Документалният филм с това заглавие и режисьор Адела Пеева бе излъчен на 21.07.2022 г. по Канал 1 на Българската национална телевизия.
Той е посветен на филмовите режисьори Ирина Акташева (1931-2018) и Христо Писков (1927-2009). Ценен е с това, че в серия от интервюта на известни актьори, оператори, режисьори и кинокритици се пресъздава атмосферата в българското кино от 1960те години чак до политическите промени в края на 1980те.
Възпитаници на Московската филмова школа в края на 1950те години, двамата режисьори дебютират в България с пълнометражния филм "Понеделник сутрин". Този естествен киноразказ, за освободено от идеологически задръжки и морални предразсъдъци момиче, което скандализира комунистически верноподаните си колеги - работници, е повлиян от вълната на неореализъм във френското кино от началото на 1960те и завършен през 1965-66 г.
Макар да блести с кастинг от именити български актьори на онова време и с главозамайваща свобода на изказа и актьорката игра, или пък точно заради това, филмът е спрян през следващите 23 години. Така е подсечена кариерата не само на двамата режисьори, но и на изпълнителката на главната роля - актрисата Пепа Николова (23.12.1946 - 26.09.2006).
След няколко други знакови творби на Ирина Акташева и Христо Писков като "Смърт няма" (1963), "Като песен" (1973), "Слънчев удар" (1977) и "Лавина" (1982), през 1988 г. под влиянието на Перестройката, филмът "Понеделник сутрин" е показан за кратко, без реклама и в периферни киносалони в няколко български града.
Тази безславна ретроспекция травмира допълнително авторите и се възприема от тях като eксхумация и второ погребение на творбата (по думите на самата Акташева).
Сигурно буди недоумение защо един архитект се занимава подробно с този филм.
Интересът ми е продиктуван не само от протичащото напоследък преосмисляне на архитектурното творчество от същия период на т. нар. "Априлски повей" - на известно разкрепостяване на професионалния език след смъртта на Сталин (1953) и заклеймяването на сталинизма и култа към личността.
В много по-голяма степен интересът ми е продиктуван от местата, на които се развива филмовото действие в град Русе - свързани с двама български архитекти, чиято съдба е доста сходна с тази на двамата режисьори, и на актрисата Пепа Николова.
Това са архитектите Иван Бояджиев и Йордан Бояджиев.
Нищо друго не свързва двамата архитекти, освен идеологическото време, прекършило техния естествен творчески път, и мястото на тяхното творчество - град Русе.
Друго важно сходство е страстната им преданост към архитектурните форми на европейския модернизъм.
Главната героиня във филма работи в една бригада, която е провъзгласена за бригада за комунистически труд. Приятелска разпивка по този повод се организира в един ресторант на открито. Това е плоският покрив-тераса на някогашната експресивно модерна речна ж.п. гара в Русе, проектирана от арх. Иван Бояджиев (проект 1929 г.).
https://exhibition.docomomo.com/items/show/19377
Докато функционира, Речната гара в Русе има бюфет-ресторант.
Очевидно, идеята за елегантното модерно присъствие е била все още жива през 1960те години, когато се снима филмът "Понеделник сутрин", защото част от действието се развива именно на нейния покрив-тераса, представен като ресторант.
Речната ж.п. гара отдавна не работи като гара. До 2015 г. тя все още действаше под формата на ресторант в партерната част.
Днес вече и тази роля й е отнета. Пустее изоставена и забравена.
Кръглата покривна извивка в ъгъла на централния по-висок обем е предназначена за часовник, какъвто е изобразен на авторовия чертеж на челната фасада към площада.
Така и не успях да намеря снимка, на която да има часовник.
Тук-там все още прозират предишните модерни достойнства на сградата, но докога?!
Вероятно, ако се адаптира към нова функция, бившата Речна ж.п. гара ще заживее нов живот.
Друго място на действие във филма "Понеделник сутрин", свързано с модерната архитектура в Русе, е сладкарница "Куба". Неин проектант при разведряването на творческата атмосфера в началото на 1960те години е арх. Йордан Бояджиев.
Създадена малко след обявяването на независимост на "Острова на свободата" (1959-61 г.) и в унисон с критичното отношение на нейния водач Фидел Кастро към сталинските методи на управление, сладкарницата изглежда авангардно за времето.
"Всички елементи са изработени по детайл и специални поръчки. Стените са с грапава мазилка, апликирани с продълговати, разноцветни керамични плочки. Аплиците с форма на сомбреро се състоят от керамично конусовидно ядро и периферия, изплетена от ракита..."
Големи прозоречни витрини осветяват щедро интериора и създават широка визуална връзка с главната улица. Пред тях има висящи конусовидни керамични цветарници.
