Милка Чернева е била дете на разведени родители. Бащата – Иван Димитров Чернев, като земеделски функционер е бил в лагер след 9.09.1944 г., но е оцелял, въпреки тежките условия и е живеел във Варна.
Майката – Мария Кесарова Хорозова, е завършила медицина в Мюнхен и е била гинеколог във Варна.
Милка разказваше, че е помагала на жените (най-често туркини), които са се преглеждали при нея почти без пари. Сама е отгледала двете си деца – дъщеря Милка (р. 1927) и син – Димитър (р. 1930).
Това е буржоазният й произход, заради който е била преследвана още като студентка по архитектура.
След женитбата си с д-р Емил Близнаков, тя се заселва в апартамента на ул. "Цар Шишман" в София. Не се е разбирала особено със свекърва си.
Милка е била човек свободолюбив и непокорен, което не се е харесвало нито на властта, нито на нейната свекърва, която - вероятно заради дейностите на съпруга си, е била добре поставена пред народната власт.
Същевременно, заради същия този буржоазен произход Милка е била под прицел още в Политехниката.
През 1998 г., когато Милка Близнакова гостува за по-дълго в нашия дом в София, тя прекарваше по цели дни да чете досиетата - своето и на баща си от ДС.
Вечер, когато се върнеше, беше като попарена от измислиците, с които се бе сблъсквала през деня.
Понякога разказваше, че в апартамента на ул. "Шишман" тя и съпругът й са канели приятели и някой, който е владеел добре английски език е превеждал на глас забранени книги, внесени от чужбина, като "Котка върху горещ ламаринен покрив" от Тенеси Уилямс.
Разбира се, притокът на външни посетители е бил веднага докладван където трябва, а понякога и между гостите са попадали приказливци, които са донасяли какво се прави зад вратата на апартамента им.
Гнусните измислици за лекото поведение на Милка са сътворени вероятно след бягството на семейството от страната и поради нейното свободолюбиво и предизвикателно поведение към безграбначните и доносниците.
Бягството им е било осъществено наистина по време на екскурзия от кораб в Марсилия. Те са пътували като непознати под различни фамилни имена, тя - с бащината си фамилия.
Не знаем как точно се е измъкнал д-р Емил Близнаков, но Милка Чернева, която бе морско чедо и много добър плувец, е скочила по тъмно от палубата в морето заедно с още една българка и е преплувала разстоянието до брега.
Мокри и боси са бягали панически и са се крили в някаква гора до зазоряване. После са се придвижили някак до мястото, където е била срещата с д-р Близнаков.
Корабът е чакал на пристанището един час след разписанието си, търсили са ги, и накрая е тръгнал без бегълците.
Доколкото разбрах от братовчедка й Любка, Мила е имала братовчед по бащина линия в Марсилия, който вероятно е помогнал първоначално. Изглежда и братът на Милка - Митко, е пристигнал, за да им съдейства.
Посрещнал ги е с думите: "Ако си мислите, че тук парите растат по дърветата, връщайте се още сега".
Как точно са се устроили в Париж, не зная и не съм се сещала да питам.
Поради образованието на майка й, Милка е знаела добре немски език, но нито дума френски. Помня, че разказваше, че първата Нова година са посрещнали с мъжа си сами в чуждия град в хотел и са пили шампанизирано вино в платмасови чаши.
Въпреки оскъдицата, семейството прекарва две години в Париж преди да събере пари, за да замине за САЩ. Милка е работела в архитектурно ателие и бе понаучила френски език.
След пристигането си в САЩ се настаняват при американски приятели на д-р Емил Близнаков. Милка не е знаела и английски език.
Не помня точно къде са живеели, но е било близо до Ню Йорк, защото тя разказваше, че е пътувала с влак всеки ден по 1-1,5 часа до града, където е работела в проектантско ателие, а вечер - обратно.
По-късно е правела докторантура в Колумбийския университет, Ню Йорк (1967-1971) и пак е пътувала с влак от местоживеенето си до университета. От 1972 до 1974 г. е преподавала в Тексас. Вероятно там са живеели с д-р Близнаков.
Доколкото ми се струва, едва след това се развеждат.
Една от причините за развода им, според нея, е било силното желание на д-р Близнаков да се се посвети само на научните си изследвания.
Така пътищата им се разделят.
Милка заминава за Вирджиния, където сама се занимава с проектиране и строително предприемачество, и едновременно преподава в Техническия институт и щатски университет в Блексбърг, Вирджиния.
Построява една къща по свой проект, продава я и с парите изгражда друга къща в Блексбърг, на Tall Oaks Drive, където живя до последния си ден.
Къщата бе на два етажа и с гараж – умело проектирана на полунива, така че от улицата се виждаха само покривът и един притаен между храстите етаж – почти без прозорци. Помещенията се разгръщаха с широкото си остъкляване към благоприятното изложение и градината, състояща се от трева и високи дъбове. Дневните части на полунива едно спрямо друго преливаха една в друга, а вътрешната стълба водеше надолу и нагоре към спалните и кабинета. Трите зони в дневната част – кухнята, столовата и дневната бяха наредени около камината – единственото място, където имаше български традиционни предмети (най-вече възглавници). По стените имаше най-различни картини, някои от които рисувани от самата нея на младини.
