Моите конкурси

 Участвала съм в пет конкурса за ст.н.с. II ст. (доцент) - четири от тях в Центъра по архитектурознание, БАН и един във Варненския свободен университет.

Винаги се оказваше, че някакви изисквания не са изпълнени –

всеки път различни, според случая и кандидатите, които трябва да бъдат облагодетелствани или елиминирани. Но за сметка на това нерядко след рецензиране рецензентите се бяха възползвали от материалите ми.
В крайна сметка, доста късно разбрах, че назначенията и конкурсите в сферата на науката винаги са предназначени за предварително определени хора.

Конкурентите и фабулата на провеждане са само фон, на който се развива предначертаният сюжет.

Затова, и магаре да се явеше, можеше да бъде произведено в доцент, ако такъв е планът.

Самите дискусии в Специализираните научни съвети се провеждаха в отсъствие на кандидатите. На писмените възражения, в които кандидатът защитаваше научната си работа и лично достойнство, се гледаше с много лошо око, сякаш някой краде от собствената градина на членовете на СНС.

Не се предоставяха копия от рецензии и протоколи на съветите и комисиите. Поради това, разполагам само с лични преписи на текстовете. Същевременно, така се възпрепятстваше ефективното и своевременно оспорване на неточности и неистини, лансирани в СНС. 

Част от скритите механизми на провеждане на тези конкурси

ще бъдат осветлени с постепенното отваряне на досиетата на ДС,

защото повечето членове на специализирани научни съвети, на комисиите и на Президиума на ВАК, начело с неговия председател са били сътрудници на ДС.

Другата част от тайните трансмисии вероятно ще излязат наяве с разконспирирането на дейността на тези сътрудници, което ще бъде процес без предизвестен край.

Конкурсите, в които съм участвала, осветляват научната атмосфера преди 1989 г. и още 20 години след това.

Може би и днес нещата да са такива. Може би е наивно да се очаква някаква коренна промяна в стила на работа. Но аз вече не съм там.

Пенсионирах се и се отдадох на мемоарна дейност.

Бързам, защото не знам колко време ми е отредено за споделяне. Нещата не са се променили много. Хората са същите - миханизмите може би също. 

Конкурс за доцент,

обявен от Центъра по архитектурознание, БАН, 2006 г.
Оценката на единия рецензент (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев) бе изпъстрена с неточности, некоректни твърдения и откровени неистини, с които се омаловажаваха както сътрудничеството ми към звеното, обявило конкурса, така и резултатите от работата ми. 

След като се запознах с рецензиите и обсъжданията на кандидатурите в конкурса, на 12.02.2007 г. подадох жалба до Председателя на специализирания научен съвет по архитектура. Разбира се, това не промени нещата. 

СНС отказа да разгледа възражението и обясненията ми. 

Рецензентът отговори с нова порция неистини и нападки.

На 02.05.2007 г. адресирах жалба до Председателя на Пезидиума на ВАК 

и до Комисията по наука и образование към Народното събрание.

До ден днешен не съм получила отговор.

Документите, с които участвах в конкурса, препис от обяснението на злепоставящия ме рецензент и своята жалба с обстоятелствени пояснения, 

както и копия на документи, опровергаващи неверните твърдения,
са публикувани на

http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2016/10/2006.html



Конкурс за доцент по история на архитектурата
обявен от Варненския свободен университет (2005 г.)
След като си предадох материалите и се явих на интервю,
от университета ми поискаха да платя 3000 лв. за хонорар на рецензентите.
Отказах. Конкурсът бе елиминиран и служебно бе назначен като преподавател друг колега.



Конкурс за ст.н.с. II ст.,
обявен от Центъра по архитектурознание, БАН, 2002 г. 
Единият рецензент (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев) бе редактор на сборник, в който бях участвала и бе отрязъл списъка на изворите към текста без изобщо да ме извести.
При рецензирането, обаче, ме критикуваше, че не съм цитирала източници
в своите публикации като даваше за пример същата статия.
Въпреки това, от четирима кандидати бях класирана на първо място от другия рецензент и тази класация премина и през специализираната научна комисия.
По искане на друг кандидат, Президиумът на ВАК назначи суперрецензент.
Директорът на организацията, обявила конкурса (ст.н.с. д-р арх. К. Бояджиев), 
изпрати писмо до Президиума, че съм си предала документите 6 минути след края на работното време.
Въпреки че техническата комисия бе допуснала документите ми до конкурса,
въпреки че без възражения бяха преминали рецензирането, обсъждането в Специализирания научен съвет, обсъждането в съответната комисия към ВАК,
суперрецензентът ме декласира.
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2015/06/2006.html



Конкурс  за ст.н.с. II ст. на Центъра по архитектурознание, БАН, 1998 г.
Самостоятелният текст в ръкопис на един от трудовете, с които участвах в конкурса бе изчезнал.
Рецензентът коментираше само илюстрациите към него и ме обвини в плагиатство, въпреки че бях цитирала ползвания източник за обясненията към илюстрациите.
За съжаление, изчезването се установи след взетото решение от СНС.
Същият рецензент не призна моя принос в публикациите ми в съавторство, поради липса на разпределителни протоколи за дялово участие и ги приписа на другия автор.

Конкурс  за ст.н.с. II ст. на Центъра по архитектурознане, БАН, 1992-1993 г.
Единият рецензент отхвърли всичките ми публикации в съавторство.
На обсъждането в Специализирания научен съвет бе отхвърлена кандидатурата ми, защото щом участвам с толкова много публикации, или съм си ги приписала в съавторство, или бройката е за сметка на качеството.

