Архитектурата в България през втората половина на ХХ в.

Наскоро бяха защитени две дисертации
за архитектурата в България 
през втората половина на ХХ в.

към Катедрата по история и теория на архитектурата 
в УАСГ.
По молба на двете дисертантки се запознах с техните ръкописи и направих някои предварителни бележки по тях.

Покана за публична защита на дисертационен труд на арх. Анета Василева
Българската архитектура през втората половина на ХХ век. Външни влияния и развитие на идентичността

http://uacg.bg/?p=180&l=1&id=2700&f=1&dp=17

Автореферат - http://uacg.bg/filebank/att_12942.pdf

Рецензии на:

проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев - http://uacg.bg/filebank/att_12943.pdf

доц. д-р арх. Милена Металкова - http://uacg.bg/filebank/att_12944.pdf

Становища на:

доц. д-р арх. Мария Давчева - http://uacg.bg/filebank/att_12945.pdf

доц. д-р Георги Вълчев - http://uacg.bg/filebank/att_12946.pdf

проф. д-р арх. Георгий Станишев,

научен ръководител - http://uacg.bg/filebank/att_12947.pdf

Покана за  публична защита на дисертационен труд на арх. Емилия Кълева
Опазване на архитектурното наследство на България от втората половина на ХХ век - http://uacg.bg/?p=180&l=1&id=2701&f=1&dp=17

Автореферат - http://uacg.bg/filebank/att_12949.pdf

Рецензии на:

проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев - http://uacg.bg/filebank/att_12950.pdf

доц. д-р арх. Ясен Кьосев - http://uacg.bg/filebank/att_12951.pdf

Становища на:

Ст.н.с. I ст. д.а.н. арх. Маргарита Коева - http://uacg.bg/filebank/att_12952.pdf

Проф. д.с.н. Майя Грекова - http://uacg.bg/filebank/att_12953.pdf

доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова,

научен ръководител - http://uacg.bg/filebank/att_12954.pdf

СТАНОВИЩЕ

за

дисертацията на арх. Анета Николова Василева

Българската архитектура през втората половина на ХХ век.

Външни влияния и развитие на идентичността

с научен консултант проф. д-р арх. Георгий Станишев

за присъждане на научната степен „доктор”

към Катедрата „Теория и история на архитектурата”, Архитектурен факултет

в Университета по архитектура, строителство и геодезия – София,

в професионалното направление 5.7. „Архитектура, строителство и геодезия”, съгласно акредитацията на Националната агенция за оценяване и акредитация

от д-р арх. Любинка Стоилова

Това становище е изготвено във връзка със защитата на дисертациите на арх. Анета Василева и на арх. Емилия Кълева, насрочена за 20.03.2017 г., Пристъпих към него след подробно запознаване с двата труда и авторефератите към тях от позициите на историографския си опит върху архитектурата и градоустройството на ХХ в. в страната и в чужбина през последните тридесет години. Поради отсъствие от страната, не мога да представя становището си лично.

Темата на двете изследвания – архитектурата в България през втората половина на ХХ век, е много актуална. Нещо повече, и двете авторки съзнават мисията си за извеждане на изследователските резултати като фундамент за спешната оценка и опазване на разглеждания пласт от българската култура, силно подценяван и поради това подложен на сериозен риск през последното десетилетие.  

В този смисъл е обяснимо обвързването на двете изследвания в общ пакет.
Но целите на двете разработки не се покриват напълно и следователно методологичните подходи не могат да бъдат идентични.

От първия труд се очаква да установи времевата адекватност на българската архитектура в условията на социалистическото общество и да дефинира постигнатата специфика/идентичност в контекста на глобалните процеси през втората половина на ХХ в.

Вторият труд е поставен като своеобразно доразвитие на темата, от него се очаква: - да се съсредоточи върху опазването на въпросния архитектурен пласт; - въз основа на историята на опазването да извлече йерархия от критерии за диференциация на цялото ветрило от явления и съвременна система от критерии за оценка на това културно наследство.

Общото ми впечатление е, че и двете дисертантки са работили систематично; събрали са нужния обем информация, формулирали са съответни автентични тези, подкрепили са ги доказателствено и са направили необходимите обобщения.

