rohe and Walter Gropius both die in the same year, 1969. Frank Lloyd Wright had died some years earlier, 1959, so had Le Corbusier in 1965 but Marcel Breuer survived the others until 1981. Similarly, to name only a few, such artists and Bauhaus teachers as Lazlo Moholy Nagy and Josef Albers had died respectively in 1946 and 1976. At the same time there is a more or less parallel rise of the next generations first with Edward Durell Stone(1902-1978), Minoru Yamasaki (1912-1986) and Paul Rudolph (1918-1997) to be followed by such architects as Charles Moore (1925-1993),Robert Venturi (1925- ) and Michael Graves (1934-2015) and by simply looking at those dates the generational transitions are readily apparent. The work Philip Johnson (1906-2005) represents a different case altogether.

...............
The fate of DOCOMOMO is also an important question, as follows:
Docomomo International found its original impetus and inspiration in saving interwar modernism not just because of its stylistic appearance but also because of its more progressive and social mission. The tuberculosis sanatorium Zonnestraal in the Netherlands built at the end of the 1920s became one of the focal points. The history and architecture of the sanatorium represented that progressive spirit having been funded and built by the members of the diamond workers union in Amsterdam for the betterment of its membership. In the beginning, reflecting that interwar spirit, the chapters were called “working parties”. However, in the US that early modernist focus quickly moved from the interwar period to the immediate postwar decades because few modernist examples existed for the period between the world wars.


The Docomomo US was officially found by 1995.
Since then up to the present the ideas about Modern architecture preservation have changed. 

our current question: is there a role for Docomomo beyond what has traditionally been defined as modernism? It is there that for two reasons we may be in the midst of another generational transition. First of all the world of preservation in general is changing. As is to be expected, the discipline has matured and is exploring different venues of design, interpretation and acceptance. Secondly, and maybe related to that development, for those of us who started advocating with Docomomo early on, we often experience the subsequent stylistic and cultural developments as deviating from the original tenets, while those who have arrived to the cause more recently tend to see the issue as a continuing and constantly re-emerging manifestation of modernist influenced principles and concepts. 



Theodore Prudon is the President of  DOCOMOMO US.
http://www.docomomo-us.org/ ; info@docomomo–us.org
Theodore Prudon, FAIA, FAPT, FoIFI, BNADr is an internationally renowned architect, preservation expert, architectural engineer, author, and educator with a career spanning 40 years. 

Театър "Нова Америка" - Театър "Ренесанс" - Профсъюзен дом на културата "Г. Димитров" - Музикален клуб "Sin City"

http://sofiazanas.blogspot.bg/2016/03/sin-city.html

Къщата с ягодите - Фамилна къща на Димитър Иванов, ул. "Сан Стефано" 6, София

Фрагмент от ОУП на София с очертанията на груповитуе културни ценности в Централната градска част на София и с интересуващата ни НКЦ на ул. "Сан Стефано" № 6.

Съставил: арх. Галина Иванчева.

    благодарност за интериорните снимки - 

от сайта на фотографа Здравко Йончев

                                               http://zdravkoyonchev.com/къщата-с-ягодите/

На 26.09.2017 г. БНТ новините [http://news.bnt.bg/bg/a/kakvo-se-sluchva-s-kshchata-s-yagodite],

а на 27.09.2017 г. в предаването "Денят започва с култура" на Българската национална телевизия бе сигнализирано, че част от оградата на къщата се е самосрутила. По този повод бяха дадени и други обяснения по казуса с къщата, но от интервютата и писмата не стана ясно защо събарянето на къщата продължава.

https://www.bnt.bg/bg/a/158847-rukhna-ogradata-na-kshchata-s-yagodite

От коментарите във фейсбук, експертът от 

Националния институт за недвижимо културно наследство - арх. Яна Топалова обяснява, че

" .. има изследване и проект на колектив от УАСГ, който проект е предложил вариант за укрепване и, съответно, съхранение на автентичната ценност, като се задоволят и изискванията на собственика за съвременен комфорт на обитаване. Но, понеже, това е вариант със запазване на оригинала, и не предлага преизграждане, собственикът не е бил удовлетворен, не си е взел поръчания продукт, и също така не си е доплатил оставащата част от хонорара на колектива. ...
Договорът е сключен с ръководството на УАСГ, с Ректора; 

участваха най-добрите инженери конструктори, 

за съжаление междувременно инж. Йордан Милев почина. 
По отношение на архитектурата, арх. Кандулкова с малък екип направиха страхотно изследване за параметрите на допустимата намеса на база анализ на ценностите, 

и предложиха решение; за да не се нарушава фасадата, предложението беше укрепване отвътре, и то на определени места по стените - там, където не се засягаха ценни елементи от интериора, с карбонови нишки." 