"... В салона около триъгълните гетинаксови маси са наредени табуретки и дивани, облечени с червена и черна кожа. Щандът е с особена вълнообразна форма и пред него има колони, облепени с разноцветни керамични плочки.....
Във вътрешния салон се сервира, а бар-плотът е на самообслужване."
Вероятно именно поради атмосферата на сладкарница "Куба", която съвпада с новаторския дух на филма, режисьорите са я избрали за момент от самотния размисъл на главната героиня.
Днес интериорът на тази сладкарница не е в автентичен вид и наименованието й е друго. В по-добрия свят са се преселили режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, и актрисата Пепа Николова.
Малко се знае и за дизайнера на сладкарницата - арх. Йордан Бояджиев, който също не е между живите. Поради предаността към идеите на модернизма и творческата независимост, и той не е бил между фаворитите на официалната власт.
Паметта за филма "Понеделник сутрин" и прекъснатия творчески полет на неговите създатели, се съживява от документалния филм на Адела Пеева "Мълчание с достойнство".
Индиректно този филм съживява и делото на двама архитекти от различни поколения, но със сходно творческо кредо - Иван Бояджиев и Йордан Бояджиев.
За да се популяризира техния творчески почерк след дълъг период на обгърналото ги мълчание, тук добавям още две творби на тези архитекти.
И до днес повечето публикации върху история на българската архитектура приписват авторството на Дома на железничарите и моряците само на арх. Атанас Делибашев (1903-1978) - активен в строителството на транспортни обекти след като завършва архитектура във ВТУ Мюнхен (1928). През втората половина на ХХ в., той е преподавател в катедрата по промишлени сгради в Архитектурния факултет на Висшия строителен институт София (1951 г. - гл. асистент, 1953 г. - доцент, 1958 г. - професор и ръководител катедра). През 1961-1964 г. е Декан на Архитектурния факултет.
Името на арх. Иван Бояджиев се споменава като негов съавтор само в една вестникарска публикация от 1935 г., посветена на проекта на Дома. След войната архитектурните му занимания потъват в тишина.
През 1996 г. моето съобщение, че и той е съ-проектант на сградата на Профсъюзния дом на железничарите и моряците https://www.academia.edu/37715325, бе посрещнато с пренебрежителна насмешка, позоваваща се на утвърдената версия https://bg.wikipedia.org/wiki/Атанас_Делибашев (В научните среди откривателството не бе на почит, освен ако не се осъществяваше от правилните хора.) Според изкуствоведката проф. Ружа Маринска, Иван Бояджиев е български художник, роден в Бургас (1894) и образован в Държавното художествено-индустриално училище при проф. Борис Михайлов (1912-15). Определен е като импресионист. След обучение по живопис при проф. Валтер Кутан в Берлинската художествена академия, Германия (1919-20), завършва архитектура във Висшето техническо училище в Карлсруе (1921-23). [Маринска, 1996-97]
През 2005 г. Маринска допълва, че модерният почерк на Иван Бояджиев е забелязан от Гео Милев още при участието му в първата изложба на Дружеството на независимите художници в София през 1920 г. След завръщането си от Германия, Бояджиев представя първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия през 1923 г. "Намериха се данни в лични архиви, които потвърждават славата му на модернист..... украсата на бала на софийските художници и нейният експресионистичен стил е определен с трите имена "Бояджиев - Сирак Скитник - Милев". Годината е 1924." [Маринска, 2005, 9].
През 2015 г. проф. Маринска допълва потртрета на Иван Бояджиев като "един от членовете на берлинската компания на Гео Милев", считан от него по-късно и между най-близките сътрудници в сп. Везни, "личност с многостранни интереси, творчески заложби и реализации" ... "Доскоро почти заличен като име в историята на българското изобразително изкуство, в последно време той стана обект на внимание и изследване". [Маринска 2015, 30-31].
Други източници, които открих, съобщават, че той е син на небезизвестния следосвобожденски архитект Христо Бояджиев. Арх. Христо Бояджиев работи в Бургас, където се ражда синът му - Иван, а през 1895-1901 г. изготвя работните планове за постройката на Мъжката гимназия в Русе по идейния проект на архитектите Петко Момчилов и Янаки Шамарджиев от 1892 г.
Завръщайки се в България през 1922 г., Иван Бояджиев се занимава с живопис, но едновременно започва работа като проектант в Главна дирекция на БДЖ. До средата на 1940те години е Завеждащ фонда “Железничарски жилища и лечебни заведения” към Дирекцията на БДЖ. Именно в този период проектира и Речна ж.п. гара в Русе, която прави силно впечатление с модерната концепция на формообразуване и елегантните си пропорции. Повечето сътрудници в ръководения от него отдел към БДЖ от този период са млади и споделят идеите на модернизма. Към тях се причислява и арх. Атанас Делибашев, с когото Иван Бояджиев е проектирал Културния дом на железничарите и моряците с кино "Подем" на бул. "Княгиня Мария Луиза" в София.
След Втората световна война сградата е известна като Профсъюзен дом на транспортните работници с кино "Освобождение" на бул. "Георги Димитров".
Още на пръв бегъл поглед се установява, че експресионистичният образ на Дома е създаден по образеца на Универсалния магазин "Schocken" в Щутгарт, Германия (1924-26) от именития архитект-експресионист Erich Mendelsohn. Най-силно това проличава в богато остъкления полу-цилиндричен ъглов обем на стълбището, който е вертикален акцент на композицията.
Самата композиция също е изградена на контраста между полу-цилиндричния обем на стълбището и хоризонтално разгърнатия обем на административната част.
В българския случай е създаден контраст между прозирния вертикален обем и по-плътния хоризонтален обем.
Интересно решение проф. арх. Борислав Стоянов вижда в разнообразния ритъм на прозорците в хоризонталния обем на сградата - по-гъст в първите два надпартерни етажа и разреден в третия.
Подходящ завършек, какъвто липсва в идейния проект, е терасата на четвъртия етаж, покрита с плосък покрив, носен от типични за модернизма стройни цилиндрични колони, които логично следват конструктивния ритъм на прозорците в долните етажи. Отдръпването на помещенията навътре в терасата създава плътна сенчеста лента, която контрастира със светлата фасадна плоскост на долните етажи. По аналогичен начин е било проектирано и отдръпването на помещенията в партера и богатото им остъкляване, така че да се създаде илюзия за повече лекота на обема над тях, който плува свободно във въздуха.
Експлоатацията на комплекса през последните десетилетия е довела до значително увреждане на първоначалния модерен замисъл и ефирен архитектурен образ, особено след реконструкцията на цялата сграда през 2016 г.
Смяната на прозоречните витрини в партерния етаж без отстъп от фасадната линия е заличила ефекта на олекотяване и полет на обема над него.
Смяната на прозорците във вертикалния обем - вместо с извити стъкла и тънки метални шпроси, с доста масивни PVC профили и прави стъклени части, е превърнала остъклената част на елегантния полуцилиндричен обем в тромав многостен.
По този въпрос Фондация "Български архитектурен модернизъм" публикува няколко пъти разобличаващи материали във фейсбук.
https://m.facebook.com/BGarch203040/photos/a.237447833091640/333867083449714/?type=3&locale2=cs_CZ
Уви, малко вероятно е извитите стъкла с елегантни рамки някога да се възстановят отново.
Другият обект на моя интерес е проектантът на сладкарница "Куба" в Русе - арх. Йордан Бояджиев (1929-2011).
Той се обучава във Варненския филиал на Държавната политехника и се дипломира през 1953 г. Макар
да съществува за кратко (1945-53 г.),
този курс по архитектура е
забележителен със свободата и творческия
заряд на преподавателите - възпитаници на евопейски политехники и изявени модернисти от периода преди Втората световна война като Храбър Попов, Петър Загорски, Панайот Калчев, Петър Марковски.
Арх. Йордан Бояджиев се установява професионално в Русе, където преподава в Техникума по строителство и архитектура (дн.
Професионална гимназия по строителство,
архитектура и геодезия „Пеньо Пенев“). Проектантските и строителни занимания осъществява сам.
Цялото му творчество заслужава специално внимание, поради системен задълбочен интерес към основните принципи, идеи и естетиката на модернизма в архитектурата. Негово
дело са редица значими обекти в град
Русе и Русенска област – административни
сгради и почивни станции на различни
предприятия, мотели и ресторанти,
училище, интериори на офиси, магазини и заведения
за обществено хранене, вили, крайпътни
спирки и кътове за отдих.
В края на 1960те и началото на 1970те години арх. Йордан Бояджиев проектира приемна сграда на Летище Русе, по директно възлагане, съответно на тогавашните партийни решения за развитие на гражданската авиация в България. Самият архитект не е между фаворитите на официалните власти, но вероятно педантичното му отношение към професията и работохолизма са допринесли да му бъде поверен проекта за такъв стратегически обект на социалистическото планиране.
Сведения за сградата и архитекта бяха представени на вниманието на DOCOMOMO Bulgaria от арх. Венцислав Илиев от Русе, който е бил негов ученик в Техникума по строителство и архитектура, но познава в подробности творчеството му и творческото му поведение през годините след като напуска учителската професия.
Строежът на приемната сграда на русенското летище е осъществен през 1972-1976 г. Инвеститор е
БГА „Балкан“, а изпълнител – „Трансстрой“
Русе. Технически ръководител на обекта
е Станчо Раднев.
Над
главния обем на аерогарата, частично
изтеглена в дълбочина е контролната
кула за ръководство на въздушното
движение (РВД). Тя е покрита от тънък
триделен плосък покрив, който хармонира
дискретно с общия облик на сградата, но
едновременно създава впечатление, че
се рее свободно над нея заради богато
остъклените ограждащи стени, върху
които ляга.Приемната
зала е просторна и светла – с височина
на два етажа и галерия, която води към ресторанта на горното ниво. Цялото обзавеждане, включително кожените кресла, е разработено с участието на архитекта.
Характерното за цялата сграда е майсторското прецизно изпълнение на всички детайли, - дело на самия арх. Йордан Бояджиев, известен с педантичността си.
В
центъра на пространството на приемната
зала е разположено голямо месингово
кълбо – дело на видния скулптор Галин
Малакчиев (1931-1987). То е окачено за стените
чрез снопове от струни, които създават
динамична композиция на сякаш плуващо
във въздуха космическо тяло.
В
ляво от главния вход на сградата, на
главната фасада, е разположено декоративно
пано - стилизирана решетка от отделни
профилирани стоманобетонови елементи,
символизираща полет.
Прегледът
на строителството на летища в България
през втората половина на ХХ в. показва,
че приемната сграда на летище Русе е
между малкото все още съществуващи
аерогари, изградени през 1970те години,
наред с тези във Варна и Бургас.
Същевременно, аерогара Русе представлява
уникален обект в този функционален тип,
доколкото е почти единствената запазена
в автентичния й вид. Между останалите
една част са разрушени, други не се
използват по предназначение, а тези в
София, Пловдив, Варна и Бургас са
претърпели реконструкции след 2000 г.
Приемната сграда на Ресенското летище е творбата на арх. Йордан Бояджиев с най-голямо
обществено значение.
Поради
високата степен на съхраненост, интериорът
и екстериорът все още
успяват да предадат автентичния дух на
времето от 1970-те години, модерния начин
на живот през втората половина на ХХ
век, характеризиран от нови начини за
придвижване и нови пространства, които
ги обслужват. Описаното
е основание за определяне на високата
художествена и културна значимост на
аерогара Русе и хармоничната й връзка
със средата, в която е разположена като
непосредствена околност, пешеходни и
автомобилни подходи.
Този
венец на творческото кредо и дело на
арх. Йордан Бояджиев стана повод да се
издирят и систематизират творбите му,
и да се припомнят фрагменти от живота
му, отдаден безкомпромисно на любимата
професия.
Направеният
обзор,
от своя страна, е солиден
аргумент
срещу безогледното отрицание на голям
дял от
архитектурното
творчество в България през
втората
половина на ХХ век, който има твърде малко общо със социалистическия реализъм.
Както
всяко друга, и
тази
епоха е родила творци, дръзнали да се
равняват с международните професионални
стандарти, преодолявайки
местните идеологически императиви,
технически и организационни пречки.
Днес
е наложително такива прозрения да бъдат
издирени и оценени по достойнство, преди
да бъдат разрушени или преобразени до
неузнаваемост.
Извори:
Борислав
Стоянов, Съвременна
архитектура.
С., Изд. Техника, (1977): 167.
Георги Лабов, Архитектурата на София. С. Изд. Техника (1979): 71.
Ружа Маринска,
Петър Щилянов (съст.) "СОФИЯ - ЕВРОПА.
Българската живопис (1900-1950) в контекста
на европейското изкуство". Каталог
на изложба, декември 1996 - февруари 1997 г.
Национална художествена галерия, София
1999 г., с. 70-71. ISBN 954-90243-3-4.
Ружа Маринска, Гео Милев и българският модернизъм. С., СГХГ, 2005.
Ружа Маринска, Гео Милев и изкуството. С., Изд. "З. Стоянов", 2015.
DOCOMOMO
Bulgaria. "Central Trade Union House and Cultural Center of the
Transportation Workers in Sofia" - In The
Modern Movement in Architecture. Selection from the DOCOMOMO
Registers
(Dennis Sharp & Catherine Cooke, Eds), 010 Rotterdam (2000):
57-64.
https://20c-arch-bg.blogspot.com/p/regionalismus-contra-moderne_28.html Л. Стоилова. "Архитектурното наследство на Русе в националната и Европейската култура. Краят на XIX и първата половина на ХХ век. Създатели и съвременни аспекти". - В: Архитектурното наследство. Обществена памет, национална идентичност, пржфесионални отговорности. Регионална конференция Русе, САБ-Русе(17-18.10.2014). www.academia.edu/22624899/
Л.
Стоилова. "БАУХАУС - българските следи
преди Втората световна война" - Доклад
в Гьоте институт София в рамките на
юбилейните тържества по случай
100-годишния юбилей от основаването на
Баухус (10.04.2019) https://www.academia.edu/40633353/ Любинка Стоилова
.jpg)
