Уважаеми Дами и Господа - членове на Редакционната колегия на сп. Наука,
Наскоро бях информирана от колега, за буквално сходство в текстовете на моя публикация и статия публикувана в сп. Наука.
Статията в списание Наука е на Венцислав Игнатов, ВСУ "Любен Каравелов" ,
Статията в списание Наука е на Венцислав Игнатов, ВСУ "Любен Каравелов" ,
озаглавена "Европейското влияние на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век". - Наука, 4 (2018): 75-80.
Моята статия "Архитектурното наследство на Русе в националната и европейската култура (краят на XIX-ти и първата половина на ХХ-ти век). Създатели и съвременни аспекти " бе представена като доклад на Регионалната конференция
АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО - ОБЩЕСТВЕНА ПАМЕТ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТГОВОРНОСТИ,
състояла се в Русе на 17 - 18 октомври 2014 г.
За това, че материалът датира от 2014 г.
АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО - ОБЩЕСТВЕНА ПАМЕТ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТГОВОРНОСТИ,
състояла се в Русе на 17 - 18 октомври 2014 г.
За това, че материалът датира от 2014 г.
свидетелстват и слайдовете от презентацията на самата конференция,
приложени като илюстрации към текста на статията ми.
Докладът бе публикуван в компакт диск от конференцията, приложен към брошура с резюмета на докладите.
Брошурата е разпратена до участници в конференцията от организатора -
Съюза на архитектите в България, дружество Русе, на 21.03.2018 г.
Но поне от 2017 г. моят текст е достъпен и на сайта Academia.edu, а именно
След като сверих своята публикация и тази на Венцислав Игнатов,
установих, че не само големи пасажи от моя текст са използвани дословно,
но като илюстрации са приложени копия от чертежи, издирени от мен в Държавен архив - Русе съвместно с колеги,
но като илюстрации са приложени копия от чертежи, издирени от мен в Държавен архив - Русе съвместно с колеги,
с които работехме в екип още през 1998-2003 г.,
и са обработени от мен лично като съм цитирала исковите данни.
и са обработени от мен лично като съм цитирала исковите данни.
Цитирала съм и всички други ползвани от мен източници.
Не така стоят нещата в публикацията на Венцислав Игнатов -
той е цитирал ползвани от мен източници, но не и моята статия,
която е публикувана преди неговата.
Дословното ползване на цели пасажи от текста не оставя място
за никакво съмнение, че докторантът познава и е ползвал моя материал.
Прилагам текстовете на двете публикации като *.pdf файлове,
заедно с файл, в който съм направила нагледно сравнение на еднаквите моменти в тях.
Не познавам докторанта, нито неговия научен ръководител.
Не търся интрига с това писмо.
Самата аз съм пенсионер от 2016 г.
Отдавна съм се простила с възможностите за научна кариера.
Между многото причини за това са и случаи на нелоялна научна конкуренция.
Като се позовавам на етичните правила, публикувани на сайта на Вашето списание
сметнах за важно да реагирам като Ви информирам за създалата се ситуация.
Надявам се да ме уведомите за решението на Редакционната колегия по случая.
С уважение,
д-р арх. Любинка Стоилова
Ето и сравнението:
On Wednesday, June 5, 2019, 10:56:22 AM :
Уважаема арх. Стоилова,
На свое заседание редакционната колегия на сп. „Наука“ се запозна с
Вашето възражение относно публикуваната статия „Европейското влияние
на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век“ на
младия автор Венцислав Игнатов в сп. „Наука“, 4 (2018), с. 75-80,
рубрика „Трибуна на младите“.
Приложено Ви изпращаме отговора на автора, на който беше препратено
Вашето възражение.
С уважение
Пенка Лазарова
отг. секретар на сп. „Наука“
На свое заседание редакционната колегия на сп. „Наука“ се запозна с
Вашето възражение относно публикуваната статия „Европейското влияние
на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век“ на
младия автор Венцислав Игнатов в сп. „Наука“, 4 (2018), с. 75-80,
рубрика „Трибуна на младите“.
Приложено Ви изпращаме отговора на автора, на който беше препратено
Вашето възражение.
С уважение
Пенка Лазарова
отг. секретар на сп. „Наука“
До Редакционния
съвет
на сп. Наука
Отговор
от урб. Венцислав
Игнатов, е-мейл: venceslao1@abv.bg
на е-мейла на арх.
д-р Любинка Стоилова по повод статията ми "Европейското
влияние на архитектите на град Русе в края на XIX и началото на ХХ век". сп.