28.09.2017 г.,  Л.С.

CITY PLANNING of SOFIA - The PULSE-RATE in TIME

Документална изложба за историята на градоустройството на София :
в Музея за история на София - 
под покрива на бившата Централна минерална баня.
Начало - 17 септември 2015 г.

A documentary exposition on the history of city planing of Sofia
at the Sofia History Museum 
under the roof of the former Central Municipal Mineral Baths.
Start - September 17, 2015.
http://sofiazanas.blogspot.bg/2015/10/blog-post.html

Покрит мост - гр. Ловеч, обл. Ловеч

Във връзка с текущия дебат за съдбата на Покрития мост в гр. Ловеч - 

промяна на архитектурния му образ към по-оригинална визия и техническо осъвременяване, предлагана от местното общинско ръководство и поддържана от групи архитекти и Съюзът на архитектите в България, от една страна;

и

защита на съществуващия вид на моста, чийто образ се е утвърдил в общественото съзнание на местното население и в национален мащаб като "уникалният покрит мост на Кольо Фичето", поддържана от група граждани, от друга страна,

публикувам своето тълкувание,

разработено като част от общо становище на БНК на ИКОМОС.

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ СТАТУТ НА ОБЕКТА и

ИСТОРИЯ НА ОПАЗВАНЕТО МУ  - Съставила: д-р арх. Любинка Стоилова

В списъка на резервати – паметници на културата, публикуван на актуалната интеренет страница на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf ), под № 15 фигурира Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч, обл. Ловеч, обявен с Разпореждане на МС № 364 от 24.09.1968 г. 

Чл. 12, т. 2 от ЗПКМ (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.), съгласно който е съставен въпросният списък на резерватите, гласи, че „Недвижими паметници на културата са: обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 ..... от Националния институт за паметниците на културата (НИПК)”.

Съответно цитираният чл. 4 от ЗПКМ (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.), включва следните постановки:

„Населени места, комплекси от паметници на културата и исторически места, които имат особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение, се обявяват за резервати от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на териториалното развитие и строителството.”

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) „Министерството на културата упражнява върховен надзор върху резерватите по предходната алинея. Всички задания за проектиране, конкурсни програми, градоустройствени планове, проекти за ново строителство и ремонти, даване на строителни разрешения и други в резерватите задължително се съгласуват от НИПК.”

 (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) „За населени и исторически места и за други обекти по ал. 2, които имат изключително значение за страната, министърът на културата и министърът на териториалното развитие и строителството издават съвместно наредби, които са задължителни за държавните органи, за обществените организации и гражданите.”

В тясна връзка с чл. 4 на ЗПКМ и в потвърждение на изключителното значение, което се отдава на музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч е съставена и обявена в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за неговото опазване и застрояване, където резерватът вече се нарича „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч”.

В Чл. 2. (1) от Наредба № 10 се уреждат границите на резервата и те включват Покрития мост. В Чл. 2 (2) е очертана охранителната зона на резервата, в която също е записан Покритият мост.

Съгласно Допълнителните разпоредби в ЗПКМ (параграф единствен – нов, ДВ, бр. 14 от 1990 г.), Наредбата е издадена от тогавашния Комитет за култура (аналог на дн. Министерство на културата) и от Комитет по архитектура и благоустройство, преименуван през 1990 г. на Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството" (преименувано по-сетне на Министерството на регионалното развитие и благоустройството).

Други важни постановки в Наредба № 10 (ДВ бр. 73 от 1978 г.) са следните:

Чл. 10. Проектирането и изпълнението на консервационно-реставрационните работи (КРР) по паметниците на културата в резервата се извършват от НИПК или специализираната организация при АИР „Вароша”.

Според Чл. 13. Квартално-застроителните планове се изработват от НИПК. „В тях се определят фасадите на сградите, намиращи се на уличната регулационна линия, местата и видът на портите, височината и видът на сградните видове и всички други елементи, оформящи уличните пространства”.

Чл. 20. (1) Относно вида на сградите и тяхната височина, особените правила за сградите, конструкциите и съоръженията, ................ се установяват със самите планове.

(2) Възникналите въпроси по ал. 1 се разрешават от НИПК съгласно тази наредба.

Чл. 23. (1) За консервационните и реставрационните работи не се дават строителни разрешения и линии. Те се изпълняват на основание разработени от НИПК научно-технически документации и под неговото методическо ръководство.