Арх. Василева прави обзор на процесите през разгледания период в глобален и в локален мащаб, извела е подходящи аналогии и собствени тези за специфичния им прочит на местна почва. Нейната основна задача е не толкова да изчерпи всички архитектурни проявления, колкото да идентифицира реперите на архитектурното развитие, своеобразните местни върхове на архитектурно творчество.

Арх. Кълева разглежда състоянието на обекти от втората половина на ХХ в., обобщава емпиричния опит при тяхната поддръжка и степен на опазване в страната, както и международния опит при съвременното опазване на недвижимото културно наследство; формулира подходящите политики в тази сфера.

И двете дисертантки демонстрират местен и международен опит, както и безспорни умения за самостоятелна изследователска работа.

От двата труда ще се спра по-подробно на изследването на арх. Анета Василева, което е по-близко до личното ми изследователско амплоа в полето на историографията. По-краткият ми опит и авторитетните автори в областта на опазване на културното наследствоство на представените оценки за труда на арх. Емилия Кълева ме респектират да се въздържа от по-нататъшния му анализ.

Ръкописът на арх. Анета Василева впечатлява с обема си, с амбицията и последователността на авторката.

Изложението е структурирано ясно и изведено логично през въведение, три глави и заключение в обем от 275 печатни страници. Съществено допълнение са четирите приложения, синтезиращи огромен фактологичен масив, на който стъпват авторовите тези, на още 225 печатни страници (общ обем от 505 печатни страници, или 370 стандартни машинописни, 347 илюстрации). Както сравителните хронологични таблици, третиращи глобалните политически, икономически, културни и архитектурни явления, и техните културни аналози в социалистическа България, така и хронологичните наративи на културните и архитектурните процеси в страната през поставения период, са с безспорна познавателна и инструментална значимост. Специално внимание заслужава и четвъртото приложение с подробни архитектуроведски анализи на архитектурни обекти и комплекси, които осветляват допълнително синхронно-диахронната панорама на архитектурното равитие. Тази комбинация от приложения освобождава основното изложение от детайлите на историческия и културен контекст. Тя е приносна база не само за обсъждания дисертационен труд, а и за всеки изследовател, който занапред би посегнал към проблемите в българската култура през втората половина на ХХ век.

Пътят на авторката към заявената цел и произтичащите задачи е извървян методично, с голяма степен на подробност, с грижливо подбрани и внимателно разчепкани извори; с добре селектиран и коректно поднесен илюстративен материал, с акуратно разработен научен апарат.

Съдържателно основният текст е много добре композиран; явленията са изложени с дълбоко разбиране и анализ на публикациите по темата у нас и в чужбина. Избраният подход и съответният пакет от задачи са резонни – да се проследят глобалните явления чрез представяне на иманентната им философия и чрез хронологията на тяхната интерпретация в България; да се изявят местните търсения на идентичност като непрекъснат процес през целия ХХ век, дължащ се на специфичната историческа съдба на страната.

Основната хипотеза е автетична и многопластова - а именно: - българската социалистическа култура, респективно архитектура, е само привидно изолирана; - тя търпи външни алтернативни (вертикални и хоризонтални) влияния от „центъра-майка” и от други периферни явления, превърнали се от локални в глобални; - местната идентичност е комплексен резултат от следването на иновативния код на модерността, усвояването на разнородните външни влияния и преплитането им с локалната култура и традиция. Специфичният краен резултат, овладяващ със завидна зрялост и толерантност видимите противоречия между основните компоненти (идеология, външни влияния и местна специфика) е наречен „хибриден регионализъм” и е носител на особена ценност.

Тази хипотеза е изведена последователно и защитена задълбочено от арх. Василева.