Другото обзавеждане бе много модерно и елегантно – Роял Stainway, стъклена маса за хранене - унекален авторски проект, кожени фотьойли – модел Marcel Breuer, Ludwig Mies van der Rohe, лежащият фотьойл на Ле Корбюзие в къта с телевизора – всички с никелирани тръбни конструкции. Стелажите в кабинета бяха претъпканr с книги, каквито тя непрекъснато подаряваше на университетската библиотека и на приятели, но пристигаха нови – като подаръци или за рецензии.
Преподаваше, поддържаше тесни контакти със студентите и колегите си. Пишеше статии. Участваше в международни научни конференции. Пътуваше. Най-много от времето и усилията си бе посветила на основания от нея международен архив на жените в архитектурата - управление, привличане на средства, подреждане и превод на материалите, информационни материали за новите постъпления и редактиране на бюлетина.
Беше страстен почитател на музиката, особено на операта – казваше, че това е нейната църква. Имаше приятели музиканти. Два пъти в годината организираше концерти в дома си. Есенният концерт обикновено съпътстваше годишната конференция на Междунаридния архив през октомври. По това време домът й бе пълен като хотел с гости от цял свят – участници в конференцията.
Тя имаше много приятели – не само в САЩ, и в цяла Европа. Най-близки й бяха унгарците в Блексбърг, избягали в САЩ през 1956 г.
Имаше един стар и верен автомобил – Мерцедес, който шофираше смело навсякъде, дори и доста след като се пенсионира. За неговата изправност се грижеше един унгарец – Габор.
Тъй като в Америка без автомобил човек е загубен, след като престана да може да шофира сама, редовно й се обаждаха приятели, с които ходеше да пазарува за цяла седмица.
Въобще, те не я изоставиха до последния й ден, когато заедно с Дейвид бяха ходили да гласуват и до магазина.
Въпреки че бяха разделени, Милка разказваше, че с бившия си съпруг са останали приятели. Говореха си по телефона. Той й беше и медицински консултант. Тя пък изслушваше неговите разкази за изследванията му. Той беше откривател на коензим Q10
Милка беше много твърд човек и не обичаше да занимава другите със своите тревоги. Въпреки това, след смъртта на д-р Емил Близнаков (2003), тя беше подтисната и не така жизнерадостна както преди.
Нейният брат – Димитър Иванов Чернев, който беше избягал от НРБ преди нея, живееше също в САЩ.
Занимавал се е с научни изследвания. Но и той вече е покойник.
Неговите деца и племенници на Милка живеят също в САЩ.
Сведения за д-р Емил Близнаков, съпруг на Милка, получихме от Димитър Димитров, физик
Един от пионерите в изследването на CoQ10 е световноизвестният американският учен от български произход, покойният вече д-р Емил Близнаков, роден в с. Камен, общ. Стражица., По молба на негови американски приятели и колеги в момента превеждам бестселърът през 1986 г.на д.р Близнасов книгата му "Чудният нутриент коензим CoQ10". Проучих биографията на д-р Близнаков, като биографични бележки ще бъдат написани в предговора на книгата.
Възрастната жена от Горна Оряховица, която първа ми писа, ми каза че ще прави постъпки да поставят паметна плочана къщата където е живял. А защо не и на гимназията която е завършил. Дано е жива баба Елена, да стори това.
Ето текста на съобщението публикувано от неговите колеги и приятели:
В ПАМЕТ НА Д-Р ЕМИЛ БЛИЗНАКОВ ОТ
НЕГОВИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ
С дълбока скръб съобщаваме за смъртта на д-р Емил Г.Близнаков в началото на септември
2003 г в Pompano Beach, FL.
Д-р Близнаков е получил докторска степен от Медицинската академия в София, България, специализирайки медицинска микробиология, имунология и обществено здраве. Той емигрира в САЩ през 1961 г., започвайки като старши изследовател в New England Institute, CT и стана негов
президент в 1976 г.
След това той премина в Lupus Reasearch Foundation, Rockville, MD, като е негов президент от 1981 до 1988 г. Д-р Близнаков е привлечен от възможната роля на коензим Q10 за човешкито здраве, в началото на своята кариера, особено по отношение на неговите свойства повишаващи имунитета,
и посвещава по-голяма част от живота си на изследването на коензим Q10.
Той има много публикации и няколко книги, което му прави чест. Негова книга върху
коензим Q10, публикувана в 1986 г. (Bantam), бе бестселър който съдържа голямо
изобилие от информация. Д-р Близнаков беше световно признат авторитет по
коензим Q10. Ние с умиление ще го запомним, като истински приятел, човек с
голям интелект и чувство за хумор. Този, който го познава добре, силно ще
почувства отсъствието му, а неговата смърт е голяма загуба за науката, особено
в областта на коензим Q10.
Hemmi N. Bhagavan, Lancaster, PA 17602
и Raj K. Chopra, Tishcon Corp., Westbury, NY 11590
Ето и статия за значението на коензим Q10