Изредените положения от Наредба 10, очевидно, са достатъчно основание през 1981-1982 г. самото НИПК да проектира и осъществи реконструкция на съществуващия покрит мост (озграден по проект на арх. Стефан Олеков, 1931 г.), който е част от Архитектурно-историческия резерват ”Вароша”.

В случаи на КРР Наредба № 10 поставя следните изисквания:

Чл. 15. (2) Покривите на сградите по форма, наклон и направление на била, маии, както и по вид и цвят на покривните материали се съгласуват с околната среда, за да способстват за правилното оформяне на общия силует на резервата.

Чл. 16. В границите на резервата е задължителна употребата на доброкачествен дъб за оформяне на външния вид на сградите в хармония с архитектурната среда и съгласно изискванията на оригинала.

Чл. 17. Всички въпроси, засягащи вътрешното разпределение, консервацията, реставрацията и адаптацията на сградите – паметници на културата, се решават от НИПК по планови задания от АИР „Вароша”.

Чл. 21. (1) Всички работи по благоустрояването на резервата – водоснабдяване, канализация, електрификация и др., се осъществяват от НИПК или специализираната организация при резервата по проекти, съгласувани с НИПК или

Вследствие на осъществените КРР, се променя отчасти функцията на моста – от търговски и тронспортен става пешеходен с магазини като се разширяват търговските площи. Конструкцията на съществуващия мост се запазва като два мощни каменни стълба заменят предишните пет, стоманобетонов скелет от носещи мощни греди, оградни тухлени стени и тавански стоманобетонови ламели - видими в интериора над пешеходната улица.

 1874 1932 1982

Съгласно цитираните чл. 15, 16, 17 от Наредба № 10, е търсена връзка с историческото минало и първончалния образ на Моста, изграден от Кольо Фичето, чрез дъсчена обшивка на фасадите, промяна в ритъма на прозорците, оформлението на входовете, покрива и естественото горно осветление.

 1874

 1931

 1982

Като свидетелство за осъществените КРР, над входа на Покрития мост е поставен надпис, който гласи:

„1874. На това място Майстор Кольо Фичето построява дървен покрит мост, изгорял 1925 година. През 1981 г. е завършен нов мост, преустроен в сегашния вид. 1982 г.”

Осъществяването на всички законоустановени стъпки за изпълнение на КРР от самия Национален институт за паметници на културата (НИПК) съгласно Наредба 10, не е изисквало специална промяна в статута на Покрития мост, който е разглеждан като част от резервата (АИР) „Вароша” до април 2009 г., когато влиза в сила новият Закон за културното наследство (ЗКН).

ЗКН, в сила от 10.04.2009 г., с изменения и допълнения, последното от които от м. декември 2014 г., налага съществени промени, а именно:

1. „Паметниците на културата” се преименуват на „културни ценности” (чл. 2; § 42. т. 8.а. от преходните и заключителни разпоредби );
2. Правоприемник на активите и пасивите на НИПК е НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство - Чл. 18, 19; § 19. (1) и § 42. т. 8.в. от Преходните и Заключителни разпоредби);
3. За резервати се приемат само археологически недвижими културни ценности; всички останали резервати приемат статут на групови културни ценности (чл. 48). Археологическите резервати са посочени в списък-приложение към ЗКН (чл. 50 (3));

В този списък не фигурира нито Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч (както е анонсиран с Разпореждане на МС № 364/24.09.1968 г.), нито „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” (както обектът е именуван в Наредба № 10, обявена в ДВ бр. 73/1978 г.).

В преходните и закючителни разпоредби § 10. (1) гласи, че „Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности.” Същевременно Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН постановява, че  „Според културната и научната стойност и обществената значимост, археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната се считат за недвижими културни ценности с категория "национално значение";

Горните постановки и високото значение, което е било отдадено на Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч  чрез съставената и обнародвана в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за опазване и застрояване на „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” чрез делегиране отговорностите за това на Министерството на културата, дават основание обектът да се счита за надвижима културна ценност от национално значение по смисъла на ЗКН (Чл. 50 (1), т. 2). Това твърдение се потвърждава и от обстоятелството, че понастоящем обектът фигурира в списъка на резерватите, публикуван официално на интернет-страницата на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf ).

След като не е призната като археологически резерват в приложението на ЗКН, то обектът следва да се приеме за групова недвижима културна ценност от национално значение – Съгласно Чл. 48, т. 2, а., според пространствената структура и териториалния обхват, тя може са де счита за „ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда” или „историческа зона - обособена селищна, ... (подземна територия или част от акватория), наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи”;

Както бе вече изтъкнато, Наредба № 10, която все още не е отменена и може да се приеме като правила за опазване и управление на културната ценност, които посочват недвусмислено, че част от тази групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) с национално значение е и Покритият мост. Самата групова НКЦ се опазва в нейната цялост и вътрешни връзки между отделните елементи, независимо, че те сами по себе си може да не са индивидуални НКЦ.