Наука, 4 (2018): 75-80
Уважаеми членове на
Редакционния съвет,
На
11.05.2019 г. получих препратен е-мейл
във връзка с моя статия в сп. Наука, изпратен на 9.05.2019 г. до главния
редактор, отговорния секретар и членове на Редакционния съвет. Във връзка с
обвиненията на арх. д-р Любинка Стоилова бих искал да подчертая, че аз не съм
запознат с нейния доклад "Архитектурното наследство на Русе в националната
и европейската култура (края на ХIХ-ти и първата половина на ХХ-ти век).
Създатели и съвременни аспекти", представен на Регионалната конференция "АРХИТЕКТУРНОТО
НАСЛЕДСТВО – ОБЩЕСТВЕНА ПАМЕТ, НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНИ
ОТГОВОРНОСТИ", Русе, 17 - 18 октомври 2014 г. Както самата тя пише,
цитирам:
„Докладът бе публикуван в компакт диск от конференцията,
приложен към брошура с резюмета на
докладите. Брошурата е разпратена до участници в конференцията от организатора –
Съюза на архитектите в България,
дружество Русе, на 21.03.2018 г.“ Няма как аз да съм запознат с тази брошура,
тъй като не съм член на Съюза на архитектите в България.
Искам да
благодаря на арх. д-р Любинка Стоилова за труда и да отбележи еднаквите места в
моята статия и нейния доклад, от което ясно се вижда, че сме използвали общи
източници (прилагам списък с моите източници). За архитектурното наследство на
град Русе има малко написани материали и затова е естествено да се използват
тези материали – книги, брошури и др. от много автори, както е и в случая. Аз
съм цитирал в статията си всички източници от литературата по темата, с които
разполагам. Ако съм знаел за доклада на арх. д-р Любинка Стоилова, със
сигурност щях да го цитирам и него. Що се отнася до скиците, снимките и
картичките, отбелязани в моята статия като фигури, те са резултат на мои
проучвания от 2014 г. – досега и могат да се намерят в Държавния архив,
Регионалния исторически музей – гр. Русе, Регионалната библиотека – гр. Русе и
в интернет. Нещо повече, фигури 2,3 и 5 от моята статия са картички от личния
архив на моето семейство (кореняци Русчуклии).
От всичко
казано по-горе става ясно, че има съвпадения в моята статия и в доклада на арх.
д-р Любинка Стоилова, поради използване на едни и същи източници. Колкото до
„нелоялната научна конкуренция“, не виждам как моята статия застрашава нейната
научната кариера. Аз съм урбанист на 34 години с големи интереси в историята на
архитектурата и нямам нищо общо с архитектурната гилдия в България. Моята
статията е публикувана в раздел „Трибуна на младите“ на сп. „Наука“ и считам,
че това е един отличен начин да се подпомагат малкото останали в България млади
хора.
Молбата ми
към арх. д-р Любинка Стоилва е да се свърже с мен и ако има и други нейни
публикувани доклади или статии за архитектурата на гр. Русе, аз с удоволствие бих
ги прочел и бих ги цитирал в мои бъдещи публикации.
Гр. София
С уважение:
14.05.2019 г.
урб. Венцислав Игнатов
Използвани източници:
- М. Везнева
(Георгиева) и кол., Научно-мотивирано предложение за обявяване на
архитектурните паметници на културата 1880-1920 в гр. Русе. С., НИПК,
1971.
- Х.Ганчев,
Г.Дойчинов, И.Стоянова, България – 1900. Европейски влияния в българското
градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918, АИ „Арх Арт“,
С., 2002.
- М. Георгиева
(Везнева). “Творци на архитектурата след Освобождението в Русе, Видин и
Варна”.- В: Архитектурата на България 1878-1944. С., БАН, 1978, с.
237-248.
- В. Дойков, „Поява и същност на
архитектурно-историческото наследство на Русе (1810-1910)”. – В: Алманах
за историята на Русе. Т. I. Русе, 1996, с. 143-146.
- В. Дойков, М. Димитрова, Сградите –
европейско културно наследство на Русе. Образи и истории. Русе, 2013.
- Н. Ненов и
кол. Русе – архитектура и история. Русе, 2013.
- Иво Жейнов,
Веселина Антонова. Епоха на строителство. Т. I. Русе, 2005.
- Ив. Жейнов, В.
Антонова. Епоха на строителство. Т. I. Русе, 2005., с. 219-221.
- Н. Поппетров,
„Българските години на архитект Майер”. – Архитектура, 2, 1995, с. 23-25.
- Идейни планове
– арх. П. Момчилов и Ян. Шамарджиев, 1892 г.