Аксиоматична истина е, че творбите на всяко изкуство изразяват идеите на създалата го култура. Те са исторически конкретни и поради това анализът и разбирането им следва да се постигат в собствената им исторически конкретна понятийна система. Поради това, намирам за правилен избрания подход след диахронния преглед на глобалните и местните архитектурни явления чрез техния собствен терминологичен апарат в третата глава, да се обобщи йерархията от ценности на близкото архитектурно минало през призмата на съвременния културологичен дискурс. Тук прозира тезата на Валтер Бенямин, Пиер Нора и Умберто Еко, че културата е механизмът чрез който всяка общност йерархизира системата от критерии за оценка на собствената си памет. Логично в началото е разработен речник на основните актуални понятия. Логично се достига и до изявата на сакралното като архитектура на властта, както и до формулиране на специфичните постижения и достойнства като собствена идентичност на архитектурата в България от втората половина на ХХ в. Направено е прозорливо обобщение за самоналожените граници на архитектурните алтернативи, избягване на крайностите и постигане на балансиран резултат чрез умело „опитомяване” на тоталитарните догмати и силните външни влияния.

Заключението генерализира приносите на цялото изследване. Тук съществен е изводът, че т. нар. критичен регионализъм, т.е. средовите интерпретации на местната традиция и националната специфика, се развива в лоното на глобалната модерност на ХХ век. Омиротворяващо звучат разсъжденията за перспективите на развитие чрез мисловно овладяване на символните призраци от миналото и опазване на материалните им резултати.

В заключениие, трудът на арх. Анета Василева демонстрира впечатляващи умения за самостоятелна работа при постановката на проблема, при анализа на научни текстове, при интерпретацията на архитектурни проекти и обекти, и особено при последователното формулиране на собствените авторови тези. Поднасянето на сполучливо подбран тематичен цитат в началото на всеки раздел е вдъхновяващ маниер да се изрази лично отношение към проследяваните по-конкретни проблеми. Той показва вкуса на авторката към оригиналност, но и чувствителността й да вниква емоционално в изворовите текстове. Цялостното визуално оформление на крайния резултат е забележително.

На фона на постигнатите безспорно високи научни качества, ще си позволя няколко бележки.

Доколкото разглежданият времеви обхват в развитието на социалистическа България след 1944 г. до края на ХХ в., се окачествява и като тоталитарен режим, би следвало да се отчете, че той започва не веднага след 09.09.1944 г., а от декември 1947 г. Дотогава страната се развива в условията на народна демокрация, многопартийна система и коалиционно ОФ правителство. Проектите и строежите от този период носят все още белезите на предвоенния модернизъм и представляват естествен преход от старата към новата естетическа система.

Преосмислянето на архитектурните явления на ХХ век протича в глобален план от края на 80-те и началото на 90-те години. Многопосочен принос в теоретичен и инструментален план чрез съставяне на международен регистър, провеждане на редица научни събития, представяне на образци на адаптация и публикации има Международната оргиназиция за документиране и консервация на сгради, забележителни места и паметници на Модерното движение ДОКОМОМО Интернешънъл. От края на 1990те години сходни преоценки се осъществяват и в рамките на международния научен комитет за наследството на ХХ век към международната организация ИКОМОС. 
Тези съображения в никакъв случай не уронват цялостта и ценността на дисертацията, но могат да бъдат взети предвид при по-нататъшни занимания в избраното изследователско поле.
От друга страна, неизбежно е различните поколения да имат различен поглед върху явленията и оттам технитекритерии и оценки да се различават. Но всяка оценка на близкото минало съдържа рисковете на явна или имплицитна критика към участвалите в процесите професионалисти. Оттърсването от тоталитарното единство, толерантността към различията, благоприятстват разнообразието на съвременния свят. При днешните относително оскъдни и предпазливи интерпретации на архитектурата в социалистическа България, това разнообразие обогатява професионалната литература и култура.
Трудът на арх. Анета Василева е сериозен опит за изчерпателна история на архитектурата в България от втората половина на ХХ век, който заслужава адмирации.
Авторката си е поставила свръхзадача - по обем и подцели тя далеч надхвърля изискванията към "малките" докторски дисертации, в които обикновено се въвеждат допълнителни времеви или тематични рамки за редуциране на обема и проучвателските усилия. Напротив, в този случай научният резултата е многопластов и предоставя широка база за множество други изследвания по темата - не само в архитектурознанието, но и в други сфери на изкуствознанието, антропологията и културологията.
От такава пизиция спокойно мога да уверя, че в подстъпа си към защитата на своята изследователска монография арх. Анета Василева е достигнала респектираща научна висота. Без съмнение, този труд трябва да бъде представен пред по-широка публика в най-скоро време.