Предвид постановката на Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН, че категорията "национално значение" се определя от изключителна стойност за културата и историята на страната и обществената значимост на обектитите – НКЦ, като допълнителен аргумент при подхода за опазването на Покрития мост работи утвърденият в общественото съзнание съвременен образ на моста, който съчетава материални следи от два различни строителни етапа. Той е доминиран от митологията за изначалния и траен принос на Майстор Кольо Фичето. Това е част от митологията за Националното Възраждане като време на разцвет за българската предосвобожденска история и култура, който е бил водещ при последната реконструкция на обекта (1981-1982) и който продължава да бъда водещ в рекламното представяне на град Ловеч. В този контекст Покритият мост служи като емблема на града. Чл. 163. от ЗКН (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) постановява, че „Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им” (или запечатания в общественото съзнание знак за автентичност) от лица, авторизирани по чл. 165 (чл. 230 (1) от ЗУТ и Чл. 164 от ЗКН).

От изброеното следва, че за всяка намеса в границите или охранителната зона на недвижимата културна ценност с категория „национално значение”, се изисква съгласуване, както на заданието за проектиране, така и на проектите по всички части, включително за транспортна и техническата инфраструктура. (Чл. 83 (2); чл. 170 от ЗКН).

НОРМАТИВНИТЕ ДОКУМЕНТИ,  СЪОТНОСИМИ КЪМ КАЗУСА

1.      ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ Обн. ДВ. бр. 29/11.04.1969 г., изм. ДВ. бр. 29/10.04.1973 г., изм. ДВ. бр. 36/08.05.1979 г., изм. ДВ. бр. 87/11.11.1980 г., изм. ДВ. бр. 102/29.12.1981 г., изм. ДВ. бр. 45/08.06.1984 г., изм. ДВ. бр. 45/13.06.1989 г., изм. ДВ. бр. 10/02.02.1990 г., изм. ДВ. бр. 14/16.02.1990 г., изм. ДВ. бр. 112/27.12.1995 г., изм. ДВ. бр.31/12.04.1996 г., изм. ДВ. бр. 44/21.05.1996 г., изм. ДВ. бр. 117/10.12.1997 г., изм. ДВ. бр. 153/23.12.1998 г., изм. ДВ. бр. 50/01.06.1999 г., изм. ДВ. бр. 55/25.06.2004 г., изм. ДВ. бр. 28/01.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 94/25.11.2005 г.

2. ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВОВ сила от 10.04.2009 г. Обн. ДВ. бр. 19/13.03.2009 г., изм. ДВ. бр. 80/09.10.2009 г., изм. ДВ. бр. 92 от 20.11.2009 г., изм. ДВ. бр. 93/24.11.2009 г., изм. ДВ. бр. 101/28.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 54/15.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 15/21.02.2012 г., изм. ДВ. бр. 38/18.05.2012 г., изм. ДВ. бр. 45/15.06.2012 г., изм. ДВ. бр. 77/09.10.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 82/26.10.2012 г., изм. ДВ. бр. 15/15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.66/26.07.2013 г., изм. ДВ. бр. 98/28.11.2014 г.

3. Разпореждане на МС № 364 от 24.09.1968 г. за обявяване на средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша” в гр. Ловеч за музеен и туристически резерват.
4. Наредба № 10 на КК и КАБ за опазване и застрояване на архитектурно-историческия резерват “Вароша” – гр. Ловеч (ДВ бр. 73 от 1978 г.).
5. СПИСЪК НА РЕЗЕРВАТИ – ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, съставен от НИПК и публикуван на актуалната интернет страница на Министерство на културата - http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20 Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf
6. НАРЕДБА № 4 ОТ 21 МАЙ 2001 Г. ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ, В сила от 05.06.2001 г. Издадена от МРРБ, Обн. ДВ. бр. 51/05.06. 2001 г., изм. ДВ. бр. 85/27.10.2009 г., изм. и доп. ДВ. бр. 93/11.11.2014 г.,изм. ДВ. бр. 102/12.12.2014 г., изм. ДВ. бр.13/17.02.2015 г.
7. Наредба № 7/ 2004г. за енергийна ефективност на сградите (загл. изм - ДВ, бр. 85 от 2009г., изм. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В сила ОТ 15.07.2015 Г. )

Моите неуспешни конкурси - 2002 г.

Ето материалите, с които участвах в конкурса 2002 г.