- Работни
проекти и планове за постройката на Мъжката гимназия в Русе, арх. Хр.
Бояджиев, 1895-1901 г. ДА Русе, ф. 55к, оп. 1, а.е. 2.
- М. Щерн,
„Архитект Петер Паул Бранг”. – В: Австрийски архитектурни влияния в София.
Краят на XIX в. – началото на ХХ в. Каталог към едноименна изложба. 1 изд.
С., 1997; 2-ро доп. и прераб. изд. С., 1998, с. 32-33, 71.
Sent: Wednesday, June 5, 2019, 02:15:19 PM GMT+3
Subject: Re: Статия в списание Наука, бр. 4 (2018): 75-80 - реакция на реакцията
Уважаема Госпожо Лазарова,
Уважаеми членове на редакционната колегия на списание "Наука",
приложеният отговор на Венцислав Игнатов,
не само не е задоволителен.
Твърденията му са спекулативни и
се опитват да ми вменят обвиненията, отправени към него.
Естествено е, когато нещо е преписано буквално, включително източниците,
да има пълно съвпадение.
Нека господин Игнатов посочи точно пасажите от
източниците, от които са взаимствани моите и неговите
текстове, та да се е получило такова стопроцентово съвпадение.
Любопитна съм да ги видя.
С това твърдение, обаче, не могат да бъдат обяснени
съвпаденията, които не фигурират в ползваните източници,
което означава, че в моя материал са се появили за първи път.
Да допуснем, че нелепите твърдения на младия учен са верни.
Тогава би се оказало, че той е преписвал от някъде другаде.
В такъв случай отговорът на Редакционната колегия
оставя доста печалното впечатление за толериране
или най-малкото нехайство към актовете на преписване.
Не ми се вярва органът на Съюза на учените в България
да поощрява младите учени по този начин.
Любинка Стоилова
Работа в Държавен архив Русе по издирване на материалите
From: "lazarova@usb-bg.org"
Sent: Friday, July 19, 2019, 05:15:09 PM GMT+3
Subject: sp. Nauka
уважаема арх.
Стоилова,
Приемете извиненията ми, че сте получила драфт на писмото до Вас по
повод статията на В. Игнатов. По някакви причини не съм получила по
ел. поща окончателния текст - и друг път се е случвало да не получавам
някои имейли, може би е отишло в спам и съм го изтрила без го видя.
Пращам Ви верния текст на отговора и литературните източници.
С уважение
Пенка Лазарова
Приемете извиненията ми, че сте получила драфт на писмото до Вас по
повод статията на В. Игнатов. По някакви причини не съм получила по
ел. поща окончателния текст - и друг път се е случвало да не получавам
някои имейли, може би е отишло в спам и съм го изтрила без го видя.
Пращам Ви верния текст на отговора и литературните източници.
С уважение
Пенка Лазарова
Уважаема Госпожо Лазарова,
Не се съмнявам в добросъвестността на Вашата кореспондеция,
което личи от старанието Ви да ме уведомите своевременно
за писмата на докторанта Венцислав Игнатов.
Междувременно получих и други сведения от университета,
в който въпросният господин е бил докторант,
които ме навеждат на доста тъжни разсъждения за родната образователна система.
Самият докторант се опитва да уйдурдиса фактите така,
че не бих се удивила ако утре започне да твъди, че аз съм преписала от него.
Това е като принципа със сестрата -
Само че аз НЯМАМ сестра.
От писмото на Господин Венцислав Игнатов оставам с впечатление,
че той притежава шамански способности,
за да повтори буквално мои текстове, които никога не бил виждал
Както цитирането на други източници, които уж бил ползвал
(но всъщност в тях няма точно такива текстове,
каквито се припокриват с моите текстове 100%),
така и архивните скици, които уж бил взел от архивите,
са прах в очите на някой, който не е работил в Държавен архив Русе
и не знае как изглеждат плановете на сгради.
и не знае как изглеждат плановете на сгради.
Единственият автентичен план е на библиотеката в Русе -
което е доста симптоматично - тази библиотекарска работа е вихрена,
медоносна и почти като земетресение във Вранча.
Поради това, усукванията - Ваши и на докторанта,
не променят истината за 100%-тово съвпадение между текстове от моята статия
и публикувания в списание "Наука" материал.
Може би този стил на поведение се усвоява в Русе на ул. "Константин Иречек" ?!
За съжаление, не получих отговор от Редакционната колегия,
която очевидно се крие зад отговорите на докторанта.
С надежда за разведряване на климата в ротната наука
Любинка Стоилова