Позволявам си да препоръчам на научното жури да присъди на авторката образователната и научна степен „доктор”.

София, 12.03.2017 г. д-р арх. Любинка Стоилова

"В ПАМЕТ НА ФРАНК ЛОЙД РАЙТ" - "IN MEMORY OF FRANK LLOYD WRIGHT"

Франк Лойд Райт има отдавна почитатели в България.
Къщата над водопада бе неподражаем извор на вдъхновение за поколения български архитекти.
For long time architect Frank Lloyd Wright has got fans in Bulgaria.
His Fallingwater villa was an inimitable source of inspiration 
for generations of Bulgarian architects.
При социализма - като време на победилия колективизъм, той беше представян от преподавателката по естетика в архитектурния факултет - проф. Елена Христова, като индивидуалист солипсист, въплъщаващ американски влияния, към които трябва да се отнасяме внимателно. 
Нямаше как да бъде напълно отхвърлен неговият талант, или да бъдат зачеркнати пиететът му към природата и още по-малко изключителните му сгради, органично вписани в архитектураната и природната среда.
Почитта към духа на мястото съвпада с домораслите идеи през 1960-те и 1970-те години в България за респект към традицията, историята и естествените строителни материали.
Under socialism, as a time of victorious collectivism, he was presented by Elena Hristova, a professor of aesthetics at the State Faculty of Architecture, as an individual solipsist, embodying American influence, which we must treat carefully.
However, there was no way his talent to be totally discarded,
or to strike through his piety of nature and even less his extraordinary buildings, organically inscribed in the architectural and natural environment.
His relief of the spirit of the place coincides with the domestic ideas in the 1960s and 1970s in Bulgaria to honor tradition, history and natural building materials.
След като сталинският период на култ към личността с възпяващите го лапидарни архитектурни форми на т.нар. "соцреализъм" е заменен от връщане към свободното творчество на следвоенния модернизъм, 
в България се появяват чудесни творби.
Немалко от хотелите из цялата страна са вдъхновени от идеите на органичната архитектура на Ф.Л. Райт, които проникват въпреки желязната завеса.
Since the Stalin period of cult to the leader's personality with the lapidary architectural forms of the so-called "Socialist realism" has been replaced by a return to the free creativity of postwar Modernism, wonderful works appear in Bulgaria.
Many hotels all over the country are inspired by the ideas of the organic architecture of Frank Lloyd Wright, which penetrated despite the iron curtain.

Един от първите примери и върхове на това творчество е хотелът на Балкантурист "Янтра" във Велико Търново (1959).
Той е проектиран от архитектите Емил Димчев, Цветан Коланджиев и Христо Павлов - тогава служители на държавната Централна архитектурна проектантска организация (ЦАПО), впоследствие преименувана на "Главпроект" - ковачницата на представителната архитектура из цяла България.
One of the first examples and a peak of this trend is the 'Yantra' Balkantourist Hotel in Veliko Tarnovo (1959).
It was designed by the architects Emil Dimchev, Tsvetan Kolandzhiev and Hrosto Pavlov, thben employees at the state Central Architectural Design Organization (TsAPO). later renamed into 'Glavproject', which was the forge of representative architecture all over Bulgaria. 

Аксонометрична карта на Велико Търново, изработена от арх. Теофил Теофилов и Илия Лефтеров

Axonometric map of Veliko Tarnovo elaborated by architects Theophil Theophilov and Ilya Lefterov

Разположен на стръмния скат на брега на р. Янтра точно срещу крепостта Царевец от средновековната столица на Второто българско царство, където през 1908 г. е обявена независимостта на българската държава, хотелът преодолява майсторски сложната конфигурация на терена и огромната денивелация. 
Situated on the steep slope of the Yantra River just opposite Tsarevets Fortress from the medieval capital of the Second Bulgarian Kingdom, where in 1908 the independence of the Bulgarian state was declared, the hotel skillfully overcomes the complex configuration and the huge displacement of the terrain.