Docomomo Journal 45 (2011/2)

Bridges and Infrastructure

DATE: 0/0/0

This docomomo Journal is dedicated to a reflection on Bridges and Infrastructures, envisaged as key structures for an enriched comprehension of Modern Movement.
The search on Bridges and Infrastructures has to do with a matter of connecting. To launch bridges seems to be a kind of life requirement, as far as it is the way to connect sides, which means improving relations and energies, desire and intelligence. Bridges and Infrastructures have the function of connecting pieces of land and the role of creating a connected world. The matter is to make links and establish a network. In fact, it is a global network made of works of art, which have a physical and material presence balancing between values such as economy and elegance and providing a better life for every man. Seeking audaciously for innovation, research contributes to these large scale structures as it has been improving material capacities and technical creation. It is a huge field that lay infinite possibili­ties for art and science to perceive changes of social, aesthetic, technical standards and norms, to quote Sir Ove Arup.
The search on Bridges and Infrastructures has to do with a matter of moving. Bridges and infrastructures are fantastic topics to make one go deeper on the reflection that moves us on the universe of Modern Movement. A process that we believe to be an open one, daily set up in accordance to the continuous transformation which is the very character of the modernization process. What Octavio Paz names as the modern tradition: a process of permanent transformation. Primarily, it has to do with mobility, transporta­tion, in a word: movement, with Space, Time and Architecture, to quote Giedion. Movement is the most precise (and simultaneously, the most ethereal: all that is solid melts in the air, stated Marx) to characterize the Modernity and the Modern Movement in response to the contemporary situation. In fact, the bridge does not define space, it organises space, space envisaged as the place where movement occurs, as a flow way of people, goods, energies, promoting movement and time acceleration. It is the aesthetics of mobility and an inspiration for Modern Movement architecture and its fascination for speed transformation infrastructures, in other words, for tangible and abstract architectural problems as referred to by E.Mock.
Finally, the search on Bridges and Infrastructures has to do with a matter of nature envisaging the landscape as an ongoing medium of exchange. Bridges and the large scale Infrastructures are a kind of an aesthetically sublime second nature, as Goethe claimed in his Italienische Reise. It is a route, a way, as well as a place and a work of art; it puts together practical devices and intense cultural symbols. A bridge of dreams as John Allan suggests, is made of the intuition and innovation desire remembered always by Freyssinet as a love without limits (un amour sans limite). Because one can see it is an aesthetic experience, beyond all the technical requirements that fixed the interaction between man and nature. The progress fulfilled through the Bridges and Infrastructures constitute the large and universal scale laboratories that have been fostering several micro scale solutions, procedures and technologies.
Due to the scientific commitment, the inexhaustible energy, the intense creativity of the guest editors, Kyo Takenouchi and Ola Wedebrunn, who accepted the challenge to work this issue, it was possible to put together a competent, brilliant and generous range of experts around this theme. In fact, the Bridges and Infrastructures issue came up to us as a brainstorm, as a bridge of desire that took place between Tokyo and Copenhagen. At the end of a year in which a violent earthquake and tsunami with devastating consequences occurred in Japan, docomomo is proud to present this Journal, which symbolically includes the report of docomomo Japan 150, future and legacy, the exhibition presented in September at the main Tokyo Subway Station, revealing how important it is for docomomo to be close to the public, how vital it is to use bridges and to connect people.

Ana Tostões, Chair of docomomo International

Моите конкурси - 2000

Julia Morgan Awarded 2014 AIA Gold Medal

Златният медал на Американския институт на архитектите за 2014 г.
е за Джулия Морган
http://www.archdaily.com/457449/julia-morgan-awarded-2014-aia-gold-medal/?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+ArchDaily+%28ArchDaily%29

Американският институт на архитектите (AIA) е съобщил за решението си
да присъди посмъртно награда за 2014 г. AIA Gold Medal / Златен медал на AIA на Julia Morgan, FAIA (Джулия Морган, 1872-1957), “чийто огромен обем от творби е послужил като вдъхновение за поколения жени архитект(к)и.”

“Julia Morgan е безусловно между най-големите американски архитекти на всички времена и една истинска скъпоценност за Калифорния” казала Сенатор Dianne Feinstein (D-CAр) - Даян Файнщайн, в своето препоръчително писмо.
“Значението на Морган само е нараствало през годините. Тя е архитект със забележителен размах, дълбочина и  последователност на изключителното й творчество. Тя е широко известна заради качеството на нейната работа всред тези, които практикуват, преподават и ценят архитектурата.”

След като е приета като първата жена - студентка в престижното Ecoles des Beaux-Arts в Париж, Морган се връща в родината си за да стане първата жена в Калифорния, получила лиценз да практикува като архитект. Тя работи почти 50 години, проектирайки повече от 700 сгради. Между най-значимите й творби са презвитерианската църква "St. John" в Berkeley, Asilomar YWCA в Пасифик гроув, и The Hearst Castle в Сан Симеон.

В известието на AIA за пресата се обяснява, че "най-впечатляваща е богатата палитра от архитектурни стилове, прилагани от Морган: къщи в стил Тюдор и Георг, нео-романски църкви, квартали с испански колониални къщи с ислямски привкус. Тя владее всички тези стилове на историцизма благодарение на образованието си в късния дух на Beaux-Arts, и съчетавайки мотиви и методи от цялата западна архитектурна история подбира най-подходящия за всяко уникално място и контекст."

Пълната биография на Джулия Mорган може да се прочете тук.
Богат източник на информация е също и книгата на Инге Хортон
Inge Horton,
Early Women Architects in the San Francisco Bay Area 
The Lives and Work of Fifty Professionals, 1890-1951
published by McFarland & Company, NC, 2010.
http://owa-usa.org/portfolio.php?uid=248&t=840
http://www.womenarchitectsca.com/events
http://www.womenarchitectsca.com/