Wednesday, November 22, 2023

Bauherrenpreis 2023: Qualitätsvolle Räume zum Leben und Arbeiten / Награда на строителя 2023: Качествени пространства за живот и работа

Ausstellungszentrum im Ringturm
Изложбена зала в сградата Ringturm - Schottenring 30, 1011 Виена
Bauherrenpreis 2023:
Qualitätsvolle Räume zum Leben und Arbeiten

Награда на строителя 2023:
Качествени пространства за жив
от и работа
от 23 ноември 2023 до 1 март 2024 https://www.airt.at/projects/bhp23/

Куратор: Adolph Stiller
Откриванес реч на Maria Auböck, Президентка на Централната асоциация на архитектите в Австрия

сряда,
 22. ноември, 18:30 часа

От 1967 г. Централната асоциация на архитектите в Австрия
редовно присъжда наградата за строителя/строителката

Наградата отличава лица или групи от хора, които имат 
специален принос за изграждането на култура като 
строители или клиенти и ментори.

В центъра на изложението в Ringturm ще бъдат представени 
подробно в текст и изображения 
трите печеливши проекта до 1 март 2024 г. 
Могат да се видят и 25-те номинирани проекта 
от краткия списък за 2023 г. (определен от 110 подадени предложения), 
както и петте печеливши проекта от 2022 г. 
Потопете се в сечението на съвременната архитектура, 
„произведена в Австрия“.
Сгради, проекти за отворено пространство или решения 
за градско развитие, изпълнени в Австрия 
през предходните три години, ще бъдат представени
за наградата на строителите, които са образцови 
по отношение на архитектурен дизайн и иновативен характер 
и имат положителен принос за подобряване 
на нашата жизнена среда. 

Всяка година търсим изключителни решения, 
реализирани в интензивно сътрудничество 
между строители и архитекти.

Годишната селекция на победителите и номинираните 
е знак на почит към онези клиенти, 
които са се посветили на местната строителна култура 
до степен, която надхвърля обичайното. 
Защото те са тези, които дават тласък 
за ново развитие в цялата страна. 
Архитектурата и строителната култура в Австрия 
се нуждаят от строители, които ще продължат 
да създават нови, висококачествени пространства 
за живот и работа в бъдеще.
https://www.wst-versicherungsverein.at/en/projects/ringturm-wrapping-2023/#&gid=1&pid=5
* Maria Auböck е внучка на Maра Учкунова-Auböck от Пловдив,
която е единственият студент от България,
записан официално в школата на Баухаус 
във Ваймар (1919-1921).

Wednesday, March 29, 2023

Изложбата "Госпожо Архитект"

 Съставители:
Васил Макаринов и Теодор Караколев,
Фондация "Български архитектурен модернизъм"

https://www.facebook.com/bgmodernist/posts/pfbid02dLfH4ozPmWBXwBZHt7KSJd7RTWqm1DrMzigDnHcthGMLnub2t2uQTBGm3HAHFuvGl
https://www.facebook.com/photo?fbid=596337582532660&set=pcb.596338602532558

д-р арх. Любинка Стоилова
за откриването на изложбата на 29.03.2023 г.

За първи път чух за отделни изследвания за жени архитектки в далечната 1992 г., когато се запознах с проф. д-р арх. Милка Близнаков - българка, родена във Варна, завършила архитектура в София и избягала от комунистическа България през 1959 г.

След двегодишен престой в Париж, Франция, се установила в САЩ, защитила докторантура в Колумбийския университет, Ню Йорк. Специализирала върху изкуството на модерния авангард в Европа и конструктивизма в Русия, с което си създала известност в САЩ. Преподавала в различни университети От 1974 г. до смъртта си (2010 г.) живее и работи в Блексбърг, Вирджиния.

След като осъзнала, че много малко се познава творчеството на жените в областта на архитектурата, през 1985 г. Милка Близнаков основава Международния архив на жените в архитектурата (International Archive of Women in Architecture - IAWA), чийто домакин е Архитектурният факултет на Virginia Polytechnic Institute and State University in Blacksburg, Virginia, U.S.A. Защо архив? Защото издирванията й показали, че след житейската кончина на много от творците, роднините им изхвърлят техните архиви като непотребни. Милка Близнаков обикаля в различни страни, среща се с архитектки и събира материали. Работата й с архивата (както сама наричаше своята рожба) и председателството на Board of Advisors (1985-1993) я прави популярна в цял свят.

Като политически невъзвращенец с присъда, Милка си идва в България едва след промените в 1989 г. През 1992 г. я срещнах при престоя й като Фулбрайт стипендиант, проучващ жени архитектки. Благодарение на кореспонденцията и срещите й в България през следващите години, днес IAWA притежава сведения и материали за над 25  български архитектки (https://iawadb.lib.vt.edu/ .... Bulgaria).

През 1995 г. участвах като гост в Десетата юбилейна конференцията на IAWA в Блексбърг във всички заседания и дискусии, в подреждането на пътуващата изложба на Американския съюз на архитектите (AAA) за пионерките в американската архитектура, озаглавена „That Exceptional One”. Запознах се с работата с архивните единици, с редица деятелки на организацията от САЩ, Канада, Мексико и Европа; с председателката на Международния съюз на жените архитекти – Соланж де Хербес де ла Тур, архитектка с румънски произход, живееща и практикуваща във Франция. Гостувах на някои от архитектките – в Блексбърг, Сан Франциско и Вашингтон. Чух за различни унизителни лични преживявания в работата им, придобих книги с изследвания върху историята на жените в архитектурната професия и каталози от изложби по темата. Тогава, макар и все още с известно предубеждение, за първи път прогледнах за проблемите на жените-архитектки по нов начин, които дотогава смятах, че са характерни само за комунистическа България. Впечатли ме и това, че в срещите и работата на Борда участват мъже, изложбата бе подредена само от момчета студенти.

След завръщането ми в България, независимо от сериозните предразсъдъци в обществото ни, постепенно съзнанието ми се отвори за тази тематика. Помагах на Милка с информация и материали.

От 1997 г. ръководих колективен изследователски проект за модерната архитектура в България с акцент върху приноса на жените-архитектки, и с консултант проф. арх. Милка Близнаков. При проучванията се убедих, че много от работите на жените се крият зад имената на мъже-архитекти, с които са работили. Както някога, и за мен не беше лесно – при издирването на материали се сблъсквах с враждебност от най-различен характер, като затруднен достъп в библиотеки и архиви, пренебрежение към изследователските ми възможности, непризнаване на публикациите ми като научни постижения, подигравки, взаимстване на резултати без да бъда цитирана, изчезване на ръкописи.

Проектът, в който участваха още три жени и трима мъже, завърши през 2000 г. с доста обемен текст и илюстрации. Отделни части от него намериха място като студии и статии в различни издания. През следващите 20 години продължих проучванията по темата [http://sofiazanas.blogspot.com/2022/07/blog-post.html]. Текстовете си съм публикувала в интернет портала academia.edu. През 2007 г. включих част от материалите в изложбата „Присъствия/ Отсъствия. Архитектки и художнички в модерното изкуство на България“, организирана заедно с изкуствоведката проф. д-р Ирина Генова. Каталогът от изложбата бе изпратен в Блексбърг в IAWA.

Междувременно се развиха много други изследвания за жените в изкуствата, проблемите вече не са така чужди на българската публика. Творбите с участие на български архитектки стават все по-известни.
През последните години заслуга за популяризирането на творчеството на най-изявените от тях има фондацията „Български архитектурен модернизъм“ - чрез фейсбук и инстаграм сайтовете
си

Радвам се, че темата и днес е на дневен ред.
На добър час на авторите, 
на изложбата и на каталога!

* * *

The exhibition "Mrs. Architect"
Compilers: Vasil Makarinov and Theodor Karakolev
Foundation"Bulgarian Architectural Modernism"
https://www.facebook.com/bgmodernist/posts/pfbid02dLfH4ozPmWBXwBZHt7KSJd7RTWqm1DrMzigDnHcthGMLnub2t2uQTBGm3
HAHFuvGl 
https://www.facebook.com/photo?fbid=596337582532660&set=pcb.596338602532558
Dr. Architect Ljubinka Stoilova
for the opening of the exhibition on 29.03.2023

For the first time I heard about separate studies on female architects back in 1992, when I met Prof. Dr. Arch. Milka Bliznakov - a Bulgarian, born in Varna, graduated from architecture in Sofia and escaped from communist Bulgaria in 1959.

After a two-year stay in Paris, France, she settled in the U.S.A., where she defended a doctorate at Columbia University, New York. She specialized on the art of the Modern avant-guarde in Europe and Constructivism in Russia, with which she made a name for herself in the United States. She taught at various universities. From 1974 on until her death (2010) she lived and worked in Blacksburg, Virginia.

After realizing that  very little  is known about the work of women in the field of architecture, in 1985 Milka Bliznakov founded the International Archive of Women in Architecture – IAWA. It was hosted by the School of Architecture at the Virginia Polytechnic Institute and State University, Virginia, U.S.A. Why archive? Because her investigations showed that after the death of many of the architects (and especially the women), their relatives threw away their archives as unnecessary. Milka Bliznakov traveled to different countries, where she met women-architects and collected their designs. Her work with the archive and as the chairperson of the Board of Advisors (1985-1993) made her popular worldwide.

As a convicted political non-returnee, Milka was alloud to come back to Bulgaria only after the political changes in 1989. In 1992, I met her during her stay as a Fulbright Scholar studying Bulgarian female architects. Thanks to her correspondence and meetings in Bulgaria in the following years, today IAWA has collecteced information and materials on over 25 Bulgarian female architects [https://iawadb.lib.vt.edu/ ... Bulgaria].

In 1995, I was a guest at the Tenth Anniversary Conference of IAWA in Blacksburg. I was present at all the sessions and discussions, and I took part in the arrangement of the traveling exhibition of the American Association of Architects (AAA) on the pioneer women in American architecture entitled "That Exceptional One".

I got acquainted with the archival units, with a number of women-participants in IAWA  organization from the U.S.A., Canada, Mexico and Europe; with the chairperaon of the International Union of Women Architects - Solange d'Herbez de la Tour, an architect of Romanian origin, living and practicing in France. I had the chance to visit some of the female architects - in Blacksburg, in San Francisco and Washington. I heard about various humbling personal experiences in their work, acquired research books on the history of women in the architectural profession and exhibition catalogs on the subject. Then, although still with some prejudice, for the first time I saw the problems of women architects in a new way, which until then I thought were characteristic only of communist Bulgaria. I was also impressed that men participated in the meetings and work of the Board. The exhibition was arranged only by male students. 

After my return to Bulgaria, regardless of the serious prejudices in our society, my mind gradually opened to this topic. I used to help Milka with information and materials. 

Since 1997, I have conducted a group research project on Modern Movement architecture in Bulgaria with an emphasis on the contribution of women architects, and with the consultancy of Prof. Arch. Milka Bliznakov. During investigations, I became convinced that many of the designs by women were hidden behind names of male architects whom they had worked with. As for the women in the past, it was not easy for me - during my study I encountered hostility of all kinds, such as difficult access in libraries and archives, neglect of my research abilities, non-recognition of my publications as scientific achievements, mockery, borrowing of results without being cited, disappearance of manuscripts.  

The project, in which three other women and three men took part, was completed in 2000 with a pretty woluminous text and many illustrations. Separate parts of it found a place as studies and articles in various editions. Over the next 20 years, I continued my research on the subject [https://sofiazanas.blogspot.com/2022/07/blog-post.html]. I have uploaded my texts on the academic internet portal [ https://independent.academia.edu/LjubinkaStoilova]. 

In 2007, I included part of the materials in the exhibition "Presences/Absences. Architects and female artists in the modern art of Bulgaria", organized together with the art critic Prof. Dr. Irina Genova and shown at the Sofia Art Gallery. The exhibition catalog was sent to IAWA in Blacksburg, U.S.A. 
In the meantime, many other studies about women in the arts have been developed, their problems are no longer so unknown for the Bulgarian public. The designs with participation of Bulgarian women architects are becoming more and more famous. 

In the recent years, the foundation "Bulgarian Architectural Modernism" has been credited with popularizing the work of the most prominent of them - through its Facebook and Instagram sites.

I am glad that today the topic is again on the agenda.
Good luck to the authors,
to the exhibition and to the catalogue!

Tuesday, October 4, 2022

DOCOMOMO Manifesto on Education | Tokyo – Valencia

Заключителен манифест за образовянието DOCOMOMO International 17та международна среща, Валенсия, септември 2022

Представен на заключителната церемония на срещата https://www.facebook.com/photo?fbid=506919008105396&set=a.383108203819811

Through this Manifesto, DOCOMOMO promotes a discussion on better education for Modern Movement heritage, embracing its cultural, ethical, and social ideas and values that are still relevant in 21st century society.
The Manifesto formulates a vision on what should be the contents and aims for education and training on the subject. It is an open invitation to all levels of education and to all domains and disciplines related to Modern Movement heritage, to interpret its local implications, to elaborate on it and to implement it in education and training.
The roundtable “Sharing Values of Global Modernities. Towards a DOCOMOMO Education Charter” during the International DOCOMOMO Conference in Tokyo 2020(+1), offered the occasion to start the reflection on the education needed. The DOCOMOMO International Specialists Committee on Education + Training (ISC / E+T), together with a group of experts from different cultural backgrounds took up the challenge bringing the ideas discussed in Tokyo together and shaping the Manifesto into 8 articles.
EDUCATION FOR MODERN MOVEMENT HERITAGE SHOULD AIM TO:
Document, conserve and re-use heritage that embodies the principles of the Modern Movement.
Document effective educational projects on conservation and maintain open access.
Provide comprehensive knowledge of all the processes connected with conservation.
Recognize and interpret the Modern Movement heritage in all its complexity.
Understand and practice preventive conservation.
Promote cultural sustainability alongside environmental and economic sustainability.
Bring interdisciplinarity and diversity into heritage conservation.
Advance the participation of heritage communities and the public.

публикувано в:

Docomomo Bulgaria - 17 September 2022

https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid0VAhZbmqL2Jn4pJ9WdL27kF9fBksAVZdvveGd5Bz9nxunSR8qj2Mn1kH5uFzEUsMsl


Чрез този Манифест DOCOMOMO насърчава дискусия за по-добро образование относно наследството на Модерното движение, обхващайки неговите културни, етични и социални идеи и ценности, които са все още валидни в обществото на XXI век.
Манифестът формулира визия какви трябва да бъдат съдържанието и целите на образованието и обучението по темата. Това е отворена покана към всички нива на образование и към всички области и дисциплини, свързани с наследството на Модерното движение, да тълкуват неговите местни последици, да го разработят и да го прилагат в образованието и обучението. Кръглата маса "Споделяне цанностите на глобалните модернизми. Към Харта за DOCOMOMO образование" по време на Международната конференция на DOCOMOMO в Токио 2020 (+1), бе повод да започне обмислянето на необходимото образование. Международният специализиран комитет на DOCOMOMO по образование и обучение (ISC / E + T), заедно с експерти от различни културни сфери поемат предизвикателството да обединят идеите, обсъдени в Токио, и да оформят манифеста в 8 глави.
ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА НАСЛЕДСТВОТО НА МОДЕРНОТО ДВИЖЕНИЕ ТРЯБВА ДА ИМА СЛЕДНИТЕ ЦЕЛИ:
Да документира, консервира и адаптира наследството, което въплъщава принципите на Модерното движение. Да документира ефективните образователни проекти за опазване и да поддържа отворен достъп към тях. Да осигури изчерпателни познания за всички процеси, свързани с опазването. Да разпознава и тълкува наследството на Модерното движение в цялата му сложност.
Да разбира и практикува превантивно опазване.
Да насърчава културната устойчивост наред с екологичната и икномическата устойчивост.
Да въведе интердисциплинарност и разнообразие при опазването на наследството.
Да насърчава участието на организации, свързани с наследството и обществеността.

Friday, September 16, 2022

Мълчание с достойнство

 Документалният филм с това заглавие и режисьор Адела Пеева бе излъчен на 21.07.2022 г. по Канал 1 на Българската национална телевизия.

Той е посветен на филмовите режисьори Ирина Акташева (1931-2018) и Христо Писков (1927-2009). Ценен е с това, че в серия от интервюта на известни актьори, оператори, режисьори и кинокритици се пресъздава атмосферата в българското кино от 1960те години чак до политическите промени в края на 1980те.

Възпитаници на Московската филмова школа в края на 1950те години, двамата режисьори дебютират в България с пълнометражния филм "Понеделник сутрин". Този естествен киноразказ, за освободено от идеологически задръжки и морални предразсъдъци момиче, което скандализира комунистически верноподаните си колеги - работници, е повлиян от вълната на неореализъм във френското кино от началото на 1960те и завършен през 1965-66 г. 
Макар да блести с кастинг от именити български актьори на онова време и с главозамайваща свобода на изказа и актьорката игра, или пък точно заради това, филмът е спрян през следващите 23 години. Така е подсечена кариерата не само на двамата режисьори, но и на изпълнителката на главната роля - актрисата Пепа Николова (23.12.1946 - 26.09.2006).

След няколко други знакови творби на Ирина Акташева и Христо Писков като "Смърт няма" (1963),
"Като песен" (1973), "Слънчев удар" (1977) и "Лавина" (1982), през 1988 г. под влиянието на Перестройката, филмът "Понеделник сутрин" е показан за кратко, без реклама и в периферни киносалони в няколко български града. 

Тази безславна ретроспекция травмира допълнително авторите и се възприема от тях като eксхумация и второ погребение на творбата (по думите на самата Акташева).

Сигурно буди недоумение защо един архитект се занимава подробно с този филм.
Интересът ми е продиктуван не само от протичащото напоследък преосмисляне на архитектурното творчество от същия период на т. нар. "Априлски повей" - на известно разкрепостяване на професионалния език след смъртта на Сталин (1953) и заклеймяването на сталинизма и култа към личността.

В много по-голяма степен интересът ми е продиктуван от местата, на които се развива филмовото действие в град Русе - свързани с двама български архитекти, чиято съдба е доста сходна с тази на двамата режисьори, и на актрисата Пепа Николова.
Това са архитектите Иван Бояджиев и Йордан Бояджиев.

Нищо друго не свързва двамата архитекти, освен идеологическото време, прекършило техния естествен творчески път, и мястото на тяхното творчество - град Русе.
Друго важно сходство е страстната им преданост към архитектурните форми на европейския модернизъм.
Главната героиня във филма работи в една бригада, която е провъзгласена за бригада за комунистически труд. Приятелска разпивка по този повод се организира в един ресторант на открито. Това е плоският покрив-тераса на някогашната експресивно модерна речна ж.п. гара в Русе, проектирана от арх. Иван Бояджиев (проект 1929 г.). 

https://exhibition.docomomo.com/items/show/19377














































Докато функционира, Речната гара в Русе има бюфет-ресторант. 
Очевидно, идеята за елегантното модерно присъствие е била все още жива през 1960те години, когато се снима филмът "Понеделник сутрин", защото част от действието се развива именно на нейния покрив-тераса, представен като ресторант. 





музиката към филма е на Милчо Левиев
https://www.youtube.com/watch?v=AeeFCUw3yh0

Речната ж.п. гара отдавна не работи като гара. До 2015 г. тя все още действаше под формата на ресторант в партерната част.
Днес вече и тази роля й е отнета. Пустее изоставена и забравена.
Кръглата покривна извивка в ъгъла на централния по-висок обем е предназначена за часовник, какъвто е изобразен на авторовия чертеж на челната фасада към площада.
Така и не успях да намеря снимка, на която да има часовник.

Тук-там все още прозират предишните модерни достойнства на сградата, но докога?!
Вероятно, ако се адаптира към нова функция, бившата Речна ж.п. гара ще заживее нов живот.





Друго място на действие във филма "Понеделник сутрин", свързано с модерната архитектура в Русе, е сладкарница "Куба". Неин проектант при разведряването на творческата атмосфера в началото на 1960те години е арх. Йордан Бояджиев.
Създадена малко след обявяването на независимост на "Острова на свободата" (1959-61 г.) и в унисон с критичното отношение на нейния водач Фидел Кастро към сталинските методи на управление, сладкарницата изглежда авангардно за времето. 
"Всички елементи са изработени по детайл и специални поръчки. Стените са с грапава мазилка, апликирани с продълговати, разноцветни керамични плочки. Аплиците с форма на сомбреро се състоят от керамично конусовидно ядро и периферия, изплетена от ракита..."










Големи прозоречни витрини осветяват щедро интериора и създават широка визуална връзка с главната улица. Пред тях има висящи конусовидни керамични цветарници. 
"... В салона около триъгълните гетинаксови маси са наредени табуретки и дивани, облечени с червена и черна кожа. Щандът е с особена вълнообразна форма и пред него има колони, облепени с разноцветни керамични плочки..... 
Във вътрешния салон се сервира, а бар-плотът е на самообслужване."



Вероятно именно поради атмосферата на сладкарница "Куба", която съвпада с новаторския дух на филма, режисьорите са я избрали за момент от самотния размисъл на главната героиня.

Днес интериорът на тази сладкарница не е в автентичен вид и наименованието й е друго. В по-добрия свят са се преселили режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, и актрисата Пепа Николова. 
Малко се знае и за дизайнера на сладкарницата - арх. Йордан Бояджиев, който също не е между живите. Поради предаността към идеите на модернизма и творческата независимост, и той не е бил между фаворитите на официалната власт.

Паметта за филма "Понеделник сутрин" и прекъснатия творчески полет на неговите създатели, се съживява от документалния филм на Адела Пеева "Мълчание с достойнство".

Индиректно този филм съживява и делото на двама архитекти от различни поколения, но със сходно творческо кредо - Иван Бояджиев и Йордан Бояджиев.
За да се популяризира техния творчески почерк след дълъг период на обгърналото ги мълчание, тук добавям още две творби на тези архитекти.



И до днес повечето публикации върху история на българската архитектура приписват авторството на Дома на железничарите и моряците само на арх. Атанас Делибашев (1903-1978) - активен в строителството на транспортни обекти след като завършва архитектура във ВТУ Мюнхен (1928). През втората половина на ХХ в., той е преподавател в катедрата по промишлени сгради в Архитектурния факултет на Висшия строителен институт София (1951 г. - гл. асистент, 1953 г. - доцент, 1958 г. - професор и ръководител катедра). През 1961-1964 г. е Декан на Архитектурния факултет.
Името на арх. Иван Бояджиев се споменава като негов съавтор само в една вестникарска публикация от 1935 г., посветена на проекта на Дома. След войната архитектурните му занимания потъват в тишина.
През 1996 г. моето съобщение, че и той е съ-проектант на сградата на Профсъюзния дом на железничарите и моряците 
https://www.academia.edu/37715325, бе посрещнато с пренебрежителна насмешка, позоваваща се на утвърдената версия https://bg.wikipedia.org/wiki/Атанас_Делибашев (В научните среди откривателството не бе на почит, освен ако не се осъществяваше от правилните хора.)

Според изкуствоведката проф. Ружа Маринска, Иван Бояджиев е български художник, роден в Бургас (1894) и образован в Държавното художествено-индустриално училище при проф. Борис Михайлов (1912-15). Определен е като импресионист. След обучение по живопис при проф. Валтер Кутан в Берлинската художествена академия, Германия (1919-20), завършва архитектура във Висшето техническо училище в Карлсруе (1921-23). [Маринска, 1996-97]
През 2005 г. Маринска допълва, че модерният почерк на Иван Бояджиев е забелязан от Гео Милев още при участието му в първата изложба на Дружеството на независимите художници в София  през 1920 г. След завръщането си от Германия, Бояджиев представя първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия през 1923 г. "Намериха се данни в лични архиви, които потвърждават славата му на модернист..... украсата на бала на софийските художници и нейният експресионистичен стил е определен с трите имена "Бояджиев - Сирак Скитник - Милев". Годината е 1924." [Маринска, 2005, 9].
През 2015 г. проф. Маринска допълва потртрета на Иван Бояджиев като "един от членовете на берлинската компания на Гео Милев", считан от него по-късно и между най-близките сътрудници в сп. Везни, "личност с многостранни интереси, творчески заложби и реализации" ... "Доскоро почти заличен като име в историята на българското изобразително изкуство, в последно време той стана обект на внимание и изследване". [Маринска 2015, 30-31].

Други източници, които открих, съобщават, че той е син на небезизвестния следосвобожденски архитект Христо Бояджиев. Арх. Христо Бояджиев работи в Бургас, където се ражда синът му - Иван, а през 1895-1901 г. изготвя работните планове за постройката на 
Мъжката гимназия в Русе по идейния проект на архитектите Петко Момчилов и Янаки Шамарджиев от 1892 г. 

Завръщайки се в България през 1922 г., Иван Бояджиев се занимава с живопис, но едновременно започва работа като проектант в Главна дирекция на БДЖ. До средата на 1940те години е Завеждащ фонда “Железничарски жилища и лечебни заведения” към Дирекцията на БДЖ. Именно в този период проектира и Речна ж.п. гара в Русе, която прави силно впечатление с модерната концепция на формообразуване и елегантните си пропорции. Повечето сътрудници в ръководения от него отдел към БДЖ от този период са млади и споделят идеите на модернизма. Към тях се причислява и арх. Атанас Делибашев, с когото Иван Бояджиев е проектирал Културния дом на железничарите и моряците с кино "Подем" на бул. "Княгиня Мария Луиза" в София.

След Втората световна война сградата е известна като Профсъюзен дом на транспортните работници с кино "Освобождение" на бул. "Георги Димитров".
Още на пръв бегъл поглед се установява, че експресионистичният образ на Дома е създаден по образеца на Универсалния магазин "Schocken" в Щутгарт, Германия (1924-26) от именития архитект-експресионист Erich Mendelsohn. Най-силно това проличава в богато остъкления 
полу-цилиндричен ъглов обем на стълбището, който е вертикален акцент на композицията. 
Самата композиция също е изградена на 
контраста между полу-цилиндричния обем на стълбището и хоризонтално разгърнатия обем на административната част. 
В българския случай е създаден контраст между прозирния вертикален обем и по-плътния хоризонтален обем.

Интересно решение проф. арх. Борислав Стоянов вижда в разнообразния ритъм на прозорците в хоризонталния обем на сградата - по-гъст в първите два надпартерни етажа и разреден в третия.
Подходящ завършек, какъвто липсва в идейния проект, е терасата на четвъртия етаж, покрита с плосък покрив, носен от типични за модернизма стройни цилиндрични колони, които логично следват конструктивния ритъм на прозорците в долните етажи. Отдръпването на помещенията навътре в терасата създава плътна сенчеста лента, която контрастира със светлата фасадна плоскост на долните етажи. По аналогичен начин е било проектирано и отдръпването на помещенията в партера и богатото им остъкляване, така че да се създаде илюзия за повече лекота на обема над тях, който плува свободно във въздуха.



































Експлоатацията на комплекса през последните десетилетия е довела до значително увреждане на първоначалния модерен замисъл и ефирен архитектурен образ, особено след реконструкцията на цялата сграда през 2016 г.

Смяната на прозоречните витрини в партерния етаж без отстъп от фасадната линия е заличила ефекта на олекотяване и полет на обема над него.
Смяната на прозорците във вертикалния обем - вместо с извити стъкла и тънки метални шпроси, с доста масивни PVC профили и прави стъклени части, е превърнала остъклената част на елегантния полуцилиндричен обем в тромав многостен.
По този въпрос Фондация "Български архитектурен модернизъм" публикува няколко пъти разобличаващи материали във фейсбук.
https://m.facebook.com/BGarch203040/photos/a.237447833091640/333867083449714/?type=3&locale2=cs_CZ





Уви, малко вероятно е извитите стъкла с елегантни рамки някога да се възстановят отново.






Другият обект на моя интерес е проектантът на сладкарница "Куба" в Русе - арх. Йордан Бояджиев 
(1929-2011).
Той се обучава във Варненския филиал на Държавната политехника и се дипломира през 1953 г. Макар да съществува за кратко (1945-53 г.), този курс по архитектура е забележителен със свободата и творческия заряд на преподавателите - възпитаници на евопейски политехники и изявени модернисти от периода преди Втората световна война като Храбър Попов, Петър Загорски, Панайот Калчев, Петър Марковски.  
Арх. Йордан Бояджиев се установява професионално в Русе, където преподава в Техникума по строителство и архитектура (дн. Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Пеньо Пенев“). Проектантските и строителни занимания осъществява сам.
Цялото му творчество заслужава специално внимание, поради системен задълбочен интерес към основните принципи, идеи и естетиката на модернизма в архитектурата. Негово дело са редица значими обекти в град Русе и Русенска област – административни сгради и почивни станции на различни предприятия, мотели и ресторанти, училище, интериори на офиси, магазини и заведения за обществено хранене, вили, крайпътни спирки и кътове за отдих.

В края на 1960те и началото на 1970те години арх. Йордан Бояджиев проектира приемна сграда на Летище Русе, по директно възлагане, съответно на тогавашните партийни решения за развитие на гражданската авиация в България.
Самият архитект не е между фаворитите на официалните власти, но вероятно педантичното му отношение към професията и работохолизма са допринесли да му бъде поверен проекта за такъв стратегически обект на социалистическото планиране.
Сведения за сградата и архитекта бяха представени на вниманието на DOCOMOMO Bulgaria от арх. Венцислав Илиев от Русе, който е бил негов ученик в Техникума по строителство и архитектура, но познава в подробности творчеството му и творческото му поведение през годините след като напуска учителската професия.

Строежът на приемната сграда на русенското летище е осъществен през 1972-1976 г. Инвеститор е БГА „Балкан“, а изпълнител – „Трансстрой“ Русе. Технически ръководител на обекта е Станчо Раднев.





Над главния обем на аерогарата, частично изтеглена в дълбочина е контролната кула за ръководство на въздушното движение (РВД). Тя е покрита от тънък триделен плосък покрив, който хармонира дискретно с общия облик на сградата, но едновременно създава впечатление, че се рее свободно над нея заради богато остъклените ограждащи стени, върху които ляга.
Приемната зала е просторна и светла – с височина на два етажа и галерия, която води към ресторанта на горното ниво. Цялото обзавеждане, включително кожените кресла, е разработено с участието на архитекта. 
Характерното за цялата сграда е майсторското прецизно изпълнение на всички детайли, - дело на самия 
арх. Йордан Бояджиев, известен с педантичността си. 

В центъра на пространството на приемната зала е разположено голямо месингово кълбо – дело на видния скулптор Галин Малакчиев (1931-1987). То е окачено за стените чрез снопове от струни, които създават динамична композиция на сякаш плуващо във въздуха космическо тяло.
В ляво от главния вход на сградата, на главната фасада, е разположено декоративно пано - стилизирана решетка от отделни профилирани стоманобетонови елементи, символизираща полет. 


Прегледът на строителството на летища в България през втората половина на ХХ в. показва, че приемната сграда на летище Русе е между малкото все още съществуващи аерогари, изградени през 1970те години, наред с тези във Варна и Бургас. Същевременно, аерогара Русе представлява уникален обект в този функционален тип, доколкото е почти единствената запазена в автентичния й вид. Между останалите една част са разрушени, други не се използват по предназначение, а тези в София, Пловдив, Варна и Бургас са претърпели реконструкции след 2000 г.

Приемната сграда на Ресенското летище е творбата на арх. Йордан Бояджиев с най-голямо обществено значение. 
Поради високата степен на съхраненост, интериорът и екстериорът все още успяват да предадат автентичния дух на времето от 1970-те години, модерния начин на живот през втората половина на ХХ век, характеризиран от нови начини за придвижване и нови пространства, които ги обслужват. Описаното е основание за определяне на високата художествена и културна значимост на аерогара Русе и хармоничната й връзка със средата, в която е разположена като непосредствена околност, пешеходни и автомобилни подходи.
Този венец на творческото кредо и дело на арх. Йордан Бояджиев стана повод да се издирят и систематизират творбите му, и да се припомнят фрагменти от живота му, отдаден безкомпромисно на любимата професия. 

Направеният обзор, от своя страна, е солиден аргумент срещу безогледното отрицание на голям дял от архитектурното творчество в България през втората половина на ХХ век, който има твърде малко общо със социалистическия реализъм.
Както всяко друга, и тази епоха е родила творци, дръзнали да се равняват с международните професионални стандарти, преодолявайки местните идеологически императиви, технически и организационни пречки.
Днес е наложително такива прозрения да бъдат издирени и оценени по достойнство, преди да бъдат разрушени или преобразени до неузнаваемост.

Извори
:
Борислав Стоянов, Съвременна архитектура. С., Изд. Техника, (1977): 167.
Георги Лабов, Архитектурата на София. С. Изд. Техника (1979): 71.
Ружа Маринска, Петър Щилянов (съст.) "СОФИЯ - ЕВРОПА. Българската живопис (1900-1950) в контекста на европейското изкуство". Каталог на изложба, декември 1996 - февруари 1997 г. Национална художествена галерия, София 1999 г., с. 70-71. ISBN 954-90243-3-4.
Ружа Маринска, Гео Милев и българският модернизъм. С., СГХГ, 2005.
Ружа Маринска, Гео Милев и изкуството. С., Изд. "З. Стоянов", 2015.
DOCOMOMO Bulgaria. "Central Trade Union House and Cultural Center of the Transportation Workers in Sofia" - In The Modern Movement in Architecture. Selection from the DOCOMOMO Registers (Dennis Sharp & Catherine Cooke, Eds), 010 Rotterdam (2000): 57-64.
https://20c-arch-bg.blogspot.com/p/regionalismus-contra-moderne_28.html 
Л. Стоилова. "Архитектурното наследство на Русе в националната и Европейската култура. Краят на XIX и първата половина на ХХ век. Създатели и съвременни аспекти". - В: Архитектурното наследство. Обществена памет, национална идентичност, пржфесионални отговорности. Регионална конференция Русе, САБ-Русе(17-18.10.2014). www.academia.edu/22624899/
Л. Стоилова. "БАУХАУС - българските следи преди Втората световна война" - Доклад в Гьоте институт София в рамките на юбилейните тържества по случай 100-годишния юбилей от основаването на Баухус (10.04.2019) https://www.academia.edu/40633353/ 
Васил Макаринов - Български архитектурен модернизъм. Русе, перонът на ж.п. гара „Пристанище“ (23.06.2021) https://www.facebook.com/makarinov/posts/4384496848236480?notif_id=1624438406360254&notif_t=notify_me&ref=notif
Кино-театър "Освобождение", https://zalaosvobojdenie.com/
DOCOMOMO Bulgaria. Летище Русе, 1972-76. Наследство в риск (01.03.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02UuwpSnLGx68Cr3LmRExqPBJJ2X16SBdzDYyRXohtNoT1fx6yoksoRYx3uvYMGMo1l
DOCOMOMO Bulgaria. Летище Русе, 1972-76. Архитект: Йордан Бояджиев (19.03.2021).
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid0ApsghBFNU1xDE43GPPySj4om9onSKoUJbSxWfZb5hKFMDsnxB2q6XJfJKw4u5pSKl
DOCOMOMO Bulgaria. Сградата на Летище Русе .(11.06.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid0GZJvWs2EagvmRuC1MTmXvs1jG1GmWBbRtQfYT5dhgAGsiRQVw3UKPDSsZhjJwM4hl
DOCOMOMO Bulgaria. Ще успее ли Русе да запази летището в Щръклево
Арх. Венцислав Илиев по БНТ (06.07.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid0TDL7Ezhx4pXhvGvrShrdmXwzLhoaswmnQLbULCaXajZZmjaRuhCbY9kHfUvrEncfl
DOCOMOMO Bulgaria. Арх. Йордан Бояджиев (11.07.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02eoWwVxZWudd8awmUtxB6eXoGYZJJUGkUfeNZtyrKEdfKyZcrraeU8avsRrZTMWeCl
DOCOMOMO Bulgaria. Сградата на Летище Русе става културна ценност. (03.12.2021)
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02Lc7N5NoX9RwmJGAio5gG2hDdkXqjRevoqGm45a5jFXFNxxnhHqES7PvLdT1z6Apjl
DOCOMOMO Bulgaria. Форум "Архитектура и политика през ХХ век" - София, 09-1.06.2022 г
https://www.facebook.com/docomomobulgaria/posts/pfbid02ed9C8hrviMmRS8rkr2J641HCkWrn6XXDSRg95k6wmo4fUyfR4PSaUhFwQst1YRXol . 

Любинка Стоилова