Откъм пл. "Велчова завера" обемът с главния вход е на 4-5 етажа, но пълзейки по ската, от другата страна сградата е вече на 6-8 нива. Високите цокли, придаващи особена стройност на комплекса, са облицовани с местен камък и водят диалог с отсрещната средновековна крепост. Еркерите и дълбоките стрехи на четирискатните покриви са недвусмислени реплики на традиционната балканска къща. Контрастите между различните обеми, третирани различно - с каменна облицовка и бяла гладка мазилка, създават допълнителна динамика на композицията.
From the 'Velchova Zavera' square, the volume with the main entrance is 4-5 storey high, but crawling on the river bank, on the other side the building is already at 6-8 levels.
The high retaining walls, which impart particular slimness to the complex, are with local stone revetment and lead a dialogue with the opposite medieval fortress. The protruded parts and the deep eaves of the sloped roofs are unmistakable replicas of the traditional Balkan house. 
The contrasts between different volumes treated differently - with stone tiling and white smooth plaster, create additional dynamics of the composition.

Ключов момент в сюжетното развитие  на сградата представляват мощният вертикален обем на стълбата - като връзка между всички нива с различни функции, и ресторантът - с панорамна тераса, откриваща широк поглед към меандрите на река Янтра и към извора на родолюбиво вдъхновение - хълма Царевец.
В ресторанта не липсва характерната за онзи период декоративна украса с части от предмети на традиционния местен бит, като дърворезбени мебели, грънчарски аксесоари, камина, арки, сграфито пано с подходящ сюжет. 
A key moment in the storyline structure of the building is the powerful vertical staircase volume - as a connection between all levels with different functions, and the restaurant with a panoramic terrace, revealing a wide view towards the meanders of Yantra River and to the spring of patriotic inspiration - the Hill of Tsarevets.

  

Надвиснал мощно над реката, хотелът претворява безусловно талантливо кредото на органичната архитектура и духа на къщата над водопада на Франк Лойд Райт.
Hanged powerfully over the river, no doubt the hotel transforms talentedly the credo of the organic architecture and the spirit of the Falling water villa by Frank Lloyd Wright.
Строежът на хотел "Янтра" е завършен през 1959 г.
В навечерието на откриването му тримата автори на проекта научават за смъртта на Франк Лойд Райт (09.04.1959).
Ентусиазирани от настъпилия априлски повей в доскоро скованата от идеологически клещи родна творческа атмосфера, те поставят паметна плоча в сутерена на сградата с надпис
"В ПАМЕТ НА ФРАНК ЛОЙД РАЙТ".
The construction of 'Yantra' Hotel was completed in 1959.
On the eve of the opening, the three designers learned about the death of Frank Lloyd Wright (April 9, 1959).
Enthusiastic about the 'April Breeze' as a partial lightening of the native creative atmosphere, which until recently was suffocated by ideological pliers, they put a memorial plaque in the basement of the building with the following inscription:

"IN THE MEMORY OF FRANK LLOYD WRIGHT".
Този таен жест на възторг пред един представител на американската култура е разкрит много скоро и посечен без колебание. 
Освен, че плочата е премахната, тримата архитекти са уволнени от държавния проектантски институт "Главпроект".
След известно изгнание те са възстановени на работа. 
Но случилото се е знак, че свободата на духа е по-скоро декларативна, а творческите полети следва внимателно да се прикриват зад утвърдени идеологеми. 
This secret gesture of respect to a representative of American culture is uncovered very soon and slashed without hesitation. 
In addition to removing the plaque, the three architects are fired by the administration of the state design institute 'Glavproject'.
After some exile, they are restored to work.
But the incident is a sign that freedom of spirit is rather declarative and creative flights should be carefully concealed behind established ideologemes.

Случката ми бе разказана лично от арх. Цветан Коланджиев (30.09.1925 - 12.06.2005), когото интервюирах през 1995 г. във връзка с биографията на арх. Нено Ямантиев. 
Като непоклатима мощна скала арх. Коланджиев седеше тържествено в един фотьойл без да помръдне и бавно, без жестове, премерваше деликатно всяка фраза от своя цветист разказ, сякаш за да бъде всичко точно както някога и да не пропусне нито един автентичен детайл. Съжалявам, че тогава не направих звукозапис.

След промените, през 1990-те години се говореше, че ще възстановят паметната плоча. Дано паметта за тази паметна плоча от времето на тоталитаризма не потъва в мълчание и забрава.
Любинка Стоилова

This story was told to me personally by Tsvetan Kolandzhiev (Sept. 9, 1925 - June 6, 2005), whom I interviewed in 1995 in connection with the biography of architect Neno Yamantiev.
As an unshakable powerful rock, architect Kolandzhiev was sitting solemnly in an armchair without moving, and slowly, without gestures, he gently measured every phrase of his exuberant narrative as if to be just so and without missing any authentic detail.
I am sorry I did not make an audio record then.
After the 1989 changes, it was said that the memorial plaque from the hotel's basement will be restored, but on-the-spot verification found that the intention had not been realised.
May the memory of this memorial plaque from the totalitarian time not sink into silence and oblivion.
narrated by Ljubinka Stoilova


Четиризвездният Гранд-хотел "Янтра", закупен през октомври 2004 г. от собственика на фирмата "Роял Холидей" Стефан Шарлопов (1962-2018) от предишните собственици РМД "Янтра Турс" и "Интеролимпиконстар" ООД. Проектът за реконструкция и реновиране е на арх. Красимир Джеджев, изпълнен от софийската фирма "Агро Груп Екзат".

The four-star Grand Hotel "Yantra" was purchased in October 2004 by the owner of the company "Royal Holiday" Stefan Sharlopov (1962-2018) from the previous owners, i.e. RMD "Yantra Tours" and "Interolympiconstar" Ltd. The project for reconstruction and renovation was designed by architect Krassimir Dzhedzhev and elaborated by the Sofia company "Agro Group Exat".

http://econ.bg/Новини/Четиризвезден-обновен-хотел-отваря-врати-във-Велико-Търново_l.a_i.93372_at.1.html

Франк Лойд Райт - самотният герой / Frank Lloyd Wright - The Lonely Hero

150th anniversary of the birth of one among the best architects 
of the 20th century in the universe 
150 години от рождението 
на един от най-добрите архитекти на ХХ в. във вселената

Frank Lloyd Wright

08.06.1867, Richland Center, Wisconsin, U.S. 

09.04.1959, Phoenix, Arizona, U.S.
Франк Лойд Райт

08.06.1867, Ричланд сентър, Уисконсин, САЩ

09.04.1959, Феникс, Аризона, САЩ

https://en.wikipedia.org/wiki/Frank_Lloyd_Wright
https://www.dezeen.com/2017/05/20/top-events-celebrating-frank-lloyd-wright-150th-birthday/?li_source=LI&li_medium=bottom_block_1

The most charming among Frank Lloyd Wright’s famous prerie houses is

Robbie House in Chicago, Illinoys (1906)
Най-чаровната от знаменитите прерийни къщи на Ф. Л. Райт
къщата на Роби в Чикаго, Илинойс (1906) 

https://www.dezeen.com/2017/06/05/robie-house-frank-lloyd-wright-150-anniversary-prairie-style-20th-century-architecture-usa/

The best illustration of his credo of organic architecture is the Fallingwater villa, Mill Run, Pennsylvania (1937).

Най-добрата илюстрация на неговото кредо за органичната архитектура е Вилата на водопада, Мил Рън, Пенсилвания (1937)

In 2000, Fallingwater was named "The Building of the 20th centurty"

in an unscientific "Top-Ten" poll taken by attendies of the AIA annual convention in Philadelphia.

On that list, Wright was listed along with many of the other greatest architects in USA but he was the only one who had more than one building on the list. 

The other three buildings were Guggenheim Museum, the Frederick C. Robie House and the Johnson Wax Building.

През 2000 г. вилата над водопада бе обявена за "Сградата на ХХ век"

в една ненаучна класация "Топ-тен", проведена между участниците в годишната сбирка на Американския институт на архитектите във Филаделфия.

В този списък Райт е включен наравно с много други големи архитекти в САЩ, но той е единственият с повече от една сграда.

Другите три сгради са Къщата на Фредерик Роби, Сградата Джонсън Уокс и Музеят Гугенхайм.

 

Frank Lloyd Wright at 150: Unpacking the Archive

Exhibition review by Louise Noelle, DOCOMOMO International

DATE: 27/7/2017 -  https://www.docomomo.com/events?sec=3&id